Три остават сигурните партии с евродепутати

ГЕРБ, БСП и ДПС са трите партии, които остават сигурни участници в следващия Европейски парламент. Това показва проучването на "Тренд".

ГЕРБ има преднина от 1,8% пред червените БСП, показват данните от национално представителното проучване. Изрично се посочва, че то е проведено в периода 6-13 март и не отразява дали вследствие на сключването на споразумение между ГЕРБ и СДС за общо вяване на изборите има промяна в нагласите.

ДПС остава трета политическа сила с близо 7% подкрепа.

Източник: Тренд

Коалицията на "Обединените патриоти" са тествани самостоятелно - ВМРО, НФСБ и "Атака". Най-голям дял подкрепа от трите партии успява да мобилизира ВМРО - 2,5%, докато "Атака" и НФСБ остават съответно с 1,3 и 1%.

Подкрепата за "Демократична България" и "Воля" остава приблизително същите стойности като през февруари, съответно 2,5 и 1,8%.

Така картината за електоралните нагласи остава статична, като ГЕРБ запазва преднината си. Влиянието на скандала от последните дни с имотните сделки в партията ще бъде измерено в проучването през следващия месец.

Българите остават с подчертано положително отношение към Европейския съюз, показва още проучването.

62% от всички български граждани имат положително отношение към Европейския съюз срещу 18%, които изразяват отрицателно. Сред най-младите (18-29 г.) се регистрират най-позитивни нагласи към ЕС, като 80% от тях декларират положително отношение, само 6% - отрицателно.

Източник: Тренд

Свободното пътуване и еврофондовете са основните позитиви от членството на България в ЕС.

Проучването показа още , че за 58% от всички анкетирани ролята на българските евродепутати в Европейския парламент е важна. Тук ключово се явява разпределението на отговорите по партийни електорати. Сред 81% от привържениците на ГЕРБ ролята на българските евродепутати е важна, докато сред социалистите само на 56%. Това до голяма степен се дължи на различното отношение към ЕС от страна на симпатизантите на ГЕРБ и БСП.

Източник: Тренд

58% от българите са на мнение, че България е спечелила от членството си в Общността, срещу едва 20%, които са на обратното мнение. Съща е картината по възрастово разпределение - младите отчитат положително членството, доколкото отрицателните отговори се дават предимно от възрастни хора.

Основните позитиви за българите от приемането на страната ни като част от ЕС са: свободното пътуване, еврофондовете, възможностите за работа, възможностите за образование, свободният пазар и други.
По-младите възрастови групи - между 18 и 49 години посочват свободното пътуване преобладаващо, доколкото по-възрастните оценяват финансоващата помощ под формата на еврофондове повече.
Видимо по-лесно за респондентите е да назоват повече позитиви за България от ЕС, отколкото негативи. 34% от анкетираните отговарят с "не знам/не мога да преценя" за позитивите, докато този процент при негативите е 46%.

Източник: Тренд

Сред основните негативи се посочва твърде силният контрол отвън, обедняването и по-високите цени на стоките, спадът в традиционните производства и двойният стандарт.

Прави впечатление сблъсъка с тези 42%, които са на мнение, че ЕС трябва да засили контрола над политиките на отделните страни-членки, срещу 29%, които са на обратното мнение. Малко над половината (52%) смятат, че ако започнат процеси на силно сближаване и интеграция между отделни страни-членки в ЕС, България трябва да участва. Само 16% споделят обратната позиция.

Социалната тематика трябва да е приоритет за следващия състав на Европейския парламент - повишаването на жизнения стандарт (11%), равнопоставеност (5%), изравняване на доходите (5%), повече работни места (4%). Десет процентни пункта събира и мигрантската тема.

Източник: Тренд