Пактът Молотов-Рибентроп от 1939 г. и войната на Путин за Украйна

Докато говори в своя съвет за сигурност на 21 юли, руският президент Владимир Путин каза, че "западните територии на Полша са подарък от Сталин за поляците". Това, което той не каза, е, че Съветският съюз анексира източните територии на Полша като част от разделянето на страната с нацистка Германия, както беше договорено в пакта Молотов-Рибентроп, подписан преди осемдесет и четири години, пише за Atlantic Council Ан Мари Дейли, старши сътрудник в Инициативата за трансатлантическа сигурност на Атлантическия съвет, политически изследовател в RAND и бивш старши съветник на помощник-министъра на отбраната на САЩ по въпросите на международната сигурност. 

В навечерието на Втората световна война Москва сключи пакта с това, което смяташе за водеща сила в Европа, за да раздели по-малките нации между тях. Днес Русия преследва подобна амбиция - с нахлуването си в Украйна Кремъл отново се опитва да разшири границите си със сила и да сключи сделка с велика сила за сметка на по-малката държава, която иска да завладее.

Някои нетърпеливи западни лидери, които не разбират трудностите, присъщи на атакуването на добре подготвени отбранителни позиции, се притесняват от бавния напредък на контранастъплението на Украйна. Това доведе до засилено обсъждане на потенциално уреждане на конфликта чрез преговори от политически коментатори и някои длъжностни лица. Русия ще продължи да се стреми към голяма сделка със Съединените щати относно "европейската сигурност" въз основа на интересите на Москва и без участието на засегнатите нации, особено Украйна.

Ето защо е изключително важно американските политици и дипломати да включат напълно Киев във всички мирни преговори с Русия. Това важи и за всички диалози "писта 2" или "писта 1.5". В противен случай Съединените щати биха засилили погрешното убеждение на Москва, че - както направи през 1939 г. с нацистка Германия - тя може да участва в териториална търговия, като принуждава по-малките нации и прави сделки с по-големите. Нещо повече, пренебрежението на Путин към суверенитета на по-малките нации показва, че само гаранции за сигурност, подкрепени от военна сила, могат да възпрат бъдеща руска агресия срещу Украйна.

В крайна сметка Украйна и Русия трябва да седнат на масата, за да договорят някакви условия за прекратяване на военните действия. Но ако западните лидери искат тези преговори и последиците от тях да бъдат успешни, би било добре да имат предвид човешката цена на пакта Молотов-Рибентроп и реабилитирането на логиката му от Кремъл.

Сфери на влияние

На 23 август 1939 г. Германия и Съветският съюз подписват това, което става известно като пакта Молотов-Рибентроп на името на съветския и германския външен министър Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибентроп. За света това бе представено като пакт за ненападение. Въпреки че мнозина подозираха, че страните също така извършват териториална търговия, едва след Нюрнбергските процеси след Втората световна война хората научават за тайните протоколи, които очертават съветските и германските "сфери от взаимен интерес в Източна Европа". Протоколите разделят Полша между двете сили, като същевременно отстъпват Финландия, балтийските държави и Бесарабия (която е била част от Румъния и до голяма степен се приравнява към съвременна Молдова) на Съветския съюз. Германия нахлува в Западна Полша приблизително седмица по-късно, на 1 септември 1939 г., а на 17 септември Съветският съюз нахлува в Източна Полша. На 22 септември съветските и нацистките военни проведоха съвместен военен парад в Брест-Литовск.

Суверенитетът на Полша беше само първото домино, което събори пактът Молотов-Рибентроп. Два дни след парада си с нацистите в Брест-Литовск, Съветският съюз насочи вниманието си към балтийските държави и Финландия, принуждавайки и четирите да подпишат "договори за взаимопомощ", които биха позволили на Съветския съюз да базира войски на тяхна територия. Балтийските нации болезнено се съгласиха, докато отказът на Финландия да подпише доведе до Зимната война от 1939-1940 г. Когато Финландия в крайна сметка отстъпи почти 10 процента от територията си на Съветския съюз, за да запази своя суверенитет, СССР отново насочиха вниманието си към балтийските държави. Докато Зимната война продължаваше, Съветите вече бяха разположили войски в малките балтийски държави. СССР използва присъствието на тези войски и военноморските блокади, за да наруши предписанията в договорите за взаимопомощ, които гарантираха суверенитета на балтийските държави, като инсталираха марионетни правителства, които обявиха, че искат да се присъединят към Съветския съюз. След анексирането на балтийските нации към Съветския съюз десетки хиляди балтийци бяха убити или депортирани и не възвърнаха своя суверенитет до падането на Съветския съюз.

Москва обикаля нервно дали и как да признае тайните протоколи на пакта. По време на Студената война Съветският съюз отрича съществуването им. Под гласността през 1989 г. Съветският съюз признава пакта и го освобождава от архивите. Съвсем наскоро Путин нарече пакта необходимо зло и неговият Кремъл се опита да го реабилитира, или като отбеляза, че разделянето на света на сфери на влияние е било обичайна практика по това време, или като обвини Полша, Естония и Латвия за избухването на Втората световна война.

Уроците на пакта за Украйна

И с думите, и с действията си Путин демонстрира, че не вярва в суверенитета на малките нации. Той вярва в търговията между великите сили и затова само гаранциите за сигурност на великата сила и отказът от търговия могат да го възпрат. Докато Украйна не е в НАТО, украинците остават уязвими за атаки, независимо колко пъти лидерите на Москва уверяват, че ще зачитат украинския суверенитет.

Всичко освен надеждни гаранции за сигурност за Украйна няма да възпре Русия. Меморандумът от Будапеща предостави гаранции на Украйна, а Русия така или иначе нахлу през 2014 г. Съединените щати и техните съюзници и партньори увеличиха икономическата и военна помощ за Украйна след инвазията през 2014 г., след което отново рязко през месеците преди февруари 2022 г. И все пак Русия нахлу. Обещанията за предоставяне на военна и икономическа помощ на Украйна не са и няма да възпират бъдещи руски нахлувания. Надявайки се, че Русия ще капитулира пред дългосрочните икономически ангажименти на САЩ или Групата на седемте (Г-7) към Украйна, се пренебрегва дългата история на Русия, която доказва, че е способна да поема болка и наказание, за да спечели. Всъщност тя вижда в това една от най-силните си страни спрямо Съединените щати и техните демократични съюзници и партньори.

За да възпре напълно бъдещи руски атаки, Украйна трябва да получи гаранции за сигурност, подкрепени от военен механизъм за налагане. В идеалния случай това би означавало членство в НАТО. Като се имат предвид присъщите политически трудности за присъединяването на Украйна към НАТО, вероятно ще са необходими временни гаранции за сигурност на двустранна или многостранна основа. Това може да бъде под формата на многонационални мироопазващи сили, сили за морска сигурност, ескортиращи кораби със зърно в Черно море, или нещо по-близко до Сили за сигурност за възстановяване. Каквато и точна форма да приема, наложително е всяка гаранция да бъде подкрепена от надежден военен механизъм за правоприлагане. Както показва историята, Москва разбира само от сила.

Atlantic Council съветва НАТО да отговори незабавно, решително и военно на провокациите на Русия в Беларус

Разгръщането на войски ще демонстрира, че НАТО не се страхува от война с Русия

Путин въоръжава историята с нов учебник, оправдаващ нахлуването в Украйна, пише за Atlantic Council професорът по политически науки Тарас Кузио. Руското общество никога не е предприемало интроспекция на царския колониализъм или съветските престъпления срещу човечеството, защото постсъветската Руска федерация не е еволюирала в истинска постимперска национална държава.

Вместо това, по време на почти четвърт век на власт на Владимир Путин, едно ново поколение руснаци активно възприе имперската идентичност на страната. Този нереконструиран империализъм доведе директно до сегашната пълномащабна инвазия в Украйна и ще остане основна заплаха за международната сигурност, докато не бъде призната и не бъде разгледана.

Неотдавнашното публикуване на нов учебник по история за руски ученици подчертава продължаващото господство на безапелационно империалистично мислене в руския истаблишмънт. "Това не е исторически учебник, а разказ за извинения за руски и съветски престъпления, както и увещание към младите читатели да приемат тези престъпления, минали и настоящи, като свои собствени", коментира Джейд Макглин, британският автор на ново изследване на политиката на руската памет.

Пускането на пазара на този нов учебник заслужава специално внимание. Като официално одобрено ръководство за руска история, което е ясно предназначено да оформи светогледа на младите руснаци, то подчертава много от ключовите послания в сърцето на съвременния руски империализъм и разкрива усилията на Кремъл да въоръжи историята, за да оправдае собствената си нападателски войни.

Не е изненадващо, че учебникът възхвалява векове на руска имперска експанзия и изпира престъпленията от съветската епоха, като същевременно дехуманизира украинците като нацисти и изобразява Запада като неумолимо враждебен към Русия. Той защитава руското нахлуване в Украйна и поставя Путин редом с други водещи руски империалисти като Петър Велики и Сталин като "събирач на руски земи". Междувременно неуспехи като разпадането на СССР и загубата на руското влияние в постсъветското пространство се описват като част от дългосрочен западен антируски заговор.

Една от ключовите нишки в новия учебник е идеята за руската жертва. Русия последователно се представя като жертва на западните интриги и никога не е агресор. Излишно е да казваме, че няма и капка мисъл за целите народи, покорени или унищожени от руската имперска агресия, това се подразбира. В този силно изкривен и безнадеждно партизански прочит на историята най-голямата страна на планетата била и най-голямата жертва в света.

Месианският възглед за руската история, очертан в този наскоро публикуван учебник, е част от дълга традиция на руската изключителност, датираща от царските времена, която изобразява Русия като нация на свещена цивилизаторска мисия. Тъй като Русия е представена като безспорно положителна сила за добро в света, използването на сила в преследване на тази роля става лесно оправдано. Подобна изкривена логика остава преобладаваща днес и помага да се обясни популярността на иначе абсурдните аргументи, представящи нахлуването в Украйна като опит за спасяване на украинците от самите тях.

Путин не може да избяга от историята

Русия знае предупреждението на великия руски поет Пушкин: Бог да ни пази да не видим руски бунт, безсмислен и безмилостен

Тази прегръдка на изключителността насърчава руснаците да романтизират насилието, което е определило голяма част от историята на тяхната страна. Той също така засилва усещането за приемственост, свързвайки царското и съветското минало с путиновото настояще. За милиони руснаци постсъветските военни кампании, включително замразения конфликт в Молдова, двете чеченски войни, нахлуването в Грузия, завземането на Крим и намесата в Сирия са част от експанзионистична традиция, датираща от векове.

Самият Путин говори за СССР като за "историческа Русия под името Съветски съюз". Той директно сравни своето нахлуване в Украйна с имперските завоевания на Петър Велики и даде да се разбере, че целта на днешната война е да си върне "исторически руските земи". Без съмнение царските предшественици на Путин биха намерили тези имперски амбиции незабавно разпознаваеми.

В съответствие с твърденията на Путин за възстановяване на историческата справедливост в Украйна, новият учебник отхвърля идеята за Русия като колониална сила и вместо това говори за "обединяване" на територии или освобождаване на съседни нации от потисничество. Междувременно онези, които са се осмелили да осъдят или да се борят срещу руския експанзионизъм, са изобразени като агенти на Запада или националистически екстремисти. Присъединяването на нови територии от Русия се описва като полезно за хората, които се присъединяват, независимо дали те самите са съгласни.

Неотдавнашното публикуване на новия учебник по история на Русия е сравнително второстепенно събитие в момент, когато Кремъл води геноцидна война за имперско завоевание в сърцето на Европа. Независимо от това, това трябва да послужи като сигнал за събуждане за всеки, който все още се подчинява на заблудата, че Путин е рационален лидер, преследващ ограничени геополитически цели. Напротив, той ръководи режим и общество, които открито приемат вид империализъм, който повечето европейци смятаха, че е бил изпратен на пепелището на историята преди поколения.

Този империалистичен начин на мислене представлява може би най-голямата отделна пречка пред устойчивия мир в Европа. Дори ако нахлуването в Украйна завърши с военен провал, основният проблем на руския империализъм ще остане, докато руснаците не бъдат принудени да се изправят срещу дългата история на имперска агресия на своята страна. Това вероятно ще бъде болезнен процес, но е неизбежен, ако Русия в крайна сметка иска да се появи като модерна държава и да се реинтегрира в по-широката общност от нации.

Путин подготвя Русия за дълга империалистическа война със сравнение с Петър Велики

ISW: Придобиването на нова територия е важен резултат за Русия