Китай разширява своите ядрени сили и е на път да учетвори броя на бойните глави, които има, до 2035 г., бързо скъсявайки разликата си със Съединените щати, се казва в доклад на Пентагона, публикуван във вторник, съобщава АП.

Докладът се основава на предупреждението на военните от миналата година, че Китай разширява ядрените си сили много по-бързо, отколкото бяха предвидили американски официални лица, подчертавайки широко и ускоряващо се натрупване, предназначено да позволи на Пекин да достигне или надмине глобалната мощ на САЩ до средата на века.

Миналата година Пентагонът заяви, че броят на китайските ядрени бойни глави може да нарасне до 700 в рамките на шест години и може да достигне 1000 до 2030 г. Новият доклад казва, че в момента Китай има около 400 ядрени бойни глави и този брой може да нарасне до 1500 до 2035 г.

Съединените щати, за сравнение, имат 3750 активни ядрени бойни глави.

Нарастващият арсенал на Пекин създава несигурност за САЩ, докато се ориентират как да възпират две ядрени сили, Русия и Китай, едновременно, каза Пентагонът в неотдавнашния си преглед на ядрената позиция. И натрупването на Китай също създава несигурност относно намеренията му, каза Бони Лин, директор на проекта за мощност на Китай в Центъра за стратегически и международни изследвания.

"Ще започне ли действителното увеличаване на капацитета да влияе върху начина, по който китайските експерти мислят за използването на ядрени оръжия?", като например дали това ще промени политиката на Пекин без "първа употреба", попита Лин. "Това е несигурността. Не можем да приемем, че ако имат повече възможности, политиката им ще остане същата".

Докладът разглежда дейностите на Китай през 2021 г. и следователно не оценява какво въздействие може да е имало нахлуването на Русия в Украйна върху приоритетите или стратегията на Китай за милитаризация или до каква степен нахлуването е отслабило или засилило отношенията на Китай с Русия, каза високопоставен служител на отбраната, който информира репортерите преди публикуването на доклада, при условие че не бъдат назовавани.

Въпреки че Китай не е предоставил на Русия оръжия в настоящия конфликт, разширяването на руската дезинформация и продължаващата подкрепа за съвместни военни учения с Русия е нещо, което САЩ наблюдават отблизо, каза служителят.

Китай също следи отблизо как международната общност реагира на заплахата на Русия да използва ядрени оръжия в Украйна, каза Джон Ерат, старши политически директор на Центъра за контрол на оръжията и неразпространение.

Армията на Китай засилва военната подготовка

Армията на Китай засилва военната подготовка

Светът е подложен на дълбоки промени, невиждани от 100 години, предупреди президентът

"Ако Русия успее да постигне целите си чрез ядрени заплахи, Китай ще извлече поуки от това и може потенциално да отправя подобни заплахи срещу Тайван или други съседни страни във връзка с териториалните амбиции на Китай", каза Ерат.

Докладът беше публикуван, докато в Китай се наблюдават най-широко разпространените протести от десетилетия, като демонстранти осъждат политиката на страната за "нулев COVID", но моментът не е свързан. Конгресът изисква Пентагонът да изготвя доклада всяка година.

Публикуването му също идва само две седмици след като президентът Джо Байдън се срещна с президента на Китай Си Дзинпин в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Бали, Индонезия, първата им лична среща, откакто Байдън стана президент през януари 2021 г.

По време на почти тричасовата им сесия Байдън възрази директно срещу "принудителните и все по-агресивни действия" на Китай спрямо Тайван, но също така каза, че САЩ не търсят конфликт с комунистическата власт.

Въпреки това Китай смята Тайван за "червена линия", каза министърът на отбраната Уей Фенге пред американския министър на отбраната Лойд Остин в Камбоджа миналата седмица, според изявление, предоставено от китайското министерство на отбраната.

"Тайван е на Китай. Тайван и разрешаването на тайванския въпрос е лично дело на Китай, в което никоя външна сила няма право да се намесва", каза китайският министър на отбраната, според изявлението на министерството.

Пекин се зарече да постави под свой контрол самоуправляващия се остров Тайван, ако е необходимо и със сила. Си постави срок на армията си до 2027 г. да развие военния капацитет, за да си върне самоуправляващата се островна демокрация, която Комунистическата партия твърди, че е своя територия.

Тайван няма да прави компромис със суверенитета си

Тайван няма да прави компромис със суверенитета си

Тайванският народ твърдо ще защитава демократичния и свободен начин на живот

"Ако бъде реализирана, тази цел за 2027 г. може да даде на (Народната освободителна армия) способности да бъде по-надежден военен инструмент за Китайската комунистическа партия, който да използва, докато преследва обединението на Тайван", констатира Пентагонът в своя доклад от 2022 г.

САЩ отделиха милиарди долари в оръжия за Тайван, за да изгради защитата си и да му помогнат да отблъсне всяка потенциална атака.

Висшият служител на отбраната каза, че Министерството на отбраната не вижда непосредствена заплаха от нахлуване в Тайван, вместо това установява нова норма на повишено сплашване. В отговор на посещението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Тайван през август, Китай също започна по-чести и агресивни военни действия, които тестват въздушното пространство и бреговата линия на Тайван.

Китай също постигна тревожни успехи в изграждането на способности, които "ослепяват и заглушават врага", включително премахване на комуникации и сателити за ранно предупреждение, разширяване на използването на изкуствен интелект и засилване на усилията им в кибервойната, се казва в доклада.

Пентагонът в наскоро публикуваната си стратегия за национална отбрана заяви, че Китай остава най-голямото предизвикателство за сигурността на Съединените щати и че заплахата от Пекин ще определи как американската армия ще бъде оборудвана и оформена за бъдещето.

Искри между САЩ и Китай заради американски военен кораб в Южнокитайско море

Искри между САЩ и Китай заради американски военен кораб в Южнокитайско море

Пекин обвинява Вашингтон в преследване на хегемония в морската навигация