С 27% или 42 души по-малко са загиналите при катастрофи за времето от началото на годината до 10 май спрямо същия период на 2023 г. Това сочи анализ на Института за пътна безопасност (ИПБ).
Статистическите данни за периода 2010 г. - 2024 г. показват подобни големи намаления на жертвите на пътнотранспортни произшествия (ПТП) през 2012 г. с 23% и през 2020 г. с 28% . От неправителствената организация изтъкват, че всеки път след сериозен спад в броя на загиналите се отчита значителен ръст на пътнотранспортния травматизъм. От ИПБ допълват, че затова трябва да бъде извършен задълбочен анализ на причините за тези скокове, определящи транспортната система на България като нестабилна, с висок риск от възникване на тежки катастрофи.
Пътните експерти отбелязват, че влияние оказват степента на безопасност на пътищата и автомобилите и поведението на участниците в движението. Като друг определящ фактор за риска от ПТП те посочват броя пътувания за определено време. Отчитат, че пътищата и превозните средства стават по-безопасни, но тези процеси се развиват в продължение на десетки години, което ги изключва от факторите, довели до намаляване на жертвите на катастрофи за кратък период.
Друго изследване на Института за пътна безопасност отчита, че за последните три години (2022-2023 г.) пътищата в България са станали по-опасни заради липса на поддръжка, високи нива на корупция в институциите и политическата нестабилност. През 2020 г. е регистриран драстичен спад в броя на пътуванията, като през първите пет месеца на годината намалението достига до 70%. През периода не са предприети законодателни или други мерки за промяна на поведението на участниците в движението. "Обосновано можем да заключим, че през 2020 г. високият спад на жертвите се дължи на същественото намаление на брой пътувания", обобщават експертите.
Източник: ИПБ
Те посочват още, че през 2012 г. е констатиран спад на загиналите спрямо 2010 г. с 23%. В този период са извършени законодателни промени - започва издаването на електроните фишове и използването на камери за скорост. Освен това родители жертви на катастрофи създават фондация "Безопасни улици от Валя", чрез която упражняват обществен натиск върху институциите. От ИПБ посочват, че участниците в движението се респектират от нововъведения контрол на движението, активното публично говорене по темата, както и от повишите глоби, като и променят поведението си и започват да се съобразяват с ограниченията на скоростта. Две години по-късно обаче се оказва, че законодателните промени не са ефективни и през 2015 г. е регистриран ръст на загиналите при ПТП с 17% и те достигат до 708 души.
"Какво се случи през 2023 г., за да констатираме отново рекорден спад на жертвите от ПТП", е въпросът, чийто отговор търсят пътните експерти. Те посочват, че както и през 2012 г. са приети законодателни промени - за конфискация на превозни средства и за уведомяване/връчване на електронни фишове и наказателни постановления чрез SMS по мобилен телефон. От началото на годината около 600 000 водачи са уведомени за извършените от тях нарушения. От Института за пътна безопасност отчитат, че това нововъведение също е въздействало основно върху нарушителите на скоростния режим по пътищата. От ИПБ добавят, че общественият натиск, също като през 2012 г., е изключително висок.
Източник: ИПБ
Експертите смятат, че ситуацията от 2012 г. се повтаря и е въпрос на време да се намерят вратички за заобикаляне и неспазване на закона. "Народното събрание не се вслуша в становищата на различни НПО и юристи, че извършените промени в дългосрочен план ще претърпят провал. Прогнозираме, че без коригиращи действия от страна на Министерския съвет и отговорните институции, отново предстои драстично увеличаване на жертвите от ПТП, което се надяваме да не бъде допуснато", предупреждават от Института за пътна безопасност.
Източник: ИПБ
USD
CHF
EUR
GBP
