Лесно е да се разглежда водената от САЩ война в Афганистан като бедствие. Двайсет години след като американските и натовските сили пристигнаха, за да сложат край на суровото управление на талибаните и да унищожават "Ал Кайда" и нейния лидер Осама бин Ладен, талибаните си възвръщат огромни територии, докато американските сили се изтеглят и страната се срива към хаос, пише за The National, Дейвид Лепеска, журналист-ветеран на New York Times, Guardian и Atlantic.
Наблюдателите предвиждат поредната гражданска война или пълна победа на талибаните, а призивите срещу жестокостта на талибаните на президента на САЩ Джордж Буш след 11 септември изглеждат почти като мираж, както и последните 20 години.
Но сцената излиза Турция, която иска да удържи фронта и потенциално да спаси републиката, като поеме сигурността на международното летище Хамид Карзай в Кабул. Сделката все още не е окончателна, но представители на САЩ и НАТО потвърдиха интереса си турските сили да поемат контрола върху ключов символ и логистичен, икономически и военен център. Твърди се, че преговорите между САЩ и Турция миналата седмица са постигнали реален напредък.
Идеята е, че като приятели мюсюлмани - особено мюсюлмани, разположени от държава, управлявана от колеги от ислямистката "Партия на справедливостта и развитието" - турските войски е много по-малко вероятно да бъдат нападнати от талибаните. Всъщност Турция бе позиционирана да служи като посредник за мирни преговори между талибаните и афганистанското правителство, докато президентът Джо Байдън не обяви оттеглянето на САЩ и преговорите пропаднаха.
Но афганистанските екстремисти в продължение на десетилетия демонстрираха малко притеснения относно нападение срещу братята си мюсюлмани и миналата седмица талибаните обещаха да "вземат позиция срещу" турските сили, ако останат в Афганистан, призовавайки Анкара да отмени решението си за летището в Кабул. Турски служител по сигурността отхвърли това като "символични изявления" от талибаните, а президентът Реджеп Ердоган определи за погрешни действията на талибаните за завладяване на територии в Афганистан.
"Не е имало изявления, че талибаните не искат да виждат Турция в Афганистан. Талибаните са много добре запознати с позицията на турската администрация по този въпрос. Имаме определени планове и се придържаме към тях. Ние се надяваме се, че ще имаме преговори с талибаните", обясни Ердоган.
Турция няма бойна мисия в Афганистан, но подкрепя операции на САЩ и НАТО там от 2002 г. Турските сили са подпомагали обучението на афганистански военни офицери, инструктори и командоси, а турски контингент в момента ръководи многонационалните сили, които обучават, съветват и подпомага афганистанските военни дивизии в Кабул.
Освен това Анкара е развила тесни отбранителни отношения със съседен Пакистан, включително няколко съвместни военни програми, а миналия октомври подписа договор за отбрана с друга афганистанска съседка, Узбекистан, която включва индустриално сътрудничество и съвместно обучение.
Поемайки сигурността на летището в Кабул, правителството на Ердоган може да не излиза толкова далеч от зоната си на комфорт, колкото някои биха си помислили. Нека не забравяме, че турската армия се е доказала на регионалните бойни полета през последните няколко години.
В началото на 2020 г. Анкара помогна да се спре мащабно сирийско нападение на провинция Идлиб, подкрепяно от Русия. Тогава турските сили изиграха и ключова роля за спирането на настъплението на Либийската национална армия към Триполи. И накрая, усъвършенстваните безпилотни летателни апарати и военни съветници на Турция бяха от решаващо значение за миналогодишната азербайджанска победа в Нагорни Карабах.
Тези успехи, заедно с турската стабилна отбранителна индустрия, относително надеждни пълномощници и по-голяма толерантност към риска, "позволиха на Турция да упражнява близо до периферията си, това, което може да се определи като геополитическо вето", коментира пенсионираният американски военен офицер и съветник на Държавния департамент Рич Аутзен за мозъчния тръст на Вашингтонския институт.
Може ли това вето да се простира чак до Афганистан и края на Южна Азия - Може скоро да разберем. Талибаните ще представляват най-големия враг, който Турция е срещала досега. Екстремистката група все още се стреми да създаде ислямска държава, но тя придоби по-скоро общоафганистански облик и се разграничава от "Ал Кайда" и ДАЕШ. След свалянето им през 2001 г., според съобщенията талибаните са получили известна подкрепа сред малцинствата хазара, таджикистанци и узбеки в страната.
Сега талибаните твърдят, че контролират 85% от афганистанската територия, въпреки че афганистанското правителство и повечето анализатори оспорват тази цифра. Групата все още не е взела столица на провинция, но през последните седмици е превзела няколко ключови гранични пункта, от Ислам Кала в провинция Херат до Спин Болдак в югоизточния Кандахар.
Миналия месец американското разузнаване изчисли, че правителството на Афганистан може да рухне пред талибаните за около 6 месеца след изтеглянето на САЩ. Това би означавало, че войски, представляващи управляваната от ислямисти турска държава, биха могли да се изправят срещу враждебни ислямистки талибани още през февруари.
Няколко хиляди турски войници може да са необходими за осигуряване на летището в Кабул. Вече около 600 турски войници са разположени в Афганистан, а през януари турската армия пое водещата роля в ключова оперативна група за готовност на НАТО, поставяйки хиляди войници в готовност, да се разположат на момента. Турция поддържа военни бази в Азербайджан и Катар, които биха могли да окажат бърза подкрепа, а Анкара може допълнително да засили военното си присъствие, като внесе някои от хилядите сирийски наемници, които според сведенията са разположени в Либия и Нагорни Карабах.
И все пак 60-хилядните талибани раздробяват афганистанската армия от 300 000 войници, обучени от НАТО. Пенсионираният турски посланик Фарук Логоглу предупреди миналата седмица за "ужасни последици" за турските сили, изправени пред нападения на талибаните в Афганистан. И все пак Ердоган може да смята, че няма голям избор.
Заради закупуването на руската ПВО С-400 от Анкара през 2019 г. против желанията на САЩ и НАТО, турската държава се възприема като дълбоко проблематична от колегите членове на алианса. По този начин ангажиментът на Ердоган за летището в Кабул вероятно е по-малко свързан с Афганистан и талибаните, отколкото с намирането на начин за прекратяване на санкциите на САЩ срещу С-400 и връщане към доброто благоволение на западните партньори.
Това не е неразумно, тъй като Вашингтон иска да излезе от "бизнеса" за изграждане на нации в Близкия изток и Евразия. Междувременно администрацията на Байдън води преговори с няколко централноазиатски републики за разполагане на значителен американски контингент в една или повече от техните военни бази, за да може да отговори на евентуална криза в Афганистан. А САЩ трябва да поддържат сигурността на летището в Кабул, за да позволят ограничени дипломатически, военни и разузнавателни операции.
Ердоган заяви, че турската мисия очаква военна, финансова и логистична подкрепа от САЩ, както и края на спора за С-400. Заедно с разузнавачите, около 1000 американски войници може да останат в Афганистан след завършване на изтеглянето през септември: 650 за защита на дипломати и още няколкостотин за наблюдение на прехода на летището в Кабул.
Може ли турските сили да получат някаква регионална подкрепа - Русия може да не застане на страната на Анкара в борбата между Турция и Талибан, но Китай (търсещ стабилност за инициативата "Един пояс, един път"), Индия (както винаги, целяща да се противопостави на Пакистан) и Иран (за да няма повече бежанци) биха могли да подкрепят Турция.
И все пак, поне докато талибаните завладяват Афганистан, Анкара трябва да очаква минимална военна подкрепа от западните и регионалните сили. Това е почти идеален сценарий за Ердоган, който често говори за възраждане на османската ера и изграждане на империя, способна да оформи региона. Скоро той може да се изправи пред най-голямото си изпитание в Афганистан, Гробището на империите.
USD
CHF
EUR
GBP
