Депутатите подхванаха актуализацията на държавния бюджет заради помощта от ЕС за справяне с кризата с коронавируса. Необходимостта от промени в бюджет 2020 се предпоставя от ангажиментите, които възникват за България в резултат на създадените на ниво Европейски съюз (ЕС) два инструмента в отговор на пандемията от COVID-19 - Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) вследствие на избухването на COVID-19 и Паневропейския гаранционен фонд.
На 20 май 2020 г. в сила влезе Регламент на ЕС, с който се създава Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19, известен като "Инструментът SURE". Новият инструмент на ЕС ще предоставя финансова подкрепа на държавите членки за покриване на внезапно нарастване на публичните разходи в резултат на мерки за запазване на заетостта. Инструментът ще финансира също някои здравни мерки на работното място, целящи намаляване на рисковете за здравето и осигуряване на безопасни условия на труд.
Общият бюджет на инструмента е 100 млрд. евро, като финансовата помощ ще се отпуска под формата на заем. Европейската комисия ще набира средства от финансовите пазари, за да ги предостави впоследствие на държавите членки. За набирането на средствата за финансовата помощ, отпускана по Инструмента, ще е необходим ангажимент от държавите членки за предоставяне на насрещни гаранции за риска, поет от Съюза, в размер общо на 25 млрд. евро. Размерът на изискуемата гаранция от дадена държава ще бъде пропорционален на относителния дял на брутния ѝ национален доход в този на ЕС.
Предоставянето на гаранцията от всяка държава ще бъде регламентирано в индивидуално гаранционно споразумение, сключено между Европейската комисия и държавата членка. Съгласно проекта на гаранционното споразумение, предоставено от Европейската комисия на държавите членки, в случай че държава -бенефициент на помощта, не погаси част или цялото си задължение по отпуснатия по Инструмента заем, Европейската комисия ще отправи искане към гарантиращите държави за предоставяне на сума до максималния размер на предоставената гаранция за погасяване на необслужените задължения.
Всяка държава следва да изплати исканата от ЕК сума в рамките на десет работни дни. При съкратени срокове сумата следва да бъде изплатена на ЕК в рамките на два работни дни. С гаранционното споразумение България ще поеме задължение при поискване да предостави безвъзвратни и безусловни гаранции в максимален размер от 107 466 500 евро (210 186 204,70 лева) от общите гаранции в ЕС, достигащи 25 млрд. евро.
Като част от цялостния пакет от мерки на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за минимизиране на икономическите последици на пандемията от COVID-19 държавите членки постигнаха съгласие за създаване на Паневропейски гаранционен фонд (ПЕГФ) в размер 25 млрд. евро. Създаването на ПЕГФ е одобрено от Европейския съвет на 23 април 2020 г.
Фондът има за цел да предоставя гаранции по операции на ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) в подкрепа на малки и средни предприятия (МСП), предприятия със средна капитализация (ПСК) и корпорации за справяне с кризата. Очаква се Фондът да мобилизира до 200 млрд. евро допълнителна целева ликвидност и краткосрочна капиталова подкрепа за европейската икономика.
Фондът ще се финансира от държавите - членки на ЕС (участващи държави членки), и ЕС, като приносът им ще бъде под формата на неотменими, безусловни гаранции при първо поискване, които ще покриват загубите и свързаните с тях разходи, възникнали в изпълнение на операции, финансирани от ЕИБ и ЕИФ. В Гаранционния фонд могат да участват и институции на ЕС или на държавите членки.
В рамките на ПЕГФ, ЕИБ и ЕИФ ще предоставят директно финансиране или гаранции за високорискови операции и крайни бенефициенти в участващите държави членки, които са жизнеспособни в дългосрочен план, но изпитват затруднения поради икономическото въздействие на пандемията от COVID-19. Крайни бенефициенти ще са основно МСП (65% от финансирането по ПЕГФ), но ще се финансират и ПСК, корпорации и публични предприятия, предоставящи важни услуги, и по-специално в областта на здравеопазването, медицинските изследвания и образованието, които не могат да получат финансиране по линия на съществуващите продукти на групата на ЕИБ.
Общият обем на операциите, осъществени по линия на Гаранционния фонд в дадена участваща държава членка, ще бъде предмет на специфични за Фонда лимити за географско разпределение. Само операции и крайни бенефициенти в държавите членки, които имат финансов принос в ПЕГФ, ще бъдат допустими за финансиране.
Предвижда се приносът на участващите държави членки в ПЕГФ да се урежда със споразумение за принос, което се сключва между съответната държава членка и ЕИБ. В него се определя финансовият принос на съответната държава членка в ПЕГФ, критериите за допустимост, първоначалният избор на продукти, които ще се гарантират по линия на Фонда, нивата на риска, който ще се поема от ЕИБ и ЕИФ, начисляваните такси и лихви във връзка с управлението на Фонда и плащанията по операциите. Размерът на приноса на всяка участваща държава членка във Фонда ще се определя като процент от общия размер на ПЕГФ
(25 млрд. евро), съответстващ на дела на държавата членка в капитала на ЕИБ. Делът на България в капитала на ЕИБ е в размер 0,21% и съответно гаранцията, която ще се предостави от България на ПЕГФ, ще бъде в размер 51 251 027,24 евро (100 238 296,60 лева).
Във връзка със споразуменията за принос ще се сключи и Споразумение за гаранция при първо поискване между държавите членки гаранти и ЕИБ, в което се уреждат въпросите, свързани с обхвата на предоставената от участващите държави гаранция и процедурата по плащане в случай на активиране на гаранция по операциите на ЕИБ и ЕИФ, осъществени в рамките на ПЕГФ.
При активиране на гаранция всички загуби по операциите на групата на ЕИБ ще се покриват колективно от всички участващи държави членки, като делът на всяка участваща държава членка в подлежащата на възстановяване сума ще бъде пропорционален на дела й във Фонда. Общата сума на плащанията по активирани гаранции ще бъде ограничена до размера на участието на България в ПЕГФ, определено в споразумението за принос, или 51 251 027,24 евро.
За целите на гаранцията ЕИБ ще предостави от собствените си средства инструмент за ликвидност в размер до 7,5 млрд. евро, имащ за цел авансово плащане в случай на активиране на гаранция по операция, финансирана в рамките на ПЕГФ, когато изискуемите суми не могат да бъдат платени от участващите държави членки.
Инструментът за ликвидност може да бъде ползван от държавите членки за едно или повече авансови плащания по активирани гаранции, като общият размер на сумите, които могат да бъдат ползвани от съответната държава членка, се определя като процент от общия размер на Инструмента за ликвидност, съответстващ на дела на държавата членка в капитала на ЕИБ. За България общият размер на сумите, които ще може да ползва от Инструмента за ликвидност, е 15,75 млн. евро.
Паневропейски гаранционен фонд ще бъде създаден и ще стартира своята дейност, след като бъдат подписани споразумения за принос с държави членки, чиито общ дял в капитала на ЕИБ е най-малко 60%. Чрез участието си в Паневропейския гаранционен фонд България ще предостави на МСП и на публичните предприятия в страната възможност да ползват осигуряваната по линия на Фонда от ЕИБ подкрепа при благоприятни условия за преодоляване на затрудненията поради икономическото въздействие на пандемията от COVID-19.
Участието в Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) вследствие на избухването на COVID-19 ще подобри стабилността на схемите за безработица в България и ще спомогне за запазване на заетостта. По този начин се подобрява социално-икономическата стабилност и солидарността в рамките на ЕС.
Единодушно със 125 актуализраха бюджета на първо четене. Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова предложи проектът да се разгледа на второ четене.
Припомняме, това е втората актуализация на бюджета, като при първата в закона бе записано, че годината ще приключи с 3.5 млрд. лв. дефицит, или около 3% от БВП. С промените бе обезпечено и финансирането с 1 млрд. лв. на схемата за запазване на заетостта, известна като мярката "60/40".
Тогава бе увеличен и таванът за поемане на нов държавен дълг до 10 млрд. лв. през тази година. До този момент правителството все още не се е възползвало от тази възможност.
USD
CHF
EUR
GBP
