Централна и Източна Европа искат повече отбрана, достатъчни ли са увеличените разходи?

Полша е готова отново да разкрие границите, когато министрите на отбраната на НАТО се срещнат в Брюксел, пише Euronews.

Премиерът Матеуш Моравецки каза, че страната му ще бъде отворена за доставка на Украйна с изтребители F-16, но само ако другите членове на НАТО се съгласят, нещо, срещу което САЩ, Обединеното кралство и Германия са против.

Но Варшава може да постигне своето, както направи с танковете Leopard 2. Постоянният натиск върху Берлин да разреши реекспорта на танковете накара правителството в крайна сметка да се съгласи на 25 януари.

Но това не е единственият проблем, който Варшава настоява сред алианса.

Коалиция от източноевропейски страни, водени от Полша и Естония, също призовава членовете на НАТО да увеличат показателя за разходите от 2 процента от БВП - както беше договорено през 2014 г., но от което само девет от 30-те членки постигнаха до 2022 г. - на 2,5 процента на сто или дори 3 на сто.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза пред германския вестник Die Welt миналия месец, че нови обещания за разходи ще бъдат обсъдени на срещата на върха във Вилнюс през юли.

Няколко държави от Централна и Източна Европа - регион, известен в академичните среди с инициализацията "ЦИЕ" - крадат марша.

"Войната в Украйна ни накара да се въоръжим още по-бързо, поради което ще положим безпрецедентни усилия: 4 процента от БВП за полската армия тази година", каза Моравецки, министър-председателят на Полша, на пресконференция в края на януари .

Това не само би направило Полша най-разточителна в НАТО като процент от БВП - САЩ са похарчили 3,47 процента миналата година за отбрана - но страната също така планира скоро да се похвали с най-голямата армия в Европа.

По-висока скорост на защита

Министърът на отбраната Мариуш Блашчак наскоро изложи планове за увеличаване на армията до 250 000 професионални войници и 50 000 териториални резервисти. Франция, за сравнение, има около 200 000 активни войници.

Бюджетът за отбрана на Румъния се очаква да достигне 2,5 процента тази година, докато трите балтийски държави - Латвия, Литва и Естония - искат да достигнат това ниво през следващите няколко години. Литва казва, че ще го направи през 2023 г.

Междувременно чешкото правителство одобри проектозакон в началото на януари за фиксиране на разходите за отбрана от поне 2 процента годишно. Петр Павел, бивш командир на НАТО, беше избран за президент на Чехия в края на миналия месец.

Ако Берлин спази обещанието си от 2 процента, направено в началото на 2022 г., той може да изпревари Обединеното кралство като втория най-харчещ в НАТО в реален план след САЩ. Разходите на Германия ще бъдат 2 процента от БВП, възлизащ на общо 4,2 трилиона долара, докато Полша ще похарчи 4 процента от около 679 милиарда долара, според данни на правителството от 2022 г.

Още от края на Студената война европейските военни центрове бяха край Атлантическия океан и предимно неконтинентални: Обединеното кралство и Франция бяха най-големите харчещи и най-малко против използването на техните военни в чужбина; Великобритания в Близкия изток и Франция в Африка.

Но високомерието на руския президент Владимир Путин при нахлуването в Украйна преди почти дванадесет месеца стимулира европейска "революция" в разходите за отбрана. Дори пестеливата Ирландия, която обикновено обещава само 0,3 процента от БВП за отбрана, даде обещания за радикално увеличаване на военните бюджети.

Докладът за Мюнхен: Могат ли Русия и Китай да претендират за световно лидерство?

Войната на Русия срещу Украйна е "първата имперска война на 21-ви век". Но може и да не е последната

Източните страни и оръжия за Украйна

И все пак центърът на силата на сигурността в Европа се измества на изток. Освен повече пари за военни, нови бойни групи на НАТО бяха изпратени в Балтийските страни и на Балканите след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

Швеция и Финландия трябва да могат да се присъединят към отбранителния съюз по-късно тази година. Няколко държави, включително Украйна, подадоха заявки за присъединяване към Европейския съюз, който има клауза за взаимна отбрана, макар и по-слаба от тази на НАТО.

Правителствата, които някога бяха гледани с повдигане на вежди от европейските си партньори, че са твърде ястребови, като Полша и балтийските страни, сега се възприемат като реалистите на масата.

Ръстът на разходите е отчасти резултат от благоразумен страх от войната в Украйна, каза пред Euronews Кале Хакансон, сътрудник в програмата за Европа на Шведския институт по международни отношения.

Тъй като държавите от ЦИЕ са физически по-близо до действието и биха били изложени на най-голям риск, ако Путин вземе — много малко вероятното — решение да атакува член на НАТО, съвсем естествено е те да са по-малко сдържани от Франция или Германия, които имат буферни държави между тях и Русия.

Повечето страни от ЦИЕ също са допринесли сравнително с по-висок дял от оръжията си за Украйна и сега трябва да заменят тези оръжейни системи, което изисква повече разходи.

Те също знаят, че Съединените щати и Обединеното кралство са предоставили много оборудване на Киев и самите те са на изчерпване, така че сега имат по-малко средства да помогнат, да речем, на Латвия или Молдова, ако бъдат застрашени.

В реално парично изражение страните извън ЦИЕ все още имат предимство. По-високите разходи за отбрана обаче се случиха на фона на сравнително по-тежка инфлационна криза в източната част на Европа. Докато разходите за живот се повишиха средно с 10 на сто в еврозоната, те бяха между 16-17 на сто в Полша и Чехия, например, в края на 2022 г.

Естония, Латвия и Полша са предоставили най-голяма държавна подкрепа на Украйна като процент от БВП на страната донор, според Ukraine Support Tracker, съставен от мозъчния тръст Kiel Institute for the World Economy.

Литва е пета, докато Словакия и Чехия са точно зад седмите САЩ. Франция изостава от Словения.

Американски дронове кацнаха в Полша

Засилване на отбраната на страната

"Повече от пионки"

Освен това в повечето страни от ЦИЕ липсват гигантските отбранителни компании на Франция и Германия. Голяма част от парите за плащане на скока на разходите за отбрана на Берлин ще отидат в германски компании.

Полша и други източноевропейци ще бъдат зависими от чуждестранни доставчици за военното си изграждане, въпреки че те също се стремят да стимулират местното производство.

Варшава се съгласи на сделка за 5,2 милиарда евро за закупуване на танкове и самоходни гаубици от Южна Корея, която сега е водещ военен доставчик за света.

Това има своите предимства. Докато съветски системи се изпращат от източноевропейските страни в Украйна, се закупува нова, най-съвременна техника, която да ги замени. Като такова, това не е просто харчене, а модернизация за тези държави.

Въпросът е дали това дава повече влияние на държавите от Централна и Източна Европа? Хакансон каза пред Euronews, че можем да очакваме от тях да получат "по-силен глас по въпросите на отбраната както в НАТО, така и в ЕС" поради по-високите си разходи за отбрана.

Димитър Бечев, гостуващ учен в мозъчния тръст Carnegie Europe, написа наскоро, че един извод от войната в Украйна е, че "източноевропейските страни и нации имат свобода на действие и са повече от пешки в борбите за власт на по-големите играчи".

Преди войната присъствието на НАТО на източния фланг беше четири бойни групи с размер на батальон в Полша и трите балтийски държави. След нахлуването на Русия НАТО реши да разположи сили и в България, Унгария, Румъния и Словакия и да увеличи тези осем бойни групи до размер на бригада.

"Тези ходове означават преминаване от подхода на "аларма" към фокус върху "предната отбрана", според доклад, публикуван миналия месец от Центъра за анализи и превенция на сигурността (CBAP), чешки мозъчен тръст по сигурността. Казано просто, Източна Европа не е просто буфер.

"Рефлексивна истерия"?

Въпреки че задълженията на ЕС и НАТО са наклонени на изток, това може да се промени в няколко посоки.

По-високите разходи от източния фланг на НАТО "не трябва да предоставят на западните и южните европейци извинение само скромно да увеличат собствените си инвестиции в отбраната", каза пред Euronews Даниел Фиот, професор във Vrije Universiteit Brussel и Real Instituto Elcano.

Има признаци на колебание в Берлин, не само около аферата с танка Leopard 2. През януари се навършиха 60 години от Елисейския договор, който установи ползотворно партньорство между Германия и Франция, но сега отношенията са в отлив.

"Що се отнася до отбраната, войната в Украйна подчерта спешната необходимост и двете страни да преразгледат своите стратегии за сигурност... Но вместо да работят заедно, страните отново са в противоречие", написа миналата седмица в Project Syndicate Жан Пизани-Фери, старши сътрудник в Брюксел базиран мозъчен тръст Bruegel.

Съществуват и опасения за това как държавите от ЦИЕ ще изразходват своите увеличени бюджети за отбрана.

"Много от новообявените инвестиционни схеми отразяват липса на въображение, съчетано с известна степен на рефлексивна истерия. Никъде това не е по-видимо, отколкото във фиксацията върху рентабилните "чудотворни оръжия", като F-35", се казва в доклада на CBAP.

Полша, например, води дискусии за придобиването на тези най-съвременни бойни самолети от Америка.

Друго безпокойство е, че опасенията за европейската сигурност стават чисто континентални. Франция има своите интереси в Африка; Великобритания в Близкия и Далечния изток.

Германия, подобно на двете бивши колониални сили, има някакви амбиции за сигурност в Индо-Тихия океан, регион от първостепенно икономическо значение през 21-ви век, а също и опасения за сигурността, предвид страховете, че Китай може някой ден да нахлуе в Тайван, конфликт, който ще има много по-голямо въздействие върху световните пазари, отколкото руската инвазия в Украйна.

Имаме нужда от повече американски войски

Но държавите от ЦИЕ остават основно фокусирани върху противодействието на заплахите от Русия.

От една страна, анализаторите смятат, че по-големият принос от страна на източноевропейците може да освободи западните правителства да се съсредоточат върху проблеми по-далеч. От друга страна, те могат да принудят страни като Берлин или Париж да се съсредоточат основно върху руската заплаха.

И все пак правителствата в ЦИЕ приемат по-добре необходимостта от сила на САЩ и техните обществености са по-малко "антиамерикански" от техните по-западни съседи. Около 91 процента от поляците имат благоприятно мнение за САЩ, според проучване от миналата година на изследователския център Pew, мозъчен тръст. Само 63 на сто от германците смятат същото и едва 57 на сто от французите.

"Европа е твърде слаба и крехка, за да може само един географски регион да се очертае като гарант за сигурността на останалите. Ето защо САЩ традиционно играят ролята на гарант; той е способен във военно отношение, но също така и политически умел в потушаването на различията между европейските държави", каза Фиът пред Euronews.

Няма отделна или малка група държави в Европа, които да се превърнат в основен гарант за сигурността на Европа; "никакви военни разходи няма да променят тази ситуация", добави той.

В много отношения Полша отново е водеща на този фронт.

"От месеци се опитваме да убедим нашите американски партньори, че се нуждаем от постоянно присъствие на полска земя", каза миналата седмица Марек Магиеровски, полският посланик в САЩ, пред американски медии.

"Имаме нужда от повече американски войски".

НАТО разработва план за участие в няколко конфликта едновременно

Включително и извън зоната си на отговорност