Дори след Брекзит има една част от Европа, където както Великобритания, така и ЕС трябва спешно да пренасочат усилията си и да работят заедно: Балканите, пише за "Политико" Арминка Хелич е член на британската Камара на лордовете и специален съветник на външния министър Уилям Хейг от 2010 до 2014 г.
Югоизточният европейски регион служи като микрокосмос на предизвикателствата, пред които Великобритания, ЕС и съюзниците от Запада са изправени в световен мащаб и като важен тест за способността ни да ги посрещнем.
На Балканите виждаме как ще се разгърне системна конкуренция по света: как авторитарните идеи се утвърждават и след това разпространяват; как Русия и Китай имат дестабилизиращо и корумпиращо влияние; и как те се движат по границите. Това, което някога е изглежда пресилено, става възможно, след това правдоподобно, след което изведнъж е в огледалото за обратно виждане. Държавите, които трябва да са на път към просперитет, стават постоянни центрове на - и износители на - нестабилност.
През март миналата година, когато самолет с китайски медицински консумативи и лекари стигнаха до Белград, сръбският президент целуна китайското знаме. Правителството в Белград похвали китайското правителство през цялата пандемия и получи в замяна големи пратки китайски ваксини и медицинско оборудване. Русия не изоставаше със Sputnik.
През последното десетилетие Китай и Русия систематично увеличават и задълбочават влиянието си на Балканите. Китайските инвестиции финансират силно замърсяващи фабрики и предоставят на местните правителства технологии за видеонаблюдение, докато Китай активно култивира следващото поколение нововъзникващи лидери в региона.
Междувременно Русия играе деструктивна роля в продължение на години, подкрепяйки дезинформацията, пропагандата, националистите и демагозите - подкрепяйки опита за преврат в Черна гора и намесата в Северна Македония.
И двете страни пълнят джобовете на корумпирани местни политици и влошават живота на обикновените граждани.
Тридесет години след избухването на войната в бивша Югославия страните от Западните Балкани трябва да процъфтяват. Подобно на източните си съседи, те трябваше да се присъединят към НАТО и ЕС, трябваше да бъдат равноправни партньори в европейското семейство на нациите.
Това беше мечтата на моето поколение: да спрат да ни гледат като по-малко европейци, потънали в така наречените "древни етнически омрази"; бедни южни братовчеди, неспособни да подражават на европейските ценности. Вместо това си представяхме, че ни се помага да постигнем сигурност и просперитет, да имаме по-добър живот чрез ЕС.
Вместо това в целия регион напредъкът се изплъзва и нестабилността нараства. Влиянието на Русия и Китай насърчава този процес - а ЕС и Западът не правят много, за да го предотвратят.
Например в Босна и Херцеговина заплахите за отцепване и насилие сега са редовна характеристика на политиката. Отричането на геноцида е широко разпространено. А чуждестранните политици, от черногорския премиер до руския външен министър, открито подкопават босненския суверенитет.
Русия дарява танкове на Сърбия, чиито експанзионистични цели в региона са открито заявявани и в същото време заплашва Босна и Херцеговина, като казва, че ще "трябва да реагира", ако страната обмисли присъединяване към НАТО - с други думи, ако предприеме стъпки за осигуряване на своята стабилност и дългосрочна сигурност.
Неотдавнашен неофициален документ, предлагащ "мирно" разпускане на Босна и Херцеговина - уж написан от словенското правителство, което отрече участие - се корени в националистически идеи още от най-мрачните дни на 90-те години на миналия век, идеи, които доведоха до война, етническо прочистване и геноцид.
Решението на трибунала във вторник да потвърди присъдата за геноцид на военнокомандващия босненските сърби Ратко Младич бе своевременно напомняне за ужаса от онези дни. Това, че тези идеи се обсъждат в европейските столици, показва колко малко е научено от близкото минало.
За съжаление реакцията на международната общност е анемична. Присъединяването към ЕС все още може да се счита за дългосрочна противоотрова за сецесионизма, но няма сериозен напредък към разширяването на ЕС. И няма алтернативен план.
Дори по важния въпрос в момента, пандемията, нашият колективен отговор липсва. Би било лесно да се предостави помощ на хората и страните от прага на ЕС - държави, чието бъдеще е тясно свързано с бъдещето на всички европейски държави. Това би било мощно напомняне за силата на ЕС и Великобритания като партньори и приятели. Но вместо това твърде дълго вратата е оставена отворена за Русия и Китай.
Не трябва да е така. С координирана визия и действия от ЕС и неговите съюзници - правителството на Великобритания трябва да бъде силен и надежден партньор - можем да помогнем на хората от региона да върнат Балканите по правилния път. Трябва да отстояваме европейските ценности на демокрацията, правата на човека и прозрачността: не можем да спечелим при условията на нашите противници.
Трябва да настояваме за реформи и за по-силни демократични институции. Трябва да подкрепим гражданското общество и да се справим с корупцията. И преди всичко, трябва твърдо да се противопоставяме на опасни идеи, за промени в границите, отричане на геноцид и етнически национализъм, където и когато изплуват. Трябва да предложим осезаеми ползи за напредъка - и значителни санкции за всякакви стъпки назад.
В конкретен смисъл това означава подкрепа на върховния представител в Босна и Херцеговина, натоварен с надзора върху изпълнението на Дейтънското споразумение от 1995 г., което донесе мир в страната, включително използването на така наречените бонски правомощия, въведени за осигуряване на напредък в региона.
Това означава също да се използват европейски санкционни механизми срещу тези, които се стремят да подкопаят мирните споразумения и да се отблъснат заплахите за отцепване. Това означава запазване на финансирането и политически, военен и дипломатически ангажимент. Това означава да се мисли сериозно как да се върнат плановете за присъединяване към НАТО и ЕС.
Има много причини да се обнадеждаваме за бъдещето на Балканите. Но ефективна стратегия за противодействие на нарастващото руско и китайско влияние, възраждането на национализма и нарастващия риск от военни конфликти отдавна е закъсняла. Историята показва, че ако не се опитаме да направим това сега по наш избор и условия, събитията ще извият ръцете ни и ще изискват много по-скъпи и сложни намеси в бъдеще.
Кастело Белведере
на 09.06.2021 в 14:05:31 #3Освен затъналата в нацифашизма и със силна кремълско-китайска зависимост Сърбия останлаите балкаснки държаво трябва да сме единни да не допуснем евразийски ботуш отново да ни тъпче и насъсква един срещу друг; за всички е ясно, че общият ни дом е Европа, а благосъстоянието, сътрудничеството, свободата са най-добрите лекарства срещу насъсквания от путинските ни врагове нацифашизъм и сепаратизъм.
GolaVoda
на 09.06.2021 в 10:41:36 #2В тази англоамериканска шизофрения липсва един главен момент.. липсва във заглавието.. а той е, че Баканите са на Турция.. и колкото Западът и Русия се борят за Балканите толкова повече Балканите стават на Турция.
psp_11
на 09.06.2021 в 09:18:41 #1Британия да си седи на осторова и да се примири, че влиянието й ще става все по-малко и незначително. Трудно се приема това в една бивша империя, но специално България, както и Европа, нищо добро не е видяла от англосаксите.