Мисля, че има основание днешната среща на министър-председателя Бойко Борисов с национално представените организации на социалните партньори (две синдикални конвфедерации и шест работодателски организации) да бъде коментирана още веднъж от човек, който е присъствал на нея и е взел участие в кратките дебати, които предшестваха разпускането й.

От моя лична гледна точка, както и на организацията, която представлявам - Съюзът за стнопанска инициатива (ССИ), днешната среща не представляваше заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Причината е колкото процедурна, толкова и съдържателна. Днешното заседание беше свикано от министър-председателя Бойко Борисов, който в последния момент изпрати на всички социални партньори писмо за извънредно заседание на НСТС, разбира се без към него да е приложен какъвто и да е дневен ред.

Г-н Бойко Борисов разбира се е министър-председател и може да поиска да се срещне със социалните партньори във всеки един момент, но няма право да свиква заседанията на НСТС. Това право има председателят на НСТС - г-н Симеон Дянков, който както разбрахме е бил „напъден" от премиера чак в Съединените щати, за да не пречи на спектакъла „Бойко Борисов еднолично умиротворява синдикатите".

Ако министър-председателят наистина искаше да свика законно заседание на НСТС, достатъчно беше да поиска от социалните партньори да се възползуват от другата възможност, предвидена в правилника на НСТС - да направят подписка за извънредно заседание. Проблемът е, че подобна подписка би се съпровождала неразделно с проект за дневен ред, а образно казано този дневен ред нямаше да е дневният ред на г-н Бойко Борисов.

Затова той на практика събра една „седянка", според израза добил широка гражданственост по време на учителската стачка при правителството на „тройната коалиция". От встъпителнитеа му думи се разбра, че понеже синдикатите поискали от него среща и преки преговори без участието на Симеон Дянков, той ... взел че свикал НСТС.

Безспорно, министър-председателят не се среща всеки ден със социалните партньори и една такава среща би могла да бъде много полезна за изясняването на редица въпроси. Същностният проблем е, че поканата му е с „двойно дъно". Ако социалните партньори се бяха съгласили да разискват пенсионната реформа по същество и бяха приели, че това е редовно заседание на НСТС, в парламента съвсем основателно можеха да заявят, че изискванията на закона са спазени, че със социалните партньори са проведени консултации и обсъждания на въпроса и по чудотворен начин можехме да осъмнем с поредната „пенсионна реформа", писана на коляно между първо и второ четене на бюджета на Р. България.

Въпросът тук изобще не е дали трябва да се повишава пенсионната възраст или не. Не е и от кога трябва или не трябва да стане това. Въпросът е, че подобни радикални промени в осигурителното законодателство не се правят по този начин. Подобен подход е и противозаконен и в разрез с елементарните норми на социалния диалог и сътрудничество.

Безкрайно интересно е, какви храбреци са тези народни представители от парламентарната група на ГЕРБ, които между първо и второ четене на бюджета внасят предложение, което обръща Кодекса за социално осигуряване „с хастара нагоре". Познавайки реда на взимане на решения в ГЕРБ, просто не е за вярване, че някой там би си позволил да предприеме подобни революционни действия, без да съгласува въпроса с единствения авторитет в партията - министър-председателят Бойко Борисов.

Въпросните народни представители или са несъкрушимо смели и еманципирани, или просто са чудовищно некомпетентни и не си дават сметка, каква „дреболия" са предложили между първо и второ четене. Такива „дреболии" като предложението за незабавно удължаване на пенсионната възраст, някогашният стожер на демократичната публицистика в България - Трифон Кунев, би нарекъл „СИТНИ ДРЕБНИ КАТО КАМИЛЧЕТА".

Министър-председателят разбира се не е чел фейлетоните на Трифон Кунев, но е предостатъчно съобразителен, за да си дава сметка, че взривява всякакви отношения със синдикатите, а и целия социален диалог.

По тези причини, никой разумен член на НСТС не можеше да приеме, че свиканата среща с министър-председателя може да прерастне в законно заседание, което да повлече съответните последствия.

Такова беше и становището, което изложих пред премиера, министъра на труда и представителите на социалните паартньори. Заявих казаното по-горе в малко по-сбита форма, но без каквато и да е принципна разлика в съдържанието или в тоналността на въпросните съображения.

Министър-председателят на часа разбра, че опитът му да надхитри членовете на НСТС с личния си чар не мина, заяви в прав текст, че не занел каква е процедурата за свикване на НСТС (!?) и прекрати срещата, макар че от синдикатите имаше предложение да си говорят за някои други неща, сами по себи си са съществени и важни и заслужават да бъдат обсъдени на ниво министър-председател.

Всичко това стана някъде преди да е изтекъл половин час от началото на срещата и потвърждава основателното подозрение, че желанието на министър-председателя е било да вкара в капан социалните партньори и най-вече профсъюзите, като проведе с тях една беседа от душа и сърце, а след това изпрати стенограмата в Народното събрание като материално доказателство за това, че направеното между първо и второ четене предложение за удължаването на пенсионната възраст е обсъдено и консултирано със социалните партньори.

Изискването на закона е предложението да бъде обсъдено в НСТС. Никъде няма изискване социалните партньори да са съгласни с него, така че с една малка, хитра маневра г-н Бойко Борисов щеше да осигури „спазването на процедурата".

Това не му се удаде - синдикатите също се бяха досетили, че „им кроят шапка", но някак си продължаваха да демонстрират доверие в „добрия султан" - г-н Бойко Борисов, който може да поправи злочинствата на „лошия си велик везир" - г-н Симеон Дянков.

Естествено, лидерите на синдикатите не са инфантилни и едва ли смятат, че в конфронтацията с тях Симеон Дянков играе някаква собствена партия, за прекратяването на която е достатъчно да се намеси „добрият министър-председател". Очевидно те смятаха, че в премиерската република трябва да кажат аргументите си на „Първия", пък каквото сабя покаже. Сабята показа за секунди, че Премиерът и Вицепремиерът играят на „добро и лошо ченге" и всякакви аргументации са приказки на вятъра.

Така „седянката" се разтури преди да изтече час от началото й, социалният диалог пак се разпадна на набор от монолози, а министър-председателят не успя хем да прокара удължаването на пенсионната възраст, хем да излезе от ситуацията като блюстител на социалния мир и умиротворител на социалните партньори.

Доколко е искал да бъде умиротворител се вижда без друго, че той демонстрира пълна незаинтерсуваност към започналата днес железничарска стачка. Единственото му споменаване на стачката беше в смисъл, че е е време да се разотиваме - той си имал работа, а пък синдикатите си имали стачка и „сигурно бързали за нея". Г-н Бойко Борисов очевидно не разбира, че освен синдикатите „стачка си имат" и ползувателите на услугите на БДЖ - цялата индустрия и значителна част от гражданството. Но това вече е друга история ...