"Имах някаква представа за ситуацията в страната и бях прочел някои статии по въпроса на път за София, но не знаех, че нещата са толкова зле". Това коментира пред БНР американският журналист Дийн Старкман по повод 111-то място на България в класацията за медийната свобода на "Репортери без граници".
"Това е изключително притеснително, защото медийната свобода и изобщо мястото на медиите имат много важно значение за едно демократично общество, както и демокрацията е от изключително важно значение за медийната свобода - не може да имаш едното, без да имаш налице другото. И ако България иска да бъде една демократична страна, трябва да направи всичко възможно, за да подобри състоянието на медийната свобода", заяви Старкман.
Старкман, е един от редакторите на "Парадайс пейпърс", с над 20-годишен опит в издания като "Уолстрийт Джърнъл" и старши редактор в Международния консорциум на разследващите журналисти. Той е и сътрудник в Центъра за медии, данни и общество, гостуващ преподавател във Факултета по обществена политика на Централноевропейския университет в Будапеща.
В коментар на темата за противопоставянето между водещи американски медии и президента на САЩ Доналд Тръмп Старкман посочи, че този процес е израз на по-дълбока криза.
"В момента се наблюдава криза в американското общество и всъщност избирането на Тръмп като президент в САЩ е един израз на това. И в момента бих казал, че ние в Щатите минаваме през период, който е доста познат на страните и обществата в Централна и Източна Европа... И един от уроците, които научаваме, е, че демокрацията всъщност е доста деликатна тема.
Демокрацията не се изразява само във върховенство на закона, защита на човешките права на гражданите, на малцинства, тя е много повече от това - състои се и в неписани правила и норми за поведение, приемане на свободна преса в държавата, уважение и зачитане на институциите и ценностите, които те представляват, и разбира се, подсигуряване на независимостта на правораздавателните органи, на съдебната система", коментира Старкман.
Журналистът коментира и тенденциите в съвременните медии, които са все повече доминирани от социалните мрежи и мобилните устройства. В тях анализите и темите, които изискват задълбоченост и продължително време за разработване, отстъпват място на нетрайни и кратки материали, които привличат с атрактивни заглавия. "В момента сме в началната фаза на революционни промени, разтърсващи промени в медийния сектор и в журналистиката", изтъкна Старкман.
"Дигитализацията на медиите - това, което направи, е всъщност, че средствата и парите за реклама към традиционните медии намаляха драстично. И това променя естествено навиците и начините, по които хората консумират и четат новини. Тази промяна напълно трансформира и начина, по който журналистите работят и произвеждат новинарско или журналистическо съдържание.
Онлайн медиите всъщност издигат в култ две неща - количеството на произведените материали и колко бързо ги произвеждат. Те по-скоро оценяват кратки и бързи форми и по този начин по-дългите истории, които отнемат много време за произвеждане, остават на заден план. И това естествено имаше голямо влияние върху материалите, които се произвеждат, защото един материал, който е отнел доста време, за да бъде написан, може да не доведе до толкова голям аудитория и да бъде толкова четен", каза американският журналист.
Старкман е у нас по покана на Асоциацията на европейските журналисти в България. Той ще изнесе две лекции: "В ерата на Тръмп - глобални предизвикателства пред журналистиката в полза на обществото" и "Орбан и медийният монопол в Унгария".
NaskoZashtoto
на 10.05.2018 в 14:34:32 #1"Вие що биете негрите" няма да помогне. Тоз човек, колкото и да се мъчи да бъде обективен, също е дълбоко индоктриниран с имперската идея, че американската демокрация е най-великото постижение на човечеството. Съмнявам се някога да преживее истински катарзис и да осъзнае, че американското общество се управлява от парите, а не от интереса на мнозинството. Точно така стоят вече нещата и у нас. А наличието на партийни вестници или други медии далеч не е гаранция за плурализъм на мненията, още по-малко за истинност на новините.