"На боклука отива по една заплата", „Наказания за всички, които крият осигуровки"

„Монитор"

По една заплата от 210 лв. ще изхвърли тази година всяко домакинство в София, за да осигури чистотата в столицата. Това става ясно от разделянето на предвидените от общината 98 068 481 лв. разходи за боклука на броя на живеещите около 470 000 домакинства.

По планове на общината 26 млн. лв. от тях ще бъдат изхарчени за балиране на боклука, а 3 млн. лв. се предвиждат за извозване на балите. Кметството ще даде 50, 5 млн. лв. на фирмите по чистота за почистване и извозване на сметта.

Според статистиката през последните 10 години в столицата се събират два пъти повече битови отпадъци. През 1997 г. боклукът на столичани е бил около 185 000 тона, а през 2006 г. - около 360 000 тона. По данни на столична община в момента на ден се събират над 1 000 тона отпадъци. Това значи, че през тази година боклукът на София ще бъде над 365 000 тона.

Всеки тон смет вече струва на кметството по около 270 лв. Това е 5,6 пъти повече от 1997 г., когато общината е давала 48,34 лв. за тон отпадъци.

С близо 82 лв. са се увеличили парите за тон боклук след затварянето на сметището в Суходол, сочи статистиката. Преди две години боклукът е струвал 185 лв. на тон, а през миналата - 267 лв. Лавинообразното покачване на цената на сметта експертите обясняват със затварянето на "Суходол"и с балирането на отпадъците. Те са категорични, че сметището е запълнено само по документи, тъй като е надписвано количеството на извозван до там и изхвърлян боклук. Специалисти твърдят, че отчетите са фалшифицирани.

От две години балирането "гълта" допълнителни пари, а съвсем скоро ще има и още един разход - по транспортиране на балите.

Статистиката сочи, че 10 пъти е скочила сумата, която дава един софиянец за чистота от 1997 г. насам. През тази година всеки столичанин ще трябва да плати по близо 75 лв. за сметопочистване, балиране и складиране на боклука. Увеличението на разходите за чистотата на столицата пък е с близо 11 пъти. Така излиза, че преди 10 години кметството е давало 6% от бюджета си за чистота, а сега предвижда 16 на сто. По данни на Националния Статистически Институт обаче населението на София за този период се е увеличило само с 110 000 души. През 1997 г. в столицата са живели 1 190 547 души, а сега техният брой е над 1 304 000 души.

Столична община може да прекрати концесионните договори едностранно без вина, но в този случай концесионерът може да предяви иск за пропуснати ползи за сума, каквато той определи. Това обясни вчера зам.-кметът по сигурността на столицата и дългогодишен шеф на дирекция "Правна" в общината Юлия Ненкова. Концесионерът може да поиска неустойка, която се формира на база процент от стойността на неизпълнена заради прекратяването на договорите работа.

За да бъде прекратена концесията с вина, то концесионерът трябва да е направил три нарушения в рамките на три месеца за една и съща дейност.

Предстои Столичният общински съвет да реши дали да обжалва пред Върховния касационен съд решението на Апелативния съд, с което общината е осъдена да плати сумата от 8.665 млн. лева на концесионера по чистотата. Лихвите по тази сума са 3 млн. лева.

Концесионерът осъди общината, след като тя отказа да му плати за дейности по зимното почистване през 2005 г.

Концесионерите крадат със скорост милион на месец

Близо милион лева на месец се надписват на концесионерите по чистотата в София, стана ясно след проверка на Столичния инспекторат през лятото на миналата година. Само от 4 района за 2 месеца фирмите са прибрали 300 000 лв., които не са изработили. За всички 24 района на София това означава около милион на месец. Измамата ставала с надписване на фактури за дейностите по почистването.

Фирмите по чистота на Румен Гайтански-Вълка всъщност са извършвали по-малко работа от тази, за която им е плащано.

През ноември миналата година съветниците гласуваха в бюджета за балиране на сметта се отделят 6,4 млн. лв. към вече определените 16 милиона по това перо. Парите за транспорт се вдигат със 7,331 млн. лв., а за реконструкция на релсов път - 1 милион.

Над 9 млн. лева ще струва извозването на софийските боклуци към депата в Пловдив и Карлово, което се очаква да започне през следващия месец. Транспортирането на 200 хил. тона отпадъци в Цалапица, както и такса депониране ще струва около 6,2 млн. лв. Извозването на 80 хил. тона бали в карловското депо с жп транспорт ще струва 4,467 лв., а с автомобилен - близо 3 млв. лв. За такса депониране Столична община ще плати 1,4 млн. лв.

Съветниците от БСП продължават да твърдят, че концесията е изключително скъпа и настояват за развалянето на договорите. Зам.-шефът на СОС и председател на групата на червените Мичо Райковски бе категоричен, че кофите събират 6000 тона боклук. На ден се изхвърлят 800-1000 тона. Дори и да се вземе под внимание фактът, че в някои квартали не се събират всеки ден отпадъците, в крайна сметка 100 000 кофи се дрънкат празни. Едва 15% от тях са пълни при извозването. Плаща се на кофа, а не на количество и това го няма никъде по света. Дават се двойно повече пари.

Даваме по 270 лв. за всеки тон отпадъци

Бизнесът с балирането на софийския боклук е толкова апетитен, колкото и концесията за чистотата. Годишно софиянци плащат на фирмите по чистота по 50 млн. лв. само за събирането на около 360 000 т отпадъци от кофите в кварталите и транспортирането им до площадките в Кремиковци и "Дружба". Така излиза, че тази дейност гълта около 200 лв. на тон.

Около два пъти по-малко пък излиза балирането на сметта - 26 млн. лв. годишно, или около 70 лева на тон. Така общо за всеки тон боклук столичани плащат по 270 лв.

Идва ред на строежите под земята и във въздуха, е водещото заглавие за в. „Дневник"

Строителството на търговски и офис центрове под земята, подземни паркинги под улиците и на въздушни "топли" връзки между високите сгради най-после ще бъде разрешено. Това ще стане с предстоящите промени в Закона за устройство на територията, внесени в парламента от депутати от управляващата коалиция.

За регламентирането на тази дейност от няколко години настояват общини, в които се строи усилено, и инвеститори. Това трябва да разреши проблема с липсата на достатъчно свободни терени в централните части на градовете и на други атрактивни места, каза главният архитект на София Петър Диков. Изчерпване на свободните площи има и извън столицата. Във Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново вече почти няма терени за застрояване, до три години същият проблем ще се появи и в Стара Загора, Хасково и Слънчев бряг, обясни собственикът на агенция за недвижими имоти "Аристо" Тихомир Цаков.

Вносители на новите текстове са председателят на комисията по местно самоуправление Ремзи Осман (ДПС), арх. Борислав Владимиров (НДСВ) и арх. Силвия Алексиева (БСП). Те предлагат строителството под и над улиците и другите открити обществени пространства да става въз основа на учредено от общината право на строеж. Проектите под земята ще се нанасят в кадастъра с индентификатор и ще се вписват в имотния регистър като самостоятелна партида, предвижда проектът за законовите промени. За въздушните строежи и свързаните с тях сгради пък ще се прилага законът за етажната собственост, който обаче още не е приет. Със специализирани подробни устройствени планове може да се предвижда и подземно строителство, което е без пряка физическа връзка с поземлените имоти и надземните строежи. При него собствениците на надземната площ ще имат право на еднократно обезщетяване с пари или с обекти.

Най-общо предлаганата процедура е: инвеститорът ще трябва да направи подробен устройствен план, който да бъде одобрен от общината, да купи правото на строеж и да обезщети собствениците на надземните имоти, ако засяга такива, обясни арх. Владимиров.

Очаква се промените да отпушат реализацията на няколко вече готови проекта, които стоят блокирани заради липсата на закон. Един от най-големите от тях е в София - т.нар. Кръста, който предвижда изграждане на три подземни нива под отсечката по бул. "Черни връх" от хотел "Хемус" до бившия районен универсален магазин "Черни връх". Плановете за "Кръста" включват подземна улица с паркинги и мол до трасето на бъдещото метро, а върху земята ще се издигнат две сгради - на 24 и на 35 етажа. Проектът е по поръчка на "Джойнт билдинг инвестмънт". Собственикът на "Джойнт билдинг" Румен Марков оценява изпълнението на проекта на 65 млн. евро, като по думите му вече има интерес от германски фондове, американски компании и български банки.

Изграждането на деловия център на София по бул."Тодор Александров" в участъка от Булбанк до бул."Константин Величков" е пример за строежи над земята - предвижда се между сгради от двете страни на булеварда да има топла връзка. В столицата вече има няколко такива премествания - на ул."Баба Илийца" в кв."Лагера", при Сточна гара, в една от пресечките на бул. "Дондуков". Те обаче са строени по времето на социализма, когато всичко е било общонародно, и никой не се е интересувал от правното уреждане на въпроса, коментира Петър Диков. Строителство "във въздуха" е предвидено и в проекта за изграждане на надземен търговски пасаж на ул. "Стефан Стамболов".

Новата правна регламентация ще улесни и изграждането на подземни паркинги под улици или площади, посочи арх. Диков. Подобни съоръжения и досега са получавали разрешение за строеж от общините с аргумента, че разрастването на градовете изпреварва законовата база. Това е и един от аргументите на вносителите на промените в ЗУТ. Миналата седмица например Столичният общински съвет одобри изграждането на девет паркинга по трасето на метрото. Намерението е те да бъдат дадени на концесия.

Новите правила ще засегнат и зоната между Президентството и Министерския съвет. Представеният проект за продължението на метрото предвижда зоната с магазини от ларгото на ЦУМ да се продължи до бившия партиен дом, като в нея се излагат и археологическите разкопки по подобие на подлеза между Президентството и Министерския съвет. Във Варна пък бизнесменът Георги Гергов планира да построи голям търговски център на мястото на бившия универсален магазин. Той ще има подземен паркинг, който според проекта ще минава под две съседни улици.

----------

Други предложения в трите внесени проекта за промени в ЗУТ (един на правителството и два на група депутати) са:

Създаване на длъжност ландшафтен архитект

Промяна на статута на главния архитект от експерт до втората фигура в общината след кмета

Предвижда се възможността един архитект да е главен едновременно на няколко общини. Така трябва да се реши проблемът с позицията в малките населени места

Регламентира се застрояването на ромските махали, като при тях ще се допускат отклонения от общите правила

Въвежда се по-строго съгласуване на строежите с Националния институт по паметниците на културата, когато се засягат архитектурни паметници.

Удрят 110 000 чиновници с удръжки за пенсия, предупреждава в. „Стандарт"

Удар по джоба на чиновниците готви държавата. 110 000 държавни служители ще плащат социални осигуровки. Това е една от промените, които готви социалното министерство. Всеки трябва да поеме своята лична осигурителна вноска, заяви министър Емилия Масларова след среща с бивши шефове на социалното ведомство.

Мярката ще бъде наложена в името на стабилизирането на пенсионната система. Досега държавата поемаше изцяло социалните осигуровки на министерските чиновници със статут "държавен служител", които не внасяха и стотинка в пенсионния фонд, обясни за "Стандарт" зам. социалният министър Горан Банков. Той подчерта, че промяната не се отнася за Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и съдиите. Трябва да се стегнат всички кранчета, за да се съберат парите за първия стълб в пенсионната система, категорична бе Масларова. Тя обяви, че ще разпореди на инспекторите на ГИТ да тръгнат на проверки във фирми и предприятия. Целта е да установят дали социалните осигуровки, които внасят работодателите, отговарят на реалните доходи на техните служители. Минималната осигурителна вноска да бъде не по-малко 1,5% от МРЗ, предлагат експерти. Според тях максималният осигурителен доход също трябва да отиде нагоре. В момента той е 1400 лева, вместо 1800 лв. В закона е залегнало максималният осигурителен доход да е 10 пъти минималната работна заплата, която от януари е 180 лв.

Наказания за всички, които крият осигуровки, е основната тема за в."Сега"

И работодателите, и работниците, които не се осигуряват върху реалните си доходи, да бъдат санкционирани. Тази идея, представена вчера от председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев, бе единодушно подкрепена от участниците в дискусията за пенсионната реформа. Тя бе организирана от социалния министър Емилия Масларова.

-----------
Става дума за онези случаи, когато се плащат осигуровки само върху част от доходите, а останалата заплата работодателите дават на ръка. До седмица БСК ще представи пакет от мерки по проблема. "Работодателите и работниците участват заедно в незаконната схема и е редно да делят отговорността. Разбира се, наказанията няма да са еднакви, защото и облагата от това деяние не е еднаква", обясни той. Лидерът на КНСБ Желязко Христов пък настоя това деяние да се криминализира. Социалният министър Масларова също подкрепи идеята.
Всички участници в дискусията - бивши социални министри, депутати, представители на синдикатите и работодателите, са единодушни, че са нужни строги санкции за некоректно плащане на осигурителни вноски. "Парите, които могат да влязат в осигурителния институт, ги има, но държавата не знае как да си ги събере", убеден е Данев.
Министър Масларова отчете, че в момента 40% от реалните доходи у нас се укриват. Тя е разпоредила инспекторите по труда да направят спешни проверки във фирмите каква част от реалната заплата не се декларира и върху колко се осигуряват работещите. От инспекцията обаче няма как да засекат измамите и засега разчитат само на сигнали от самите работници. Предвидените в момента наказания и за работодателите, и за работници са само за укриване на данъци, а не на осигуровки.
Сега законът позволява работниците да не се осигуряват върху цялата си заплата. Достатъчно е да се правят вноски към НОИ върху т.нар. минимални осигурителни прагове, които са различни за отделните браншове.

Те бяха въведени от предишното правителство, за да бъде извадена част от сивата икономика на светло. Дотогава масово осигуровки се плащаха върху минималната работна заплата.
Бившият социален министър и сегашен депутат от НДСВ Христина Христова предложи да се вдигнат осигурителните прагове. Според нея не е реално минимумът за строител да е 180 лв., при положение че 28% от производителността у нас е в строителството. Тя смята, че трябва да се увеличи и минималният праг за самоосигуряващите се, който е 220 лв. "На тази сума се осигуряват обикновено лекари, зъболекари, нотариуси и еднолични търговци, а всъщност истинските им доходи са в хиляди левове", аргументира се тя. Христова апелира и за съкращаване на публичните разходи, като спестеното да постъпва в осигурителния институт.
Въпреки изказванията на експерти, че проблемите няма да се решат без увеличение на пенсионната възраст, въпросът вчера не бе поставен. "Преди да се вземе решение в тази посока, въпросът трябва да бъде подложен на референдум, защото в Европа няма страна, в която да има пенсионна възраст над 65 г.", заяви лидерът на КНСБ Желязко Христов. Той е убеден, че в близките 5 г. това не може да е тема за обсъждане, защото средната продължителност на живота на един мъж у нас е 69 г.

---
СЪГЛАСИЕ
Участниците се обединиха около становището, че е нужно преизчисление на пенсиите, отпуснати преди 2000 г. "Това не може да стане изведнъж, ще се мисли за поетапно осъвременяване, но не по-рано от 2008 г.", заяви Масларова. "Поетапното преизчисление ще настрои възрастните един срещу друг. Затова трябва да се направи наведнъж за всички", контрира вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.
Експертите решиха от догодина социалната пенсия да бъде извадена от системата на НОИ и вече да се плаща от Агенцията за социално подпомагане.

София стигна Атина в наемите на магазини по централните улици, отбелязва в."Монитор"

Цените наемите на магазини по централните улици в София вече са по-високи, отколкото тези в Букурещ, съобщи изпълнителният директор за България на Colliers International Атанас Гаров. В българската столица те достигат 180 евро за квадрат, а в румънската - 140, уточни той.

Прогнозите, че откриването на търговските центрове ще окажат отрицателно влияние върху наемите в тези зони, не се реализираха, добави Гаров. Те все още са значително по-високи, а в моловете са на нива 30-60 евро за квадратен метър на месец, каза още бизнесменът.

От Colliers прогнозират до 4 години изграждането на нови 1 млн. квадрата площи в големи търговски центрове. В момента те са около 10 пъти по-малко, около 105 000 кв. м. Според експертите на консултантската фирма в България и Румъния в бизнес площи инвестират повече чуждестранни компании, докато в Сърбия и Гърция - местни предприемачи.

В региона и в частност в България има недостиг на площи в специализирани търговски центрове, каза още Атанас Гаров. Пазарното проучване на Colliers показва, че само в един от моловете има свободни площи. Успешното реализиране на проектите в този сегмент привлече много предприемачи и инвеститори, което доведе до голям брой заявки за строителството на търговски центрове в цялата страна. Само през последните шест месеца започна изграждането на четири такива обекта - в София, Варна и Пловдив, добави той.

Голямо търсене, изпреварващо предлагането се наблюдава и в сегмента на логистичните и индустриалните площи, като същевременно липсват модерни обекти готови за наемане. Според проучване на Colliers International в момента наличността у нас е над 1 000 000 квадрата. Почти 100% от тези площи са заети от техните собственици, а половината от предлагането в София е в близост до летище София, както и в районите "Дружба", "Слатина" и "Враждебна". С навлизането и прилагането на изискванията и стандартите на Европейския съюз за хранително-вкусовата промишленост се очаква да се засили и интересът към модерни складови площи. През 2007 г. предлагането в района на София се очаква де се увеличи с нови 220 000 квадрата., прогнозират от Colliers.

Наемните нива за съвременни логистични и индустриални площи в България варират в рамките на 3.8 - 5.5 евро на квадрат в зависимост от географското местоположение, достъпа до различни видове транспорт, както и наличието и състоянието на инфраструктурата. Очаква се те да останат стабилни и през 2007 г.

През миналата година на пазара в София са се появили нови 116 000 кв. м офиси клас А и Б, се казва в анализа на Colliers International. За сравнение в Букурещ те са 130 000 квадрата. Характерно за региона е и балансираното усвояване на новото предлагане. В централните части на Букурещ незаетите офиси достигнаха рекордно ниски нива от 1.5%, а в центъра на София те са 6%, сочи проучването на Colliers.

Румънската столица засега привлича по-известни фирми, които наемат големи офисни сгради. Там са обичайни сделките са обекти с площи над 10 000 квадрата, което в София става по-рядко, коментира изпълнителният директор на Colliers International за България Атанас Гаров. През 2008-2009 г. ще бъдат завършени няколко по-големи проекта в София и това ще доведе до нарастване на предлагането, но до година-две след това пазарът в сегмента отново ще се стабилизира, прогнозира той.

Всеки втори абонат е спрял да плаща парно, брои в. „Сега"

49% от абонатите на столичната топлофикация са спрели в определен момент да плащат сметките си и вече са натрупали по-малки или по-големи дългове. 32% са онези, които не са платили само последните две фактури, а останалите имат още по-голямо забавяне. Натрупаният дълг вече е достигнал 220 млн. лв., разкри вчера пред комисията по инфраструктурата на общинския съвет шефът на "Топлофикация София" Наско Михов.

Събираемостта е почнала да пада главоломно от октомври миналата година, каза Михов. Според бизнес плана на дружеството в края на 2006 г. то е трябвало да събере поне 78% от парите за продадената топлоенергия, а всъщност е събрало само 12%.

"Ако положение продължава да е такова, дружеството ще се декапитализира", каза пред общинските съветници Михов. Той призна, че от своя страна топлофикация дължи вече над 153 млн. лв. за природен газ на "Булгаргаз".

Въпреки въпросите, с които общинските съветници отрупаха Михов, от него те чуха само две конкретни идеи. Едната е свързана с евентуално ходатайство от тях за по-ниски цени на горивото и за предоговаряне на по-ниски наказателни лихви за забавените плащания към "Булгаргаз". Общинският съветник от НДСВ Атанас Тасев обаче отбеляза, че газовата компания не може да дава по-ниски цени на столичното парно, защото това ще е недопустима държавна помощ.

Другата му идея е от идния месец домоуправителите или упълномощените за връзка с топлофикация лица да получават разпечатка със сметките на всички живеещи във входа. Така според него те ще имат представа кой от съседите е заявил нереално малко потребление.

Тази система за самоконтрол бе приветствана от общинските съветници, които изслушаха и представители на Асоциацията на фирмите за топлинно счетоводство. Законът не дава право на топлофикация или фирмите да правят проверки по домовете и затова ежемесечната разпечатка щяла да е психологическа пречка пред онези, които крадат съседите си.

Тор Бьорголфсон вече държи 48.63% от акциите в СИБанк, отбелязва в."Монитор"

Novator Finance Bulgaria S.A.R.L., собственост на исландския милиардер Тор Бьорголфсон, е придобило 14,63% от капитала на Стопанска и инвестиционна банка /СИБанк/, с което делът му нараства до 48,63%. Това съобщи Investor.bg, като цитира данни от седмичния бюлетин на Централен депозитар.

Бьорголфсон е познат в България с инвестициите си във фармацевтиката - фирма Actavis /бивша "Балканфарма"/ и БТК - чрез закупуване на опция за придобиване на собственост от Viva Ventures - консорциума-купувач на 65% от капитала на телекома.

Прехвърлянето на новия дял в СИБанк е отразено на 21 февруари. В същия ден като продавачи, прехвърлили общо 11,38%, са регистрирани Цветелина Карагьозова, намалила дела си от 25,48% до 24,31%, Светослав Божилов - от 25,77% на 24,31% и "Катекс" АД, продало цялото си дялово участие от 8,75%.

По данни на Българска фондова борса - София седмица по-рано "Катекс" е продало други 1,86% от капитала на банката, а на 21 февруари "Руно-Казанлък" АД е прехвърлило 1,38%, с което е занулило своето участие.

СИБанк отчете нетна печалба от 29,98 млн. лв. за миналата година спрямо 33,76 млн. лв. за 2005 г. Активите на трезора достигат 1,38 млрд. лв., като бележат повишение от 16,8% на годишна база.

Участието на Бьорголфсон в СИБанк датира от септември 2005 г. Тогава Novator придоби първоначално 34 на сто от капитала на банката след подписан договор с останалите акционери в трезора. Изпълнението му и прехвърлянето на акциите станаха факт след получаване на необходимите разрешения от регулаторните органи.

В края на януари т.г. пък бе съобщено, че Тор Бьорголфсон възнамерява да преразгледа инвестицията си в БТК, като потърси купувач на своята опция от 65 на сто.

За целта Novator назначи инвестиционната компания "Lehman Brothers" като съветник. Според Ройтерс исландският милиардер е решил да разпродава своите инвестиции в телекомуникационни компании, след като през ноември 2006 г. се отказа и от своите 70% в чешкия телеком "Ceske Radiokomunikace", продавайки ги на инвеститори за дялово финансиране.

За потенциални купувачи на БТК се спрягаха имената на 20 компании, сред които и руската "Система". Към момента телекомът има пазарна капитализация от близо 1.6 млрд. евро и е най-голямата публична компания у нас.

Роденият през 1967 г. Бьорголфур Тор Бьорголфсон, известен с вторите си две имена, влезе за пръв път в годишната класация на американското списание "Форбс" за милиардерите в света през март 2005 г. с лично състояние от 1.4 млрд. долара.

Тласък на исландската бизнес империя дава една сделка в Русия, писа британският в. "Обзървър" на 20 ноември 2005 г. През 1994 г. Тор Бьорголфсон, баща му и приятелят на Тор - Магнус Торнстейнсон, основават в Санкт Петербург компанията "Балтик Ботлинг Плант".

Отначало тримата съдружници произвеждат в Русия лимонада, впоследствие слабоалкохолни коктейли. Според интервю на Бьорголфсон за руския в. "Ведомости" от 2001 г. първоначалната инвестиция "не надхвърляше 60 млн. долара. Ние обаче сме частна компания и не разкриваме много от своите показатели".

Междувременно Бьорголфсон и баща му придобиват мажоритарен дял от слабоизвестната "Фармако". Тя става трамплинът за исландеца към балканските пазари и България, където през 1999 г. Тор приватизира три фармации. Две години по-късно апетитът на Бьорголфсон към фармацевтичния сектор е нараснал значително и той поглъща чрез "Фармако" най-големия фармацевтичен производител в Исландия - "Делта".

Отровни ботуши пращат в болница, предупреждава в. „Стандарт"

Отровни ботуши пратиха три жени от Разград в болница. Още половин дузина се лекуват вкъщи след покупка на китайски обувки. Най-тежко пострадалите са с отоци и мехури по краката. Наложи се да ги сложим на системи, съобщи шефката на дерматологичното отделение в местната болница д-р Стоянка Цонева.

Ботушите са направени от изкуствена кожа, третирана с калиев бихромат, установил медицинският анализ. Отровна е даже и подплатата. Опасните чепици се продавали срещу 50 лева в центъра на Разград. Собствениците на бутика признали, че са ги купили от амбулантен търговец. Инспектори вече проверяват магазини в цялата страна.

С 30% годишно ще поскъпват цигарите, прогнозира в. „Труд"

Цените на цигарите в България ще скочат двойно до две-три години, прогнозира Джон Гилън, управител на българския офис на "Бритиш американ табако" (БАТ).

Поскъпването ще дойде от увеличаване на акциза, който в момента за ниския ценови сегмент на цигарите в ЕС е около 32 евро на 1000 цигари. У нас е 30,93 евро. До 2010 г. налогът и тук трябва да стане 64 евро.

Това означава, че през следващите три години цените на цигарите ще растат с темп от около 30 % годишно.

Подготвят извънредна имунизация за заушка, пише в. „24 часа"

Здравното министерство е на път да въведе допълнителна имунизация срещу заушка за родените между 1982 и 1992 г., научи "24 часа". Става дума за около 100 000 младежи от 15 до 25 г. Причина е сериозното увеличение на болните от 2005 г. насам, заради което се очакват десетки нови случаи на стерилитет при мъжете.

Всяка седмица ведомството съобщава за около 80 нови болни.

И това е много, а реалният брой е още по-висок.

В страната има епидемия, но не е изцяло отчетена поради пропуски в регистрацията на случаите", каза доц. Камен Плочев, шеф на Клиниката по инфекциозни болести на ВМА.

В армията първи засичат увеличението, тъй като при бойците болничното лечение е задължително. От началото на годината в инфекциозната клиника са постъпили около 60 души, от които само една жена. От парашутнаото поделение в Сливен съобщиха за 8 нови болни миналата седмица.

Според "Евробарометър": Нещастни, по-нещастни, българи, е акцентът на в. „Дневник"

Българите са най-нещастните граждани на Европейския съюз. Рекорден брой хора в България се чувстват изолирани от обществото (около 20% при под 10% в повечето страни от ЕС) и цели 43 на сто вярват, че за да успееш в живота, е важно да имаш късмет. Това е с близо 20 пункта повече увереност в сляпата случайност, отколкото при останалите европейци, които масово са убедени, че в живота успяват тези, които работят много.

Това сочи последното изследване на европейския социологически институт "Евробарометър" за нагласите относно различни аспекти на социалния живот, извършено през декември и публикувано в понеделник. Освен че не са доволни от настоящия си живот, здравеопазването, работата и доходите си, българите са изпълнени със страхове за бъдещето, чувстват се изолирани от обществото, не вярват в политическите институции и почти не се занимават с дейности извън работата и домашните си задължения.

Изследването на "Евробарометър" сочи, че едва 39 процента от българите заявяват, че са щастливи. За целия ЕС този процент е далеч по-висок - 87%. Страните, които са в категорията на нещастните, са Унгария и Румъния, но и техните граждани са съответно с 29 и 21 пункта по-щастливи от българите. Датчаните и ирландците пък са почти 100-процентово доволни от живота си.

Анкетата сочи като причина за нещастието на българите незадоволството им от стандарта и качеството на живот. Докато за европейците от 25 страни членки задоволството от стандарта на живот възлиза на 83 на сто, то при българите това важи едва за една трета. Несигурността се простира и отвъд пенсионирането. Само една четвърт от българите са спокойни за бъдещето си, след като се пенсионират, докато при румънците това важи за половината от анкетираните. Въпреки това по този показател България не се различава драстично от някои от старите страни - членки на съюза. Германците и французите дават идентични отговори, както и поляците и унгарците. Единственият регистриран оптимизъм е за бъдещите поколения. Докато по-голяма част от европейците смятат, че животът на младите надали ще бъде по-лесен, то една четвърт от българите (което е с 10 пункта над европейското ниво) вярват, че на децата им ще е по-лесно.

Българите освен това са и сред жителите на Европа, които най-много се страхуват да излизат нощем по улиците. По-малко от половината спокойно предприемат нощни разходки, докато 88 процента от холандците и 85 от датчаните се радват на тази свобода.

Основните притеснения на българите са здравеопазването, цената на живота и безработицата - повече от половината анкетирани са посочили тези три проблема като нещата, които най-много ги тревожат. Докато безработицата е проблем в същата степен и за останалите европейци, то другите два въпроса са с далеч по-малка важност. Теми като имиграцията, околната среда и тероризъм са от особено значение за жителите на Стария континент, но почти не се мислят от българите. Имиграцията и екологията вълнуват съответно едва 2 и 3 процента от анкетираните сънародници, а тероризмът - 8 на сто.

Изследването пита кое е най-важно и българите нареждат по значимост семейството, здравето и приятелите. Отговорите на останалите европейци тук са сходни, като единствената разлика е, че в общоевропейски план свободното време е по-ценно, отколкото в България, и че политиката и религията са по-малко значими за сънародниците ни, отколкото за останалите жители на общността. На нито една политическа институция не вярват 72% от българите. Проучването на "Евробарометър" сочи още, че българските мъже не са най-мързеливите в Европа, но не са и от най-работливите. Докато в страни като Гърция и Испания едва от 1 до 3 процента от мъжете заявяват, че споделят домакински задължения като готвене или чистене (в България - 7%), то в скандинавските страни от 14 до 21 процента от мъжете заявяват, че разтоварват половинките си от работата вкъщи.

Изследването сочи още, че българите най-малко се включват в дейности извън работата или домашните им задължения като спортуване, изкуство, доброволчески или неправителствени организации, църковна дейност и др. Само една десета от сънародниците ни са склонни да излязат извън бита си, докато общо за ЕС делът е една трета.

----------

Работата също е една от причините за българското нещастие. Едва 42 на сто от анкетираните заявяват, че са стимулирани да се развиват на работното си място. За ЕС този процент е 71 на сто. Повече от две трети от българите посочват, че работата им е стресираща. Сходно мислят същият брой гърци и литовци, но за останалите страни делът на нехаресващите работата си е по-нисък от половината анкетирани. Една четвърт от българите смятат също така, че едва ли ще запазят работата си в близките месеци. По-притеснени са единствено словаците и унгарците.

Полумесецът се скрива за 3 март, пише в."24 часа"

Пълно лунно затъмнение ще се вижда от България на 3 март вечерта, съобщиха от обсерваторията към Софийския университет вчера.

На националния ни празник Слънцето, Земята и Луната застават на една права.

Явлението ще може да се проследи без проблем от всички краища на България. Според метеоролозите от TV-MET в събота облачността постепенно ще се разкъсва и няма да пречи на небесното шоу.

Това е единственото от общо 2-те лунни и 2-те слънчеви затъмнения през тази година, което ще се вижда от нашата страна.

Своеобразният "равнис" ще може да се наблюдава около 6 часа.

Затъмнението започва в 22,18 часа. Най-атрактивната фаза, когато целият диск на Луната е покрит от сянката на Земята, е на 4 март в 1,20.