Организации и СЗО сезират МС за по-силен контрол върху тютюнопушенето

България е най-тежко засегнатата страна в Европа от тютюнопушене.

По данни на СЗО в България най-голям процент от младите хора у нас пушат, а момичетата на 15 г. пушат повече от момчетата, което поставя под въпрос картата на репродуктивното здраве и демографското развитие. С тази цел организации, СЗО ще сезират МС, НС и Министерството на здравеопазването за борба с тютюневата индустрия. Това са основните изводи от представен на пресконференция днес в БТА доклад за борба с тютюневата индустрия.

Докладът "Токсична зависимост" е създаден с безвъзмездната помощ на Международния съюз за борба с туберкулозата и белодробните болести чрез програма на STOP - глобална инициатива за надзор над тютюневата индустрия, която се финансира от Bloomberg Philanthropies и е партньорство между Tobacco Control Research Group от Университета в Бат, Global Center for Good Governance in Tobacco Control, Международния съюз за борба с туберкулозата и белодробните болести и Vital Strategies.

Докладът и "Коалицията за живот без тютюнев дим" разкрива как работи механизмът за манипулация и вмешателство на индустрията в управлението, кои са посредниците.

Организации искат специален вицепремиер да бори тютюнопушенето

Децата пушат много - особено 16-годишните

Ема Грийн, старши програмен мениджър към Международния съюз за борба с туберкулозата и белодробните заболявания и ръководител на работата му в рамките на STOP, коментира, че в продължение на години на рамковата конвенция за борба с тютюна били парализирани за контрола заради вмешателство на индустрията. Тя смята, че дори има "възраждане на тютюневата индустрия". По думите й българското законодателство позволява на българските компании да я финансират с цел популяризиране в ущърб на всички българи. Ема Грийн бе категорична, че властите имат мандат да контролират тютюнопушенето, но се вижда нежелание да се действа решително.

Д-р Гергана Гешанова, председател на Коалицията за живот без тютюнев дим, също се спря на рамковата конвенция, която у нас не се спазва. Тя представи изследване на 180 източника, които показват, че тютюневата индустрия е генератор на идеи, които се виждат в идеите на поредица от посредници - адвокатски дружества, благотворителни организации, здравни организации - от там в становищата на министерства, до влиянието. "Тактиката е съпротива срещу всякакви увеличения на акциза, дори да се появи идея, се повдига вълна от противодействие да го спре, каза тя.

Акцент в дискусията днес - бездимните, нагревателни цигари. Д-р Гергана Гешанова коментира, че се представят като по-безвредни, а Михаил Околийски от СЗО ги определи "като най-голямото усилие на лъжата на индустрията".

Българите са най-страстните пушачи в ЕС

Страната ни е с най-голям дял на ежедневно пушещи цигари

Няма данни за намаляване на риска, има неподозирани рискове от употребата на нагреваемите цигари, които тепърва ще се изследват - употребата им в кина, театри, ресторанти почива на по-толерантно отношение към този вид цигари, смята той.

Експертите в дискусията отбелязаха и още един смущаващ извод в доклада - че рекламата и поддържането на тютюневата индустрия се поддържат от медии, центрове, НПО, дори благотворителни организации и Национална пациентска организация. Не се вижда и политическа воля за законови промени, както и увеличаване на акциза на цигарите.

Д-р Маша Гавраилова, старши експерт по политики към Коалицията и председател на сдружение "България без дим", посочи, че има подготвени законодателни текстове за спонсорството и има предложения в Закона за здравето да има текст в частта, където се говори за пациентски организации, в чл. 5 в закона за тютюневите изделия се предлага спонсорството изцяло да бъде забранено.

Близо 30% от българите пушат всеки ден

Пушачи у нас са над 2 милиона души

Тя добави, че държавните органи не са обучени да изучат рамковата конвенция, държавните служители не са обучени как да действат спрямо тютюневата индустрия - МФ, Митници, МОН трябва да въведат регламент за цени, контрабанда, реклама, здравно образование, тъй като не може само МЗ да свърши цялата работа. Експертът поиска и въвеждане на пълна забрана за реклама на тютюневата индустрия в страната, по думите й има подготвена такава, имало опити да бъдат подложени на обсъждане.

Експертите и представителят на СЗО за България съобщиха, че ще представят предложенията пред новия парламент и искания да се изгради обща здравна култура - да влезе в образованието.

Интересен факт - в страни по света вече цяло поколение младежи не са виждали тютюнопушене на обществени места. Д-р Михаил Околийски - експерт по публично здраве към Офиса на СЗО в България, коментира, че разликата между България и страните с ограничено влияние е, че в тях има политическа воля, а у нас не е имало такава през последните години и сега няма нещо, което да промени този извод.

В заключение той даде за пример, че според зл. 13 от Закона за здравето се забранява всякаква реклама, но у нас това не се спазва и поиска политическа воля от НС и МЗ.