КНСБ е против поставянето на горна граница за обезщетението при пенсиониране

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) се обяви против предложението обезщетението при пенсиониране да е ограничено до размера до 12 заплати в свое становище, изпратено до председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика в Народното събрание Деница Сачева и до медиите, относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия № 49-454-01-3/18.01.2024 г., внесен от Димитър Найденов и група народни представители от ПП-ДБ.

От синдиката отбелязват, че със законопроекта се предлага създаването на Глава осма с новия чл. 32 с три алинеи - "Правила при изплащане на обезщетение при пенсиониране". В ал. 2 се предвижда горна граница в размер на 12 заплати на обезщетението за в публичните предприятия. Според КНСБ така се ограничава процесът на колективно трудово договаряне в системата на публичните предприятия. От синдикалната организация категорично се обявяват срещу въвеждането на таван за обезщетението на работниците и служителите в публични предприятия и и против мотивите към законопроекта, в които от КНЗБ съзират антисиндикални послания, както и директни атаки и упреци срещу процеса на колективното трудово договаряне.

"На първо място трябва дебело да се подчертае и да се има предвид, че не е възможно да се ограничава правото на колективно трудово договаряне чрез закон, още повече, че то произтича от важни международноправни актове (конвенциите на Международната организация на труда), пренесени в българската Конституция и в Кодекса на труда", се посочва в позицията. Изтъква се още, че работниците и служителите имат право без предварително разрешение свободно да образуват по свой избор синдикални организации, да се сдружават и да се договарят. От КНСБ заявяват, че по записаното като клауза в колективния трудов договор (КТД) е задължение за работодателя.

От синдиката допълват, че такъв е и случаят с Държавно предприятие "Ръководство въздушно движение" (РВД). От КНСБ подчертават, че правото на сдружаване и на колективно трудово договаряне са ядрото на синдикализма няма да допуснат никакви опити за дискредитиране на ролята и значението на синдикалните организации и КТД в трудовия живот на гражданите.

В становището се казва още, че предложеният законопроект е в противоречие с основни постановки от Преамбюла на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския Парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз и текстовете й за насърчаване на колективното трудово договаряне. Промените противоречали и на чл.2а Кодекса на труда (КТ), според който държавата трябва насърчава социалния диалог и да утвърждава колективното трудово договаряне.

От днес: 933 лв. минимална заплата и 526 лв. - линия на бедност

От 1 юли пенсиите, отпуснати до края на 2023 г., ще се осъвременят с 11%

От синдикалната организация отбелязват, че в основата на аргументите е един случай, при това особен, предвид голямата значимост на предмета на дейност на РВД и високата рентабилност на държавното предприятие. Според КНСБ затова законопроектът е красноречив пример за ограничителен и фискален подход, основан на изключение, а не на общата практика в страната. В тази посока били и действията по отнемане на дивидентите от държавните търговски дружества -фискален подход, който не се съобразявал с общата картина на регулации.

"КНСБ остро осъжда подобни прояви на антисиндикализъм и предлага вместо да се създава горна граница на обезщетението поради пенсиониране на служителите по Закона за публичните предприятия, да се използва пълноценно и правилно механизмът на колективното трудово договаряне в системата на публичните предприятия", се заявява в становището. Според синдиката, въпреки че към момента са необходими промени в правната уредба на колективното трудово договаряне (Глава четвърта на Кодекса на труда, чл. 50-чл. 60), то дава големи възможности за постигане на благоприятни за работниците и служителите условия на труд, надграждащи тези предвидените в КТ, включително за увеличаване размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. "Именно по този начин, на масата на преговорите, ще се приемат най-справедливите решения на въпроса за размера на обезщетенията поради пенсиониране. В същото време категорично не сме съгласни с констатациите в мотивите към законопроекта, че става въпрос за "спорни" колективни трудови договори, по силата на които се раздават безлимитно държавни и общински средства. Кое дава основание на авторите на законопроекта да си служат с това определение? Ако са спорни, да бъдат оспорени по съдебен ред", отсичат от КНСБ.

От синдикалната организация добавят, че констатациите на вносителите за законопроекта поставят под съмнение целия процес на КТД в РВД и други държавни предприятия. От КНСБ посочват, че при КТД, както при всеки договор, най-важният елемент е постигането на съгласие между работодателя и синдикалната организация на равнище предприятие по различните параметри на трудовите и осигурителните правоотношения на работниците и служителите, включително и обезщетението поради пенсиониране. От мотивите към законопроекта обаче лъхало недоверие и обвинение към колективното трудово договаряне.

Според синдиката в контекста на представените от вносителите справки и числа към законопроекта излиза, че се изплащат огромни суми заради договорените по КТД голям брой обезщетения. Това обаче говорело за некомпетентност и липса на познания относно естеството, ролята и значението на РВД в обществото и в държавата изобщо.

КНСБ се обявява категорично против всички опити за създаване на пречки пред свободното упражняване на правото на колективно трудово договаряне и грубото пренебрегване и подценяване на ролята и значението на това фундаментално право на трудещите се в съвременните трудови правоотношения. "Конфедерацията не е допускала, няма и да допусне да бъдат приети законопроекти, насочени срещу изконните трудови и синдикални права, каквито са правото на сдружаване и произтичащото от него право на колективно трудово договаряне", се изтъква в становището.

Ивайло Мирчев разкри какви са обезщетенията в РВД

Дружеството не ползвало финансиране от бюджета

В него се отбелязва също, че Държавно предприятие "Ръководство въздушно движение" не е търговско дружество, а много важна и специална структура със строго определени и специфични цели и задачи. От синдиката цитират и основния предмет на дейност на предприятието, описан в чл. 4, ал. 1 от Правилника за устройството, функциите и дейността на "Ръководство на въздушното движение" (в сила от 16 януари 2014 г., издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн. ДВ. бр.16 от 25 февруари 2014 г., изм. и доп. ДВ. бр.6 от 18 януари 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр.40 от 5 май 2023 г.):

1. управление на въздушното движение за постигане на безопасност, ефективност и редовност на полетите в обслужваното гражданско въздушно пространство;

1а. (нова - ДВ, бр. 40 от 2023 г., в сила от 05.05.2023 г.) управление на въздушното движение на контролирани летища;

1б. (нова - ДВ, бр. 40 от 2023 г., в сила от 05.05.2023 г.) проектиране на структури на въздушно пространство;

1в. (нова - ДВ, бр. 40 от 2023 г., в сила от 05.05.2023 г.) разработване на процедури за полети;

1. планиране, осигуряване, внедряване, експлоатация и поддържане на съоръжения, системи и оборудване за комуникационно, навигационно, обзорно, енергийно, метеорологично и аеронавигационно осигуряване на обслужваното въздушно движение и съпътстващата инфраструктура;

3.комуникационно обслужване, навигационно обслужване и обслужване по обзора;

1. метеорологично обслужване;
2. аеронавигационно информационно обслужване;
3. (отм. - ДВ, бр. 6 от 2019 г., в сила от 18.01.2019 г.)
4. информационно обслужване на дейностите по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства;
5. управление на системата за безопасност на въздушното движение в рамките на предоставената му компетентност;
6. изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от международни договори в областта на управлението на въздушното движение, по които Република България е страна;
7. събиране на такси за аеронавигационно обслужване по чл. 120, ал. 2 ЗГВ.

(2) Предприятието може да предоставя и други услуги, свързани с предмета на дейността му.

КНСБ: Държавата надценява разходите си и подценява приходите си

Бюджетът трябва да създава условия за бизнес според бившия социален министър Христина Христова

От КНСБ добавят, че приходите на държавното предприятие са изцяло от предоставени услуги във връзка с основния му предмет на дейност по аеронавигационно обслужване и то не получава бюджетно финансиране. Съгласно европейското законодателство всички разходи на РВД, включително за обезщетенията при пенсиониране, се консултират с авиопревозвачите и се одобряват от Европейската комисия. В случай че разходите не се извършат по предназначение, те се възстановяват на авиопревозвачите, и не се допуска разходването им за други цели. От синдикалната организация заявяват, че по тази причина не е вярно твърдението, че промяната ще доведе до увеличаване на приходите в бюджета. "Република България е член на Европейския съюз, страната ни е поела редица ангажименти по директиви и регламенти на ЕС, което изисква и осигуряване на конкурентни нива на заплащане и социални пакети с цел запазване на оперативния състав, обезпечаващ изпълнението на европейските изисквания за безопасността на полетите", се казва в становището. Посочва се още, че в тази връзка трябва да се има предвид Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета. От КНСБ обясняват, че именно чл. 1, §1 от Регламент (ЕС) 2018/1139 определя, че основната му цел е да изгради и да поддържа високо еднакво равнище на безопасност на гражданското въздухоплаване в Съюза. От синдиката допълват, че безопасността на гражданското въздухоплаване и сигурността на полетите е основен приоритет на ЕС, а един от ключовите фактори за осигуряване на безопасността е наличието на високо квалифициран и мотивиран човешки ресурс.

В становището се отбелязва още, че като член на ЕС България се съобразява и с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/116 на Комисията от 1 февруари 2021 година относно установяването на първия съвместен проект в подкрепа на изпълнението на Европейския генерален план за управление на въздушното движение, предвиден в Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета, за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 409/2013 на Комисията и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 716/2014 на Комисията. Според КНСБ са особено важни и изискванията на Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ/EASA), в която членуват 27-те държави членки на ЕС и Исландия, Лихтенщайн, Швейцария и Норвегия.

"Предложеният законопроект повдига важния и принципен въпрос за резултатите от такива законови текстове. Ефектът от подобни законопроекти води до подкопаване на доверието на работниците и служителите и техните организации в политическите партии, които са ги "сътворили", и поставяне под съмнение на парламентарното им бъдеще", предупреждават от синдикалната организация.

От КНСБ се противопоставят на предложените изменения в Закона за публичните предприятия, в които виждат поредна проява на антисиндикализъм от страна на народните представители. От синдиката са категорични, че няма да допуснат депутати или други политици да се опитват да ограничават фундаменталното конституционно и международно признато право на работещите да се договарят колективно за условията на труд, заплащането и всички режими на обезщетения за своя труд и безопасността си със своя работодател, включително с държавата, която е най-големия работодател в страната.