Съдът отказа да регистрира партията на Местан – ДОСТ

Софийският градски съд е отказал регистрация на партията на Лютви Местан - Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ДОСТ). От съда посочват, че решението подлежи на обжалване или протест в 7-дневен срок пред Върховния касационен съд.                                                                    

В позиция до медиите от лидерът на ДОСТ Лютви Местан заявява, че решението на съда е лоша новина не за ДОСТ, а за България, за демократичния и евроатлантически образ на страната ни.

Местан е категоричен, че още в понеделник ще обжалват това решение пред Върховния касационен съд (ВКС). От ДОСТ изтъкват, че партията е учредена в пълно съответствие не само с Конституцията на Република България, но и със Закона за политическите партии. Местан очаква ВКС да вземе предвид този факт, който дефинитивно се съдържал и в заключението на българската прокуратура. 

Адмирации за българския съд от Каракачанов

За отказа на съда на регистрира партията на Местан ДОСТ

По време на открито заседание прокурорът е заявил, че учредителните актове на ДОСТ са в пълно съответствие и с Конституцията, и със Закона за политическите партии, и на това основание призова съда да регистрира партията.

Припомняме, че на 27 юни на кратко заседание съдът обяви, че ще се произнесе в двуседмичен срок за регистрацията на партията на Лютви Местан. На 8 юни СГС обяви, че в заявлението за регистрация на партията са открити нередности, които трябвало да бъдат отстранени. На 2 юни Местан е подал жалба за забавянето на производството по регистрация, в която се твърди, че то е неоснователно. В отговора си на 8 юни председателят на съда заявява, че забавянето е заради нередностите.

ДОСТ не са ни в обхвата, лаконични ДПС

Имаме доверие в правораздавателната система, заяви Янков

В позицията си Местан припомня, че са поискали съдията, определен да гледа фирменото дело за регистрацията на ДОСТ, да бъде отзован. Искането си аргументират с това, че с разпорежданията си за тълкуване на определени думи и изрази с пределно ясно значение, съдийката породила основателни съмнения в своята обективност и безпристрастност.

Мотивите за отказа за регистрация превръщали съмненията в убеденост, че съдийката е пристрастна и необективна, твърдят още от ДОСТ. Били добавени два нови мотива, които според хората на Местан са абсолютно несъстоятелни.

Първият бил, че абревиатурата на партията ДОСТ е била турска дума. За да докаже тази си теза съдийката се позовавала на „Български тълковен речник”. От ДОСТ изтъкват, че точно по този начин тя отричала собствената си теза, защото не се позовавала на турския тълковен речник, а на български.

В лексикалната система на българския книжовен език има много думи от чужд произход, като демокрация, парламент, институция, политика, министър и прочие. И ДОСТ е една от тях, при това в нашия случай е абревиатура, която не е лексема в класическото разбиране като останалите, подчертава Лютви Местан в позицията си.

Той обръща внимание, че името на партията все пак е Демократи за отговорност, свобода и толерантност.

Според него фактът, че думата е налична в „Български тълковен речник“, доказвал, че тя е част от лексикалната система именно на българския книжовен език.

Местан коментира, че по логиката на съдията следва да се заключи, че ако една партия избере да се нарече демокрация, би трябвало да не получи регистрация. Трябвало да бъдат забранени и всички останали партии, в чието наименование се съдържа чуждата дума „демокрация”.

Така например наименованието – абревиатура на управляващата партия ГЕРБ не е българска дума. Думата „герб” в българския език идва от немската дума „erbe” (наследство). Това двоен стандарт ли е при регистрацията на политически партии в България?!..., пита Местан.

Той намира втория мотив за още по-несъстоятелен. Посочвало се, че повечето членове на ДОСТ били етнически турци и затова партията била етническа. Лютви Местан не желае да коментира оспоримостта на тезата за съответствие между име и етническа принадлежност. Той обаче подчертава, че не членският състав, а политическите цели определят дадена партия като етническа или неетническа.

От ДОСТ са категорични, че като цели несъмнено са национална либерална партия. Те изтъкват, че по логиката на съдията и другите български партии би следвало да бъдат определени като етнически, респективно забранени, защото в тях преобладаващата им членска маса така или иначе е от един етнос. Това дискриминация на етноси ли е?!..., питат още от партията и допълват, че освен това субект на конституционното право на сдружаване е гражданинът, без значение на етническата му и на религиозната му принадлежност. 

Сред другите мотиви на съдията бил и свързан с тезата, че лидерът на ДОСТ не може еднолично да подменя волята на учредителната конференция и да представи променен. Те припомнят, че не им е известно който и да е партиен лидер да може да променя еднолично устав. Промяната на устава било правомощие на съответния висш ръководен орган – Конференция, Общо събрание, Конгрес и прочие. Това уставно ограничение не дискредитирало статута на представляващ партията на който и да е председател.

Правело впечатление избирателното позоваване на съдията на  „Български тълковен речник“, защото, ако съдийката била принципно последователна в този си подход, тя не би поставила въпроса за установявам и утвърждавам. Точно този „Български тълковен речник“ установява и утвърждава едновременно пряката семантична връзка между двете лексеми.

От ДОСТ имат силни очаквания ВКС да бъде обективен и безпристрастен, защото продължават да вярват, че в България демократичните правила, процедури и принципи са еднакво приложими за всички.

Те вярват също, че в България – член на НАТО и ЕС, не е възможно ограничаването на правото и свободата за политическа дейност. Изтъква се, че конституционното право на свободно сдружаване на българските граждани стои по-високо от интересите на олигархията, от крайно националистическите страсти и от интересите на антинатовските и антиевропейските сили в българското общество.

В позицията до медиите се отправя и призив към над 15 000 членове на ДОСТ и още десетки хиляди готови да се влеят в редовете на новата партия към още по-голяма решителност. Причината била, че ДОСТ се учредява в името на една голяма кауза – истински демократична, антиолигархична, евро-атлантическа България.

Препятствията само подчертавали стойността и значимостта на партията, която вече е факт, пише в позицията. От ДОСТ очакват и формата регистрация да бъде факт, защото обратното щяло да означава само едно – нарушено конституционно право на политическо сдружаване и победа на ретроградните сили в България.

В заключение от ДОСТ изразяват вярата си, че в крайна сметка ще възтържествува конституционната демокрация.

Малко по-късно от съда разпространиха мотивите за отказа за регистрация на партията на Местан. Съдията изтъква, че абревиатурата ДОСТ на турски означава „приятел” – dost. Смята се, че Местан напълно съзнателно е искал съкращението от наименованието на политическата партия да образува точно тази дума.

Буквата на закона нямало да бъде нарушена, доколкото наименованието на партията е „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“, но духът ще е накърнен, тъй като на митинг например многократно ще се скандира ДОСТ. Така емоционалният заряд щял да се изразява с турска дума. Поради тази причина съдията намира, че е нарушен Законът за политическите сили.

Относно това дали ДОСТ е етническа партия, съдията изтъква, че преобладаващият брой учредите са с турски имена. Конституцията обаче забранявала образуването на партии на етническа, расова или верска основа.