Минималната работна заплата (МРЗ) за 2025 г. е 1077 лв. за всички работещи без изключения, включително за служителите в държавната администрация. Същевременно обаче към момента са налице два основни минимални осигурителни прага - 933 и 1077 лв. Това поставя в затруднение осигурителите, осигурените лица и администрацията, алармират от КТ "Подкрепа". От синдиката настояват спешно да се изготвят подробни публични указания как осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица да прилагат правилно нормативната уредба и как администрацията да прилага еднозначно закона.
От КТ "Подкрепа" разясняват възникналата ситуация в страната от гледна точка на действащата нормативна база. Съгласно чл.61 от Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2024 г. минималната заплата за държавните служители е 933 лв. ЗДБРБ обаче е в сила до 31 декември 2024 г. От 1 януари 2025 г. МРЗ става 1077 лв. въз основа на чл.87, ал. 1 от Закона за публичните финанси. Той регламентира, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета да се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер да не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет (МС), предвиждащи допълнителни или намалени бюджетни средства. При това трябва да спазват фискалните правила по този закон и одобрените от МС със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели, във връзка с изпълнение на Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 359 от 23 октомври 2024 г. (прието на основание чл.244 от Кодекса на труда) за определяне размера на минималната работна заплата за страната (обнародвано в Държавен вестник (ДВ), бр. 90 от 25 октомври 2024 г., в сила от 1 януари 2025 г.).
От синдиката отбелязват, че Министерският съвет е определил от 1 януари 2025 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната 1077 лв. и на минималното почасово възнаграждение 6,49 лв., при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
Със същото постановление са актуализирани и се оставят в сила промени в ПМС №66 от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации и в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г., като навсякъде сумите "933", "950", "960", "970", "980", "1000", "1030", "1050" се заменят с "1077" лева. До приемането на Националния план за действие по заетостта за 2025 г. субсидираното от държавния бюджет трудово възнаграждение на лицата, наети на минимална работна заплата по насърчителните мерки по чл. 36, ал. 1, чл. 46, чл. 50, чл. 51, ал. 1, чл. 51, ал. 2, чл. 55г и чл. 55д от Закона за насърчаване на заетостта и по програми за заетост по Закона за насърчаване на заетостта, както и за наетите лица с висше образование на длъжности, за заемането на които като минимално образователно и квалификационно ниво съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД) от 2011 г. е определена завършена степен на висше образование по Национална програма "Помощ за пенсиониране", Национална програма "Мелпомена" и Националната програма за обучение и заетост на хора с трайни увреждания, се регламентира от 1 януари 2025 г. в размер от 1077 лв. за пълен работен месец при осемчасов работен ден и 6,49 лв. почасова работна заплата.
От КТ "Подкрепа" обясняват също, че според действащата нормативна уредба минималният осигурителен доход е едновременно 933 и 1077 лв., тъй като в част от текстовете в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) се споменава минималната работна заплата за страната, а в други - минималният осигурителен доход. В КСО има текстове, които изрично определят, че минималният осигурителен доход е минималната работна заплата за страната или част от нея. Същото се отнася и за Закона за здравното осигуряване, в който изрично се посочва или се препраща към текстове от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 19. (1) от КСО Народното събрание (НС) приема Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО), който включва консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване, бюджетите на фондовете по чл. 18 и бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) и е в сила за срок една календарна година. С алинея 6 се регламентира, че в случай че бюджетът на ДОО не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове.
От синдиката посочват, че от 1 януари 2025 г. има нова минимална работна заплата в размер на 1077 лв., но тя не е станала автоматично минимален осигурителен доход, с изключение на случаите, в които има изрична разпоредба в КСО или в ЗЗО. От КТ "Подкрепа" допълват, че в настоящата ситуация с липса на извънреден закон за бюджетите на държавата, ДОО и здравното осигуряване са налице два основни минимални осигурителни прага - единият в размер на 933 лв., другият на 1077 лв. "Това поставя осигурителите, осигурените и администрацията в необичайна ситуация. Необходимо е спешно да се изготвят подробни публични указания как осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица да прилагат правилно нормативната уредба и как администрацията да прилага еднозначно закона", заявяват от синдикалната организация.
От КТ "Подкрепа" изтъкват също, че като не са приети бюджетите за ДОО и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), не е актуализиран и размерът на максималния осигурителен доход. Според действащата разпоредба §6 от Кодекса за социално осигуряване максималната пенсия трябва да е 40% от максималния осигурителен доход. Същевременно за 2024 г. максималният размер на пенсията е 3 400 лв., а максималният осигурителен доход - 3 750 лв. Ако трябва да се приложи разпоредбата, максималният осигурителен доход трябва да е 8 500 лв., изчислен при база максимален размер на месечната пенсия. "Разпоредбата е в сила от 1 юли 2019 г. Изтекли са над 5 години, през които размерът на максималния осигурителен доход продължава да е в пъти по-нисък от изискването на закона", допълват от синдиката.
От КТ "Подкрепа" прогнозират щети за бюджетите на НОИ и НЗОК в размер на повече от 1 млрд. лв. от това, че не са осъвременени на минималният и максималния осигурителен доход по икономически дейности и по професии от 1 януари на текущата година. От синдиката подчертават, че дори да бъдат приети с извънреден закон или с бюджетните закони нов максимален осигурителен доход и нов минимален осигурителен доход, актуализираните им размери ще влязат в сила след приемането на законите, а не със задна дата от 1 януари, защото увеличаването на осигурителната тежест със задна дата е противоконстутиционно.
От КТ "Подкрепа" прилагат във връзка с казуса и извадка от Кодекса за социално осигуряване:
Чл. 4а1. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) (1) Лицата, които извършват дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната.
......
Чл. 6. (2) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм. и доп., бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
- максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
- (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;
- (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
........
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп., бр. 119 от 2002 г., бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 81 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г., доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 10 се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт.
(чл.4, ал.1, т. 2, 3, 4 и 10 се отнасят за държавни служители, магистрати, отбрана, държавни служители в МВР, пожарникари и служби за сигурност).
USD
CHF
EUR
GBP
