Винаги в своите коментари за news.bg съм отстоявал своята обществена позиция. Благодаря на редакцията за предоставеното ми право на това. Днес за първи път ще отстоявам нещо много лично. В съботния си брой едно хартиено тяло излезе с материал под главата, посветен на без време отпътувалата от нас Ана-Мария Тонкова. Казвам хартиено тяло, защото в тази малка, но много проста страна вестници са издавали Ботев, Йосиф Хербст, Стефан Продев, Йордан Василев, д-р Петър Дертлиев. Това, за което говоря, е просто хартия, която не е навита по подходящия начин, за да послужи за единственото, за което би могла да се използва.

Смъртта винаги е внезапна, дори когато я очакваш. И винаги е трагедия. Но да я използваш, за да вдигнеш продаваемостта на трийсет и двете си страници шарена макулатура, е не само цинично, но и престъпно. В своя текст хиените на перото - простете, на клавиатурата - с прецизността на патоанатоми се заравят в страшното, интимното, личното човешко страдание. С опиянение на потопили муцуни в кръвта на жертвата си описват подробности, на които никой не би искал да бъде свидетел. Престъпно.

За жалост в тази страна за подобно престъпно поведение не съдят. Може би някои ще кажат - има и друг съд. Но докато чакаме небесното възмездие над пошлите, безскрупулните, циничните, превърнали перото в химическо оръжие срещу истината и морала, ще продължаваме да търпим те да се разхождат с неумитите си крака от страниците на техните петдесетстотинкови парцали върху паметта на скъпи нам хора. Върху светлото име на български легенди. Като редом до тези гаври за жадния за сензации маргинализиран простак „на корем" като кебапчета на селски събор се предлагат гнусни измислици за всяко по-известно име в държавата, пикантерии от живота на застаряващи плейбек-фолкпевачки и на спортисти, достойни за звезда на славата единствено в квартална чалготека.

Познавах Ана-Мария Тонкова. Няма да забравя топлото й отношение, когато с почти религиозно смирение пристъпих вратите на единственото тогава национално радио като стажант. Допирните ни точки бяха малко - аз бях репортер, тя си се занимаваше с музика. Музиката, която обичаше и която се опитваше да накара българите да обичат. По-късно пътищата ни се пресякоха в радио „Експрес". За кратко. Но тя завинаги ще остане за мен слънчев човек. Човек музика. Красива музика.

И заглавията по първите страници на рулата тоалетна хартия, ненавити в правилната форма, ме вбесяват.

Още повече ме вбесява - докога ще търпим това!
А иначе - сбогом, Ана-Мария, дано музиката там бъде по-добра от онази, с която ни оставяш.