България все още има най-ниската продължителност на живота в ЕС. Това сочи доклад на Европейската комисия "Състояние на здравеопазването в ЕС" за 2019 г., който изследва системата в 30 страни, плюс Норвегия и Исландия.

Докладът сочи, че страната ни все пак е вдигнала продължителността на живота, но е последна и се развива много по-бавно от Румъния, Естония и Литва.

За 2 години и трите страни са вдигнали много повече показателите си от България. Това обясни Ани Шпрангер, научен сътрудник към Факултета по мениджмънт на здравеопазването в Техническия университет в Берлин и експерт в Европейската обсерватория за здравни системи и политики.

Основните причини за висока смъртност са заболяванията на сърдечно-съдовата система и раковите заболявания.

В България живеем средно до 75 годишна възраст

В България живеем средно до 75 годишна възраст

България заедно с Латвия и Литва са с най-ниска средна продължителност на живота на населението в ЕС

Инсултът е причина за 1/5 от случаите на смърт в България, което е три пъти повече от средното за ЕС.

При рака пък най-много починали има от рак на белите дробове, дебелото черво и гърдата.

Две от причините за това са пушене и алкохол, като според изследователите у нас процентът на пушещите е най-висок от ЕС, като данните сочат, че един на всеки четирима възрастни е пушач. Има обаче и деца под 16 г., които са пушачи, особено момичета.

Изследван е и режимът на хранене сред населението на България, като се оказва, че възрастните хора не ядат всеки ден по един плод, а при децата едно на всеки пет е със затлъстяване.

83.5 г. при жените и 78.3 г. при мъжете е средната продължителност на живота в ЕС

83.5 г. при жените и 78.3 г. при мъжете е средната продължителност на живота в ЕС

При жените най-ниска е в България (78.4 години), а най-висока в Испания (86.1 години).

Докладът изследва няколко компонента - системата на здравеопазване и болничното лечение.

Оказва се, че у нас се дават само 52% държавно финансиране в здравеопазването, което е най-ниското за целия ЕС. Средствата пък отиват най-вече във фармацевтичните компании - 43%, което е повече от средното за ЕС.

При болничното лечение сме на второ място - около 34% отиват за това.

Докладът за здравеопазването в България отчита също, че достъпността не е добра. 10% у нас не са здравно осигурени, което е много голям дял от населението, ¼ не вярват в здравната система и не се осигуряват, а има и група без валидни документи за самоличност сред ромите.

Оказва се, че България има и голямо частно финансиране, свързано с доплащания на пациенти за здраве. Лекарите в страната ни пък са доста, но не равномерно разпределени, джипитата и медицинските сестри са недостатъчно.

В България има повече болнични легла от страните в ЕС, като средният престой в болница е 5 дни, като в държавните болници се намаляват леглата, а в частните се увеличават 6 пъти.