Нов доклад на специална комисия към Инициативата за отворен код (OSI) ще се опита да въведе ред в джунглата от лицензии в сектора, съобщават от TechNews.bg.

Проектодокументът, публикуван тази седмица, препоръчва създаване на три лицензни категории, от които да избират разработчиците на софтуер с отворен код. По този начин OSI се надява да намали броя на използваните в момента лицензии.

Първата категория съдържа лицензии, които са популярни и широко използвани или имат силни общности. Тук са лицензиите Apache, GPL и Mozilla Public Licence, както и CDDL на компанията Sun Microsystems, използвана в нейния проект OpenSolaris.

Лицензии за специални цели са обединени във втората група. Категорията включва лицензии за образователни институции и правителства, както и такива за тестови цели.
И накрая, в трета група, са включени лицензии, които не подлежат на категоризиране.
Тук попадат специфични лицензии, които са свързани само с техния автор и не могат да се използват от останалите разработчици. OSI дори ги нарича суетни лицензии.

Предложението на практика създава група от привилегировани лицензии, предпочитани от OSI, и такива, които би трябвало да бъдат изоставени от разработчиците. Задачата на OSI обаче е много трудна, тъй като организацията няма власт да отмени една или други лицензия. За да сработи предлаганата от нея схема, е необходимо одобрението на всички разработчици, които са ангажирани в проектите с отворен код, управлявани от лицензии.

От съдържанието на проектодокумента става ясно, че OSI е игнорирала искането на общността на отворения код да стандартизира лицензиите около GPL (General Public Licence). OSI признава в документа, че повечето проекти с отворен код използват GPL, но посочва също, че не е реалистично да се очаква именно GPL да реши проблема с голямото разнообразие от лицензии.

OSI беше притисната да реформира правилата за лицензиране на отворения код в началото на 2005 година, когато Sun създаде лицензията CDDL. Критиците тогава определиха CDDL като несъвместима с духа на отворения код, но по-късно дебатите заглъхнаха.

В момента има 58 лицензии за отворен код. Това изобилие обърква корпоративните потребители, на които се налага да разучават различни лицензии всеки път, когато внедряват софтуер с отворен код. За да избегнат излишни главоболия, компаниите се ограничават до малък брой лицензии и игнорират всеки софтуер, който използва друго лицензиране.

Проблем също е и несъвместимостта между някои лицензии, което пречи на компаниите да смесват софтуерни продукти с различни лицензии.