Паметникът на Бузлуджа - сред най-застрашените културни обекти в Европа

Европейската организация за опазване на културното наследство в Европа "Европа ностра" и Институтът на Европейската инвестиционна банка обявиха най-застрашените обекти на културното наследство в Европа за 2018 година. Сред тях попада и паметника на Бузлуджа.

Паметникът на връх Бузлуджа попада след 7-те най-застрашени обекта. Тези бисери на европейското културно наследство са в огромна опасност, някои поради изоставяне или неадекватно развитие, други поради липса на експертизи или ресурси, посочват от организацията.

Другите най-застрашени паметници са: следвизантийските църкви в Москополе и Виткук в Албания, историческият център на Виена в Австрия, манастирският комплекс Давид-Гареджа в Грузия, казиното Констанца в Румъния, гръцкото сиропиталище Принкипо на Принцовите острови в Турция и фабриката за лед Гримсби във Великобритания.

Източник: "Европа ностра"

Предстои през следващите месеци експерти от "Европа ностра" и Института на Европейската инвестиционна банка да посетят тези 7 обекта. Предвидено е и активистите да се срещнат с основните заинтересовани страни с цел да предоставят технически съвети и да се уточнят възможните източници на финансиране.
До края на годината специалистите ще формулират осъществими планове за действие за избраните обекти.

"Настоящата Европейска година на културното наследство предоставя идеална рамка за стартирането на четвъртия списък на "7-те най-застрашени" обекта. Актуалната оценка показа впечатляващ напредък с редица от обектите, избрани до момента, и доказа капацитета на инвестициите в културното наследство, който може да генерира многобройни ползи, особено на социално-икономическо равнище. Затова се надяваме, че благодарение на комбинацията от държавна и частна подкрепа, обектите, включени в новия списък, ще бъдат спасени за бъдещите поколения." Това посочва деканът на Института на Европейската инвестиционна банка Франциско де Паула Коело.

БСП в готовност да ремонтира "архитектурната ценност" Бузлуджа

Нинова не коментира защо предишното ръководство не си е взело паметника

Припомняме, през 2011 г. Първото правителство на ГЕРБ прехвърли безвъзмездно паметника на Бузлуджа на БСП. Години по-късно от левицата не бяха поели отговорност за монумента.

През изминалата 2017 година червените обявиха, че имат готовност да ремонтират паметника, но до ремонтни дейности така и не се стигна.

Бузлуджа като комунистически резерват би било гавра

От сдружение ДОМ с отворено писмо до Борисов

Паметникът Бузлуджа, България

Паметникът Бузлуджа, разположен в планините и в сърцето на България, е внушителен пример за архитектурата от 20-ти век. Той е построен през 1981 г. като Дом-паметник на Българската комунистическа партия. Просъществува само 8 години до края на социалистическия режим в България през 1989 г. Скоро след това сградата е изоставена и се превръща в жертва на кражби, вандализъм и сурови метеорологични условия. Прозорците и покривът са силно разрушени, излагайки структурата на атмосферните промени целогодишно, включително на силните снеговалежи, типични за местността. Отговорните органи не са взели никакви мерки за опазването на сградата до този момент.

Мозайките в паметника покриват площ от над 1000 кв.м. и представят историята на БКП с художествени похвати в стила на социалистическия реализъм. Мозайките на вътрешния кръг са изработени от смалт, а на външния - от естествени камъни, събрани от реките на България.

Днес внушителният облик на архитектурата в стил брутализъм, тежката символика и цветните мозайки са силно разрушени, но паметникът привлича нарастващ интерес със своята драматична история, удивителна архитектура и визия на разграбена помпозност.

Съдбата му е подобна на няколкостотин други паметници, построени по времето на социалистическия режим в България и в целия Източен блок. Най-новото наследство на бившите социалистически страни често е травматично и непознато на широката публика. Затова е очевидно значението на тази сграда на европейско ниво като "място на памет" (lieu de mémoire).

От една страна, когато става въпрос за опазване, паметникът може да се представи и като място на конфликт, защото въздейства на околната среда, изменяйки драстично планинския контекст. Силното идеологическо послание, което се предава от самия мащаб на сградата, както и от символите в нея, поставя проблема: как тя може да бъде опазена по начин, който не възхвалява или потвърждава неволно политическа идеология.

От друга страна, може да се твърди, че оставянето на паметника постепенно да се разруши би било неоценяване на човешкия труд, положен за построяването, на художествените му качества или на символното му значението като артефакт на 45 години социализъм в България.

Фондация "Проект Бузлуджа", която номинира паметника за програмата "7-те най-застрашени" 2018, защитава тезата, че като един от шедьоврите на своя период, паметника Бузлуджа би могъл да се превърне в пример за опазване и преосмисляне на подобни обекти на историческо наследство в Централна и Източна Европа. Като най-приложима дългосрочна стратегия за спасяването на паметника Бузлуджа са предложени консервиране на сградата с цел укрепване и подготвяне за устойчив туризъм.

БСП подслони паметника на Бузлуджа

Макет на монумента посреща журналисти и посетители