Пет години Светият синод и Столична община не могат да намерят място за издигане на паметник на дядо Добри.
За това алармират от Сдружение "Азбукари", представяйки последния пример от сагата по реализирането на проекта "Монумент Дядо Добри - първият паметник на Доброто в България".
От направление "Архитектура и градоустройство" в СО посочват, че подкрепят препоръките на район "Слатина" и предлагат да се потърси по-подходящо място, свързано с дейността на Дядо Добри, както и да се осмислят художественият образ и материал за изработка на паметника. Това пише в писмо главният архитект на СО, адресирано до зам.-кмета на София Мирослав Боршош и архитект Димитър Бакалов, който работи по проекта.
Решението на главния архитект идва на фона на 5-годишна битка на Сдружение "Азбукари" за изработка на паметника от талантливи ученици от каменоделското школо във врачанското село Кунино и поставянето му. След множество провеждани официални разговори от Светия синод отказват поставяне на монумент на Дядо Добри в пространството около "Св. Александър Невски" и столичния храм "Свети Седмочисленици", където приживе благочестивият старец събираше милостиня, за да я дари по-късно за строеж или ремонт на храмове. Включително и на храм-паметника, чийто най-голям физически дарител и до днес продължава да бъде именно Добре Добрев със своите 35 700 лв., изтъкват от Сдружението.
"Накрая синодалните старци решиха да препоръчат паметника да бъде поставен в двора на църквата в с. Байлово. Далеч от светините, пред които покойният столетник събираше милостиня за същия този синод и с които миряните го отъждествяваха", посочват още в позицията си азбукарите.
По-късно започват редица разговори и със Столична община. От сдружението са насочени към столичния парк "Гео Милев" в район "Слатина". Следват обещания за съдействие и светъл хоризонт, като проектът е идеята за паметник на Дядо Добри да бъде реализирана след тази за монумент на легендата на "Левски" Георги Аспарухов-Гунди. И докато паметникът на славната "синя" деветка вече бе официално открит, то изведнъж обещанията за съдействие за такъв и на Дядо Добри придобиват коренно различна форма, възмутени са от Сдружението.
Според тях действията по общественото обсъждане и взетите решения не са чисти.
"Изискахме информация от район "Слатина". След среща с кмета Георги Илиев беше взето решение за провеждане на обществено обсъждане за одобрение на поставянето на паметника в парк "Гео Милев". Бяха направени препоръки да се видоизмени целият проект, което направихме с архитектите Бакалови - баща и син. Общественото обсъждане се е провело без наше знание и без известяване на Инициативния комитет, ангажиран с идеята за създаването на паметника на Дядо Добри. Скриват датата на провеждането на общественото обсъждане", посочват още от Сдружение "Азбукари".
Впоследствие разбират, че от проведеното обществено обсъждане в район "Слатина" не са произтекли проблеми, но не ги известяват със съдържанието на каквито и да е било препоръки. Главният архитект на район "Слатина" казва, че всичко е минало безоблачно.
"След това изпращат някакви препоръки, с които не сме запознати, до Експертния съвет на ДАГ (СО), които в официалния документ на СО не са описани. Но намерихме документ, който казва едва ли не, че делото на Дядо Добри няма национален характер и доброто трябва да го ориентираме само по местоположението в миналото на дядото. Това, че Иван Вазов, Ботев и Левски са от малки градове, не означава че не ги чества цялата нация. Аргументите им са нелепи и издишат", коментира председателят на сдружение "Азбукари" Цвета Кирилова.
В същото време се провежда Експертен съвет, на който не са поканени авторите на проекта, които да аргументират идеята, изтъква Кирилова. Според нея всичко това е абсурдно.
"Някакви чиновници да вземат решение, скривайки от авторите, инициаторите и инициативния комитет провеждането на Обществено обсъждане", казва Кирилова.
USD
CHF
EUR
GBP
