63.3% от мъжете и жените у нас предпочитат да имат две деца

Според 63.3% от мъжете и жените у нас идеалът за семейство включва две деца, а на второ място е мнението, че семейството трябва да има три деца (17.1%).

Това сочат две извадкови изследвания на НСИ включени в програмата на Преброяване 2021. Проучването "Раждаемост и репродуктивно поведение" има за цел да подпомогне разработването на подходяща демографска и социална политика чрез изясняване на репродуктивните идеали и проблеми на лицата в репродуктивна възраст. В изследването са обхванати всички жени на възраст 15 - 49 години и всички мъже между 15 и 59 години, които живеят в 7 386 случайно избрани жилища. Анкетирани са 4 368 лица.

Семейство с едно дете предпочитат 7.9% от респондентите, а 9.4% от лицата не могат да преценят колко деца трябва да има семейството в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2% от хората.

В позитивна посока е промяната в репродуктивния идеал на мъжете и жените в България през последните 20 години.

• Делът на хората, според които семейството трябва да има три деца се увеличава от 11.8% през 2001 г. на 17.1% през 2021 година
• Намалява делът на мъжете и жените с идеал за семейство с едно дете - от 19.8% до 7.9%;
• Лицата, които считат, че семейството не трябва да има деца, намаляват все повече- от 3.2% до 0.3% през 2021 година.

Източник: НСИ

Данни за репродуктивния идеал по пол

Двудетният модел на семейството е еднакво предпочитан и от двата пола (по 63.3%). Идеалът за едно дете в семейство определят 7.8% от мъжете и 8.1% от жените. По-често жените смятат, че семейството трябва да има три деца (18.5%), докато сред мъжете по-голям е делът на тези, които не могат да преценят колко деца трябва да има семейството (10.4%).

Данни за репродуктивния идеал по възраст

Две деца са идеалът за семейство за 62.1% от младите на възраст между 15 и 29 години, за 62.9% от хората на 30 - 44 години, както и за 64.7% от тези в края на репродуктивната си възраст. Сред младите по-голям е делът на тези, според които семейството трябва да има едно дете (9.1%), докато сред лицата над 45 години той е 6.9%. Лицата до 29-годишна възраст по-често отговарят, че не могат да преценят (11.2%) в сравнение с останалите две възрастови групи, за които този дял е съответно 8.7 и 8.9%.

Данни за репродуктивния идеал по степен на образование

Различията в репродуктивните идеали в зависимост от степента на образование са по-силно изразени, като сред високообразованите лица делът му не се различава съществено от общото за страната. 41.9% от лицата с начално или по-ниско образование смятат, че семейството трябва да има две деца. Сред по-ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, които предпочитат многодетно семейство. Значителни са различията по отношение на отговора "Четири и повече деца", който е посочен от 14.3% от лицата с начално или по-ниско образование и само от 1.4% от тези със средно и 1.8% от лицата с висше образование.

Данни за репродуктивния идеал по етническа група

Две деца предпочитат 64.3% от самоопределилите се като българи, представителите на турския етнос - 61.7%, и по-малка част от ромите- 52%. Българите, които смятат, че семейството трябва да има едно дете са 8%, турците- 8.3% и представителите на други етноси- 8.1%. Почти два пъти по-малък е той обаче сред ромите - 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите много по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) в сравнение с останалите етноси.

Репродуктивните нагласи също така са оценени посредством въпроса "Колко деца желаете/желаехте да имате през живота си?". Резултатите показват, че нагласите на хората повтарят идеала им за семейство. Водещо е желанието за две деца в семейството (61.9%), следвано от предпочитанието за три деца (14.9%). Едно дете искат 12% от лицата, а четири и повече деца -2.3%. Все още не знаят колко деца биха искали да имат 7.9% от анкетираните, а 1% са категорични, че не желаят да имат деца.

4.3% по-малко хора в репродуктивна възраст желаят две деца през 2021 г. спрямо 2011 г., като делът на лицата, които не могат да дадат конкретен отговор се увеличава.

Източник: НСИ

Данни за репродуктивните нагласи по пол

Две деца желаят (или са желаели) да имат 61.6% от мъжете и 62.2% от жените, а едно - съответно 12.2% и 11.7%. Три деца предпочитат 13.8% от мъжете и 16.3% от жените. Мъжете по-често не могат да отговорят все още (8.6%), докато за жените този дял е 7%.

Данни за репродуктивните нагласи по възраст

Желаещите да имат две деца са най-малко сред най-младите (57.3%), докато сред останалите две групи този дял е 62.5% за 30 - 44 години и 64.3% сред лицата на 45 и повече години. Сред лицата на възраст 15 - 29 години по-нисък е и делът на тези с нагласи за едно дете (10.6%), като с нарастването на възрастта делът се променя на 11.6% в групата 30 - 44 години и 13.5% сред най-възрастните. Младите, които желаят да имат три деца са 12.7%, докато за анкетираните на възраст 30 - 44 години този дял е 16.8%.

Сред младите на възраст до 29 години е най-голям делът на тези, които още не са решили колко деца желаят да имат (16.2%). Така през 2021 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.5 години.

Данни за репродуктивните нагласи по степен на образование

Две деца предпочитат всички анализирани групи. Сред високообразованите лица делът му е близък до общото за страната (61.9%), а лицата с начално или по-ниско образование, които желаят или са желаели да имат две деца са 42.5%.

Предимно нискообразованите респонденти предпочитат да имат четири или повече деца, докато лицата с висше образование, които биха искали да имат три деца са 18.4%.

Данни за репродуктивните нагласи по етническа група

Желание за две деца изразяват 62.1% от българите, повече от две трети от определилите се като турци (67.5%) и по-малко от половината роми (48.8%). Сред другите етноси този дял е 57.1%.

Българите, които желаят едно дете са 12.7%, а ромите- 4.6. Многодетният модел на семейството е най-предпочитан от ромите, 24.2% от които желаят три, а 14% - четири и повече деца.

Репродуктивните идеали и намерения на хората често се различават от фактическия брой деца в семействата.

Източник: НСИ

Двудетният модел е както идеалът за семейство (63.3%), така и най-желан (61.9%). Сред всички лица в репродуктивна възраст обаче само около половината са достигнали до него (32.7%). Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, но го предпочитат по-малък дял от лицата (14.9%). Значително по-малко, само 4.3%, имат фактически три деца. Едно дете е идеалният брой за 7.9% от жените на възраст 15 - 49 години и мъжете на възраст 15 - 59 години. По-голям е този дял, когато става дума за лични намерения - 12%, и значително по-голям дял от лицата имат едно дете (28.4%).

Основните заключения са следните:

• изключително висок е делът на лицата, които са без деца (17.8%) в сравнение с тези, които имат този идеал (0.1%) или предпочитат този модел на семейство (1.4%);
• значително по-голям е делът на лицата, които остават с едно дете (31.9%) в сравнение с идеала за еднодетно семейство (6.9%) и желаещите едно дете (13.5%);
• идеалът (64.7%) и желанието (64.3%) за две деца в семейството, фактически не се реализират. Две деца имат 44.4% от лицата над 45-годишна възраст;
• три деца е идеал за 17.1%, репродуктивни намерения за 13.9%, но фактически е реализиран от много по-малък дял от лицата в края на репродуктивния им период, само 4.7%.

Проучването сочи, че най-често влияние за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото състояние (14.7%), наличието на подходящ партньор (14.4%) и подходящи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с партньора в грижата за домакинството би оказала въздействие върху избора на 13.7% от лицата, а съчетаването на семейните и професионалните задължения - на 12.2%. Непоколебими в избора си са 5.3% от лицата.

В по-малка степен, но все пак оказват влияние мерките и държавните политики, предприемани с оглед повишаване на раждаемостта в страната. Най-често хората отговарят, че биха променили своето решение, ако се подобри качеството на здравните услуги и достъпа до тях за децата и техните родители (12%). Увеличаването на средствата за социално подпомагане би оказало влияние върху избора на 11.6% от лицата, а гарантираният достъп до детски ясли, градини и предучилищни форми на обучение - на 11%.

Проучването сочи, че също важни са и взаимоотношенията между мъжете и жените във връзка с отглеждането на децата. Затова и е включен модул от въпроси, които позволяват анализ на основните аспекти от ежедневните грижи и дейности, свързани с отглеждането на деца на възраст до 14 години.

Резултатите показват, че по-често майката е ангажирана с ежедневните дейности и грижи за детето (хранене, къпане, приспиване), грижи, когато е болно, или помага на детето за учебни дейности. В по-голяма степен споделени с бащата са игрите и разходките, както и ангажиментът да се подпомага (води, прибира, занимава допълнително) детето при извършването на извънучебни дейности (спорт, език, изкуство и други).