Хонконг никога не е бил британска колония - според нови учебници за китайските ученици

Новите учебници в Хонконг ще учат учениците, че градът никога не е бил британска колония, след основен ремонт на учебен предмет, който властите обвиниха за предизвикване на продемократичните протести, пише "Гардиън".

Според местни доклади новите текстове ще учат ученици, че китайското правителство не е признало договорите, които отстъпват града на Великобритания след опиумните войни* (1840-1842 г. и 1856-1860 г.). Те приключиха през 1997 г., когато Великобритания върна Хонконг под китайски контрол и следователно текстовете твърдят, че Хонконг никога не е бил британска колония.

Новите книги приемат и разказа на Пекин, че протестното движение през 2019 г. е било движено от "външни сили", съобщи South China Morning Post.

Четирите комплекта учебници по либералните науки в Хонконг бяха пуснати онлайн миналата седмица, за да могат училищата да изберат материали за новата учебна година през септември. Те са предназначени да се използват от ученици от четвърти клас в часовете по "гражданство и социално развитие", които замениха курса по либерални науки, създаден през 2009 г., за да научи учениците на критично мислене. През 2020 г. курсът по либерални науки е атакуван от про-пекинските власти, които го обвиниха, че подтикват младежите към протести и обещаха коригиране.

Кари Лам каза, че учениците се нуждаят от защита, за да не бъдат "отровени" и да бъдат хранени с "фалшива и предубедена информация".

Последвалата ревизия на образователната система включва повишен акцент върху националната сигурност и патриотизма, като учителите бяха насърчавани да докладват за ученици, които са нарушили закона за националната сигурност.

"Необходимо е училищата да научат учениците да мислят позитивно и да обичат своята нация", каза в понеделник ръководителят на образователния отдел на Хонконг.

Няколко от учебниците обсъждат закона за националната сигурност от 2020 г. - широко критикуван като нарушаване на основните свободи чрез забрана на актове на несъгласие като ги определя за тероризъм, сецесионизъм, чуждо влияние или бунт. Според един учебник законът е въведен в отговор на "насилствени терористични дейности" и незаконни действия през 2019 г., които застрашават националния суверенитет и сигурност.

Първи обвинен по закона за сигурността на Хонконг - за тероризъм и подбуждане към отцепване

Историческо дело с дългосрочни последици

Друг споменава "националната сигурност" 400 пъти на 121 страници, се казва в доклада.

Поддържаният от държавата таблоид в Китай Global Times заяви, че промените ще гарантират, че "някои учители вече няма да могат да предават своите погрешни и отровни политически възгледи на учениците, когато преподават този курс".

Танг Фей, редактор и рецензент на два от учебниците, а също и законодателен орган в Хонконг, каза пред изданието, че текстовете са преминали вътрешен преглед и сега очакват окончателно одобрение. С новите текстове "няма да е необходимо учителите да внасят твърде много друго съдържание", каза Танг.

Предложените нови учебници идват само седмици преди Хонконг да отбележи 25 години от връщането му от Великобритания. На територията бяха обещани 50 години полуавтономия, но активисти твърдят, че репресиите след 2019 г., законодателството за националната сигурност, изборните промени и нарастващите намеси на централното правителство в гражданското общество и медиите на практика вече са сложили край на тази полуавтономия.

Тазгодишната годишнина на 1 юли също ще отбележи първия ден на новия избран от Пекин лидер на града Джон Лий. Лий, бившият шеф на сигурността, ще поеме поста от Лам.

Висшите ръководители на Китай традиционно присъстваха на церемонията по полагане на клетва. Присъствието на Си Дзинпин не е потвърдено, но спекулациите се увеличиха, след като поне едно основно училище в Хонконг обяви, че търси ученици, които да прекарат една седмица в хотелска карантина, което предполага, че подготовката за строга "затворена" система ще позволи на Си да посети събитието.

Тайван – втора „Украйна”?

Русия и Китай са както авторитарни, така и ревизионистки държави днес, в смисъл, че възнамеряват да оспорят съществуващия световен ред

*Корените на Опиумната война (или Първата китайска война) лежат в търговски спор между британците и китайската династия Цин. До началото на 19-ти век търговията с китайски стоки като чай, коприна и порцелан е изключително доходоносна за британските търговци. Проблемът е, че китайците няма да купуват британски продукти в замяна. Те искат да продават стоките си само в замяна на сребро и в резултат на това големи количества сребро напускат Великобритания, пише британският National Army Museum.

За да спрат това, Източноиндийската компания и други британски търговци започват да внасят нелегално индийски опиум в Китай, за което искат плащане в сребро. След това се използва за закупуване на чай и други стоки. До 1839 г. продажбите на опиум в Китай заплащат цялата търговия с чай.

Китайците решават да спрат търговията. Въпреки че опиумът се оценява като лекарство, което може да облекчи болката, да подпомогне съня и да намали стреса, до 1840 г. в страната има милиони зависими. Незаконният внос на опиум също ерозира това, което някога е бил благоприятен търговски баланс.

Китайските усилия за прекратяване на търговията първоначално са успешни. През май 1839 г. те принуждават британския главен управител на търговията в Китай Чарлз Елиът да предаде запасите от опиум в Кантон за унищожаване. Това възмущава британците и е инцидентът, който предизвика конфликта.

Отношенията вече са обтегнати от враждебното отношение, възприето от китайските служители в преговорите с британците. Китайците са подозрителни и отказват да влязат в пълни дипломатически отношения. Това се дължи на факта, че британските служители шокират китайците, като отказват да се поклонят пред императора в съответствие с протокола.

Британците вярват, че китайците никога не са били склонни да сътрудничат, тъй като са позволявали само едно пристанище, Кантон, да се използва от западните търговци от 18-ти век. Има много британски политици и търговци, които разглеждат спора като идеална възможност за отваряне на Китай.

След няколко схватки, боевете започват през ноември 1839 г. HMS Volage и HMS Hyacinth побеждават 29 китайски кораба по време на евакуацията на британски бежанци от Кантон.

На 21 юни следващата година военноморски сили, командвани от комодор сър Гордън Бремер, пристигат край Макао. След това се придвижва на север към Чусан и на 5 юли бомбардират от кораби пристанището Тинг-хай, което тогава е окупирано от войски под командването на бригаден генерал Джордж Бърел.

Започват преговори между британците и китайския император. Лорд Палмерстън, министърът на външните работи, иска компенсация и предоставяне на остров край брега за използване като търговска база.

Китайците отказват и на 7 януари 1841 г. британците превземат крепостите Богу на Чуенпи и Тайкоктоу, които охраняват устието на Перлената река.

Силите, които превземат фортовете, са командвани от майор Дж.Л. Прат от 26-ти (Камерунски) полк и претърпяват само 38 жертви. От китайския флот от 13 бойни кораба 10 са пленени и флагманът им е унищожен.

Китайският адмирал Куан Ти иска примирие и изправен пред огромната британска сила, подписва споразумение на 18 януари 1841 г., с което Хонконг става британска територия.

Китайците все още отказват да отстъпят, поради което британците напредват нагоре по Пърлената река с подсилен военен контингент под командването на генерал-лейтенант сър Хю Гоф, превземайки Кантон на 27 май 1841 г. След това те се оттеглят с разбирането, че китайците ще платят репарации от 60 000 паунда.

Чарлз Елиът преговаря за споразумението, но лорд Палмерстън, който смята, че не е направил достатъчно отстъпки, го уволнява. Неговият заместник, сър Хенри Потинджър, иска компенсация за конфискувания опиум и разходите за войната, отваряне на допълнителни пристанища за международна търговия и установяване на дипломатически отношения.

Британците отново се придвижват на север и пленяват Амой на 26-27 август 1841 г. и отново владеят Чусан (преди това върнат на китайците) на 1 октомври. Чинхай е взет на 10 октомври с цената на трима убити британци и 16 ранени.

Нингпо е превзет без съпротива на 13 октомври, преди операциите да бъдат прекратени за зимата. Преговорите отново се оказват безрезултатни и на 10 март 1842 г. китайците контраатакуват, но лесно са отблъснати.

Британците продължават да се движат на север, превземайки Чапу на 18 май 1842 г. в операция, която е свидетел на смела китайска съпротива. Много китайци се предават едва след като защитата им е пробита и загражденията им са опожарени.

По време на нападението загиват девет британски войници и моряци, а 55 са ранени. Един от загиналите е подполковник Никълъс Томлинсън, командир на 18-ти (кралски ирландски) полк.

Гоф и военноморският командир, адмирал сър Уилям Паркър, след това се придвижват към Шанхай, който е превзет на 19 юни 1842 г. Продължавайки нагоре по Яндзъ, 1-ва бригада на генерал-майор лорд Салтун се сблъсква с китайците при Чинкианг на 21 юли. Градът е превзет и неговият военен командир Хай-лин е изгорен в къщата му, която е запалена по негова собствена заповед.

Британските жертви отново са скромни, общо 34 убити и 107 ранени. Изправени пред възможността за британско нападение над Нанкин, китайците искат мир.

Войната приключва на 17 август 1842 г., като Договорът от Нанкин позволява на британците да "продължат своите търговски сделки с каквито пожелаят лица". Договорът ангажира китайците със свободна търговия, включително търговията с опиум.

Хонконг е отстъпен на Великобритания, а пристанищата по договора Гуанджоу, Амой, Фучоу, Шанхай и Нинпо са отворени за всички търговци. Китай плаща и репарации.

Лекотата, с която британците побеждават китайските армии, се отразява сериозно на престижа на династията Цин.

Това допринася за въстанието на Тайпин (1850-64). За победителите опиумната война проправя пътя за отваряне на китайския пазар.

Източник: National Army Museum