Преди 60 години, на 4 юни 1961 г., съветският лидер Никита Хрушчов се срещна с американския президент Джон Кенеди във Виена. Сега чакаме нова среща на върха през юни, този път в Женева - между президентите Владимир Путин и Джо Байдън, пише Андрей Шитов за ТАСС.
Казват, че историята учи преди всичко, че не учи на нищо, но изкушението да се правят паралели се случва, особено след като сега, както и тогава, в отношенията между Москва и Вашингтон липсват стабилност и предсказуемост. Опитах да попитам експерти от Русия и отвъд океана дали има смисъл да поглеждаме назад към миналото. И ако да, опитът от срещата във Виена съдържа ли някакъв урок, който е приложим и днес?
Храна за размисъл
Честно казано, никой не вижда някаква особена прилика, но да се учиш от техните примери не е вредно. Както ми каза руският заместник-външен министър Сергей Рябков, поне три неща са полезни и на първо място, че "в пика на конфронтацията е важен самият контакт, който дори не води до някакви строги и дори по-дълготрайни споразумения." За съжаление, през последните десетилетия "имаше твърде малко ситуации, когато самата нужда от контакт би подтикнала лидерите на нашите страни да говорят дори при липса на разбиране дали можем да постигнем споразумение", оплаква се дипломатът.
Той припомня, че не е имало обмен на посещения на най-високо ниво в отношенията между Русия и САЩ от 2013 г. насам, а срещите в трети страни са изключително редки, въпреки че значението на "свежите лични впечатления" от пряката комуникация не може да се подценяват. На първо място, защото в двустранния диалог има още един важен аспект - "манталитет, който е до голяма степен несъвместим". "Не можете да вкарате в главата на контрагента как мислите и какви изводи правите от казаното от него. Но това, което чувате, все пак става храна за размисъл. И точно това е се нарича укрепване на доверието и взаимното разбирателство."
И накрая, трето, Рябков изхожда от факта, че на сегашния безобразен фон на двустранни отношения, който от много години се променя "от лошо към по-лошо", почти всеки конкретен положителен резултат от среща на върха може да се превърне в пробив. "Ако по някакво чудо или, обратно, в резултат на продължаващата подготовка, се окаже, че се съгласим поне по един въпрос и формулираме нещо под формата на инструкции, това до голям степен ще промени играта".
Според него шансовете за това "са, макар и не особено големи". Американската страна получи нашите предложения за стратегическа стабилност. Регистрацията на всякакви "полетни мисии" в бъдеще в тази област или например в областта на киберсигурността би било сериозно постижение дори без подписването на официални окончателни документи, на което малко хора разчитат.
Освен това Рябков коментира, че в бъдеще би било важно да се гарантира, че споразуменията не стават "обект на ревизия от американския държавен апарат". Това се случи при бившия президент на републиканците Доналд Тръмп. Смята се обаче, че за разлика от него, Байдън е "като свой" за "естаблишмънта" във Вашингтон и при него "рискът от бюрократичен ревизионизъм е по-малък", отколкото при неговия предшественик. Но, както се казва, "човек предполага, Бог разполага".
Как Кенеди "озверя"
Виенската среща между Хрушчов и Кенеди, меко казано, не подобри разбирателството помежду им. Напротив, според общото мнение на експертите, това по-скоро е довело до засилване на предварително формираните стереотипи във възприемането им един към друг. Просто казано, съветският лидер подцени американския си колега и това скоро доведе до изключително опасни последици.
Кенеди обаче сам поиска проблеми. В руските медии се споменава фактът, че срещата на върха е проведена по съветска инициатива. Но не се дават доказателства, а в американските архиви има документи, които свидетелстват за обратното.
JFK, както отдавна наричат 35-ият президент на САЩ Джон Ф. Кенеди по целия свят, влезе в Белия дом през януари 1961 г., побеждавайки републиканеца Ричард Никсън малко по-рано на изборите. И на 22 февруари, почти точно месец след встъпването в длъжност, той изпрати съобщение до Хрушчов, в което написа: "Надявам се, че в не толкова далечното бъдеще ще имаме възможност да се срещнем лично за неформален обмен на мнения." Посланикът на САЩ в Москва бе инструктиран да започне диалог за организирането на такава среща.
Американски коментатори смятат, че в това писмо, чийто текст е публично достъпен на уебсайта на Държавния департамент на САЩ, Кенеди е първият, който изказва идеята за лична среща. Въпреки че между другото той е обезкуражен за подобна бързина от съветници, включително собствения му държавен секретар Дийн Ръск и авторът на стратегията за сдържане на СССР Джордж Кенан. Но JFK, според един от американските биографи на Хрушчов решава, че той и съветският лидер ще се разберат, ако седнат заедно на масата за преговори.
Самият той признава пред репортери, че "никога не е преживявал нещо по-лошо в живота си" (а той се е бил през Втората световна война) и е "озверен" във Виена от събеседника си, който го приема за "неопитен и безгръбначен" слабак. Още през 2008 г. "Ню Йорк Таймс" припомня на Барак Обама за всичко това в отговор на неговия закачлив лозунг: "Нека никога не преговаряме от страх. Но нека никога не се страхуваме да преговаряме."
Основният урок
Както и да е, тогава Хрушчов, очевидно, има всички основания да вярва, че успешно се е "разправил" с отвъдморския "младеж". Тази фраза е цитирана наскоро от колега, който според него е говорил за това със зетя на съветския лидер Алексей Аджубей. Ако вярвате на неговата история, Хрушчов дори не поглежда досието на Кенеди, подготвено за него за срещата на върха, защото е сигурен, че така или иначе може да се справи.
Известният историк-американист от МГИМО Владимир Печатнов напомня, че съветският "председател" (както към него се обърна Кенеди в писмото си, който не се задълбочаваше в тънкостите на партийната номенклатура) тръгна към виенската среща на върха в пика на своя мощ. Беше 1961 г., Юрий Гагарин току-що триумфално се завърна от космоса. КПСС се готвеше да обяви програма за изграждане на комунизъм на следващия конгрес. Страната се разви, намали икономическата пропаст със Съединените щати, подкрепи процесите на деколонизация и привлече нарастващите симпатии на така наречения Трети свят. Междувременно в чужбина нарастваха антивоенните настроения, разгръщаше се движение за граждански права на афроамериканците, а опитът за сваляне на правителството на Фидел Кастро в Куба през април на същата 1961 г. завърши с позорен провал за участниците в инвазията в Залива на прасетата и техните вдъхновители и покровители в САЩ.
Като цяло не е изненадващо, че на срещата във Виена американският лидер главно се защитаваше и призова съветския колега за сдържаност и разделяне сферите на влияние, а последният, напротив, го притиска - и за Берлин, и за Куба, и за Лаос, и по други точки от тогавашния дневен ред, не по-малко бурни и наситени със събития от сега. Поглеждайки назад, Печатнов, който също се позовава на оценките на известния съветски дипломат Анатолий Добринин, съжалява, че "вариантът на един вид равенство, който ни беше предложен", не е приет.
Малко повече от година по-късно избухва кубинската ракетна криза, поставяйки целия свят на ръба на ядрената война. Поради това, дори сега Печатнов подчертава, че не трябва да се възприема учтивостта като знак за слабост и като цяло да се подценяват преговарящите партньори, дори когато изглежда, че има реални възрастови и други основания за това. Това е, което той вижда като основен урок от срещата на върха във Виена преди 60 години.
"Изпитанието Путин"
Тази тема изглежда също толкова важна, дори специално питах за нея на брифинг от прессекретаря на руския президент. Струваше ми се, че Дмитрий Песков не очаква такъв въпрос: направи кратка пауза и след това отговори с акцент върху точността и дипломатичността. Според него за тази цел се извършва "задълбочен анализ на целия спектър на външната политика" - от дела, думи и събития до "съотношението на изявленията, съответстващи на конкретни действия", "за да няма надценяване или подценяване на "кой и какво".
Да, и на площад Смоленска ясно дават да се разбере, че не може да се говори за пристрастия към настоящия президент на САЩ. "Не дай Боже - каза ми по този повод един познат дипломат - Ние сме напълно лишени от опити дори да не се дразним, но и да подчертаваме определени аспекти".
Предполага се, че това означава всякакви уговорки препъни камъни и други пропуски на настоящия обитател на Белия дом, незабавно взети и възпроизведени от медиите както тук, така и в чужбина. Те никога не са имали място в официалните коментари в Русия; и всъщност, по мое лично мнение, напоследък има забележимо по-малко от тях. И същият дипломат е уверен, че "Байдън ще издържи достойно изпитанието Путин".
Кой на кого ще покаже "майката на Кузкина" (известен израз на Хрушчов, който се изплозва и за водородната бомба от 58 мегатона, създадена от СССР, влязла в историята с неофициалното си име "Цар бомба")
Друг е въпросът, че само по себе си, педантичното внимание на медиите към политици от най-висок ранг е напълно подходящо и правилно. И често им се дават най-безпристрастните оценки.
Например политологът Нина Хрушчова, правнучка (и приемна внучка) на бившия съветски лидер, която сега преподава в частния изследователски университет New School в Ню Йорк, писа, че за разлика от Виена преди 60 години, в Женева, двете страни ще срещнат "напълно опитни вълци в политиката, които вече добре се познават". По думите й "тя е сигурна, че и двамата смятат, че могат да покажат на другата страна "майката на Кузкина".
Като цяло, по нейно мнение, преди някогашната среща на върха "имаше повече надежди", а сега, "въпреки че никой не мисли, че ще има големи пробиви, основното е, повече да не се карат". Нещо повече, "както във Виена тогава, така и сега може да се постигне известно разбиране или положението да се влоши". Тя също помни "Кубинската ядрена криза" и се надява поне в този смисъл да се избегне повторение на миналото.
Между другото, по време на предизборната надпревара през 1960 г. Никсън записва реклама, в която по-специално подчертава: "Когато Хрушчов каже, че внуците ни ще живеят при комунизъм, трябва да отговорим, че внуците му ще живеят в свобода". Оттогава историята в известен смисъл преценява този дългогодишен спор. Но факт е, че тя никога няма окончателни присъди. И времето ще покаже къде ще живеят внуците и правнуците на сегашните лидери.
Виена или Рейкявик?
Водещата фигура на руската американистока, академик Сергей Рогов, също изхожда от предпоставката, че "виенският вариант" за развитието на събитията на срещата на върха в Женева и след нея "разбира се е песимистичен сценарий". "Но това не може да бъде изключено", предупреди специалистът.
"Ако, да речем, администрацията на Байдън все още не отговори на предложенията на Путин за мораториум върху разполагането на ракети със среден обсег, след година-две разполагането на американски ракети в Европа ще започне близо до руските граници с кратко полетно време и съответно ще последва разполагане на наши ракети. И не може да се изключи повторение на кубинската криза и дори в по-опасен вариант."
Вторият сценарий, предложен от Рогов, е по-оптимистичен и се основава на прилики със съветско-американската среща на върха през 1986 г. в Рейкявик. "Не изключвам Путин и Байдън да могат буквално да повторят формулата на Рейгън-Горбачов относно недопустимостта на ядрена война. И те могат да вземат решения, които ще доведат до началото на интензивни преговори за контрол на оръжията. Защото, разбира се, необходимо е да се вземе решение, за да може президенти да накарат екипите да работят в търсене на компромис."
Освен това академикът прави преглед на онези области в руско-американските отношения, където вижда най-реалистичните перспективи за сътрудничество (климат, коронавирус, иранска сделка). От друга страна, са посочени и рискови фактори, свързани преди всичко с възможни неконтролирани действия на трети сили (например в Близкия изток или в Донбас).
Онази ли Женева?
От своя страна един от най-добрите американски експерти по Русия, бивш съветник на президента Джордж Буш, Том Греъм, изхожда от предпоставката, че при сегашните условия виенският сценарий просто не може да се повтори. "Байдън пътува до Женева, въоръжен с богат опит във външната политика и особено в отношенията с Русия. Той познава Путин и знае какво иска да постигне. Руският президент не може да го сплаши. Хрушчов напусна срещата във Виена, след като потвърди впечатлението си, че Кенеди е слаб. Путин едва ли ще направи същото заключение относно Байдън", пише Греъм.
По-добра историческа аналогия от срещата на върха в австрийската столица, Греъм смята първата среща на Роналд Рейгън и Михаил Горбачов през 1985 г. в същата тази Женева. "Отношенията бяха толкова дълбоко враждебни както тогава, така и днес", обясни той. "Въпреки многото противопоставяне в лидерските кръгове и двамата лидери бяха наясно поне за спешната необходимост да се преместят отношенията към по-конструктивен, по-малко опасен път."
Сега, според Греъм, и двамата участници в предстоящата среща на върха са заинтересовани да направят отношенията на техните страни по-стабилни, предвидими и конструктивни. Това се дължи преди всичко на вътрешнополитически причини и цели за развитие, а за САЩ освен това се дължи и на желанието да се освободят сили и средства за отговор на "основното външнополитическо предизвикателство - Китай".
"Както на предишната среща на върха в Женева, сега нито една от страните няма големи очаквания за срещата на президентите", пише американският експерт. "Няма да има пробив в отношенията, нито нулиране. Нито една от страните не се стреми към това."
Според Греъм целта е да се изяснят изцяло разликите в целия спектър от проблеми, както и да се постигне споразумение за сътрудничество по тесен кръг от въпроси, предимно тези, свързани със стратегическата стабилност. "Ако срещата върви добре, както преди 36 години, можем да си представим, че страните ще се споразумеят за възстановяване на повече или по-малко нормални дипломатически отношения, при които посланиците ще се върнат на местата, а посолствата ще бъдат заети с по-чести контакти и диалог", пише Греъм, който е работил в посолството на САЩ в Москва.
Нещо повече, според него отново, както след срещата между Рейгън и Горбачов, може да се реши да се създадат няколко работни групи по конкретни теми - от стратегическата стабилност и регионалните конфликти до климата и пандемията. Но съперничеството ще продължи, макар и в "по-отговорни" форми.
Основната разлика, според Греъм, ще бъде, че преди 36 години Женева "постави основите за бързо затопляне на отношенията, главно поради политическите нужди на Горбачов". "Предстоящата среща е малко вероятно да последва същата траектория", прогнозира американският анализатор.
"Нито президентът Байдън, нито президентът Путин смятат, че по-близките отношения са от съществено значение за собствения им успех, както у дома, така и на световната арена".
Крайъгълен камък
Накрая бих искал да цитирам мнението на човек, който не е сред моите събеседници, но с когото интуитивно съм съгласен.
Гилбърт Доктороу, политолог и съосновател на Американския обществен комитет за съгласие между Изтока и Запада, наскоро публикува в личния си блог коментара "Редукционистки подход към предстоящата среща на върха на Байдън-Путин в Женева". Смисълът на редукцията, както пише авторът, е да се сведат всички движещи сили на срещата на върха от американска страна до една единствена: "желанието да се сложи край на надпреварата във въоръжаването, която САЩ губят, ако вече не е загубил безвъзвратно и да предотврати по-нататъшно влошаване на стратегическото равновесие не в полза на Америка".
"Ползата би била да се анулират предвидените военни разходи на САЩ, които биха надхвърлили трилион долара само за модернизиране на ядрената триада", посочва Доктороу. "Това ще освободи средства за огромната инфраструктурна инвестиция, която Байдън в момента се опитва да постигне през Конгреса."
Авторът обяснява, че заключенията му се основават на публични изявления на президента Путин за нови оръжейни системи, създадени през последните години в Русия и предизвикват тревога в Конгреса на САЩ и Пентагона.
"Смело може да се предположи, че тези страхове са движещата програма на срещата на върха и че срещата на Байдън-Путин ще завърши с някакво споразумение за това как да се преговаря за по-широк и по-задълбочен договор за контрол на оръжията", казва Доктороу. "А всичко друго, което може да селучи в Женева, ще бъде само черешка на тортата."
Разбира се, всичко това са спекулации. Рябков казва, че "няма да има никакво редуциране" и разговорът ще премине "изцяло през целия дневен ред". Но и той се съгласява, че въпросът за стабилността е правилно поставен на преден план.
Първата голяма стъпка на администрацията на Байдън в отношенията с Русия бе незабавното удължаване на Договора за мерки за по-нататъшно намаляване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (Нов СТАРТ). Решението, за което Белият дом непрекъснато напомня оттогава, предизвика облекчение по целия свят.
Но сега е време, очевидно, да се предприемат следващите стъпки.
USD
CHF
EUR
GBP
