Минималната работна заплата да стане 760 лева от началото на месец юли. За това настояха от КНСБ и КТ "Подкрепа" на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), провел се във вторник.

Бизнесът е против административното повишаване на минималното заплащане от 1 юли, докато синдикатите са на коренно противоположна позиция - искат дори по-високо от планирането повишение. Повишението от 650 на 710 лева бе прието от парламента заедно с гласуването на държавния бюджет, но то трябва да бъде обсъдено и със социалните партньори.

"Ако се вдига минималната работна заплата спрямо средната, то тя трябва да се повиши с 200 лева. Работодателите ще са против това и е логично, защото такова повишение ще е шоково за тях. Затова ние настояваме в предстоящата актуализация на бюджета (която трябва да стане факт в края на юни - бел. ред.) МРЗ да стане поне 760 лева, като така ще има и прогнозируемост за бизнеса", каза Любослав Костов от КНСБ. Искането му бе защитено и от КТ "Подкрепа". 

Кузман Илиев: Увеличението на МРЗ и на социалните плащания засилват инфлацията

Кузман Илиев: Увеличението на МРЗ и на социалните плащания засилват инфлацията

Всички обсъждани алтернативи като газ от Дунава са фантасмагории

"Трябва да започнем да провеждаме тези разговори още от сега", настоя Ваня Григорова от синдикалната организация.

"Минималната работна заплата е далеч по-ниска от други държави от Балканите, намиращи се извън ЕС - Северна Македония и Сърбия. Това трябва да е обидно за работодателите", остра бе тя.

Бизнесът логично се обяви против исканията на синдикатите с аргумента, че подобна мярка допълнително ще натовари редица фирми в настоящата минорна икономическа обстановка.

"Това е сериозен риск за бизнеса", категорични са от КРИБ.

"Нашата забележка е, че при приемането на бюджет 2022 не бе направена оценка на въздействието на ръста на МРЗ, особено при микро, малки и средни предприятия. Социално-икономическия ефект за тях ще бъде много сериозен. От години апелираме МРЗ да не се определя по административен начин", каза председателят на БСК Добри Митрев на брифинг след заседанието на Тристранката. 

И синдикати, и работодатели със забележки по проектобюджета на Василев

И синдикати, и работодатели със забележки по проектобюджета на Василев

Проектът ще бъде внесен с минимална заплата 710 лева и максимален осигурителен доход от 3400 лева

Финансист номер едно Асен Василев, от когото де факто зависи евентуално повишаване на работната заплата, както искат синдикатите, отказа коментар по темата в блиц изявление след края на срещата.

"В общи линии няма нищо ново и драматично. Решението, което взе парламентът за бюджета, ще бъде вкарано в сила с постановление на МС. Всичко извън конкретно дискутирането извън тристранния съвет трябва да бъде консултирано с работодателите и синдикатите, след което да бъдат взимани решения", лаконичен бе Василев, тръгвайки си от трибуната, не отговаряйки на въпрос на News.bg дали е съгласен с предложението на синдикалистите.

На тристранката също така бе обсъдено продължаването на мярката 60/40 в подкрепа на бизнеса до 30 юни. И от трите страни - държава, работодатели и синдикати, са съгласни с това. От КТ "Подкрепа" обаче предложиха, фирмите, получаващи такава помощ от държавата, да нямат право да си раздават дивиденти и да имат свръхпечалба, като така се оптимизират харчовете на фиска. "Ако са толкова успешни и печеливши тези компании, защо да получават пари от държавата", попита Ваня Григорова.

"Аз адмирирам, но не знам доколко има такива компании, но нямам възражения. Известно ми е обаче, че има една много голяма държавна компания, която е най-големия ползвател на тази мярка, която спонсорираше футболни отбори и рекламира всеки ден своята монополна дейност в местни вестници", коментира това предложение шефът на БСК, визирайки в думите си държавната ТЕЦ "Марица-Изток 2".