Символът на латиноамериканската революция навърши 85 години. Въпреки преживените операции и други здравословни проблеми, кондицията му е завидна за преклонната му възраст. И това е естествено, като се има предвид, че той е историческият лидер на държавата с най-добро здравеопазване в Третия свят, а след разпадането на световната социалистическа система, изпреварва по този показател (и по други също) и повечето източноевропейски страни и бивши съветски републики.

Има и други причини за завидната кондиция на Фидел. На 85 години той е щастлив човек. Делото на живота му е реализирано, оцелява и се развива, въпреки историческите превратности. Въпреки че може би е позагубил малко от световната си харизма, Кастро никога не е разполагал с толкова политическа тежест, колкото сега.

От началото на "левия завой" в Латинска Америка се увеличават президентите -  левичари и левоцентристи, за които Кубинската Революция е пример за отстояването на националната независимост и социалните достижения на своите държави. Именно тя навремето решително повлия на придобиването на патриотични характеристики на цялата латиноамериканска левица и на олевяването на местните националистически партии. Така двата вида политически сили се смесиха и разликите помежду им избледняха. Това беше раждането на местна латиноамериканска левица, със своите специфични черти - съчетание на социалистическия идеал с католицизма и национализма. Този процес измести на втори план идващите от други части на света леви идеологии, които не можаха да се адаптират към латиноамериканската действителност - ленинизмът, троцкизмът, маоизмът, европейският социалреформизъм.

Сега Фидел се радва освен на обичта и уважението на стотици милиони хора не само в Латинска Америка, но и по цял свят, но също така и на приятелството на редица държавни глави - както на латиноамериканците Уго Чавес, Ево Моралес, Даниел Ортега, така и на Муамар Кадафи, Башар Асад, Махмуд Ахмадинеджад, Ким Чен Ир, Жозе Едуарду Душ Сантуш, Жоаким Шисану, Луиш Кабрал, Александър Лукашенко. Естествено, тези държавни глави са люто ненавиждани от "големия бял баща" във Вашингтон и по-малкия в Брюксел, също както и самия Фидел. Тоест, това приятелство е повод за гордост, както за него, така и за всеки един от тях. Техните така наречени "държави-парии" са предните постове в съпротивата срещу "новия световен ред".

Сред симпатизантите на Фидел и движещите сили на тази съпротива обаче са и много радикализирани европейци и североамериканци, които виждаме по време на безредиците и погромите, насочени срещу носителите на глобализма. А те също никак не са за подценяване. Събития, подобни на тези в Давос, Сиатъл и Прага неминуемо ще се повтарят и ще причиняват все по-сериозни последствия. И макар че сегашните протести в Лондон и Стокхолм засега не се свързват по никакъв начин с Кастро или Че Гевара, всъщност те са насочени срещу същия "нов световен ред" и "златния милиард".

Фидел рано или късно ще си отиде, но името му остане завинаги в световната история. Делото на Кубинската Революция ще има продължители, поне в обозримото бъдеще. Може да се каже, че той вече е безсмъртен, тъй като никога няма да бъде забравен.