Не за първи път засягаме темата за "Ал Уакф Ал Ислами" и вече стана банално да се повтарят едни и същи неща.

Това, което сега се говори и пише по медиите и в съда, го дъвчехме още от времето, когато бях експерт в направление "Психологическа отбрана" на Аналитичния отдел на Министерството на Отбраната преди почти 20 години. Явно обаче не сме го добре предъвкали, след като правосъдната система продължава да се дави с емисарите на радикалния ислямизъм по многострадалните родопски дебри и долината Чеч.

Още през 1996г. бяха подготвени редица мероприятия за пресичане на дейността на радикалните ислямисти, които можеха и трябваше да доведат до екстрадирането на тези от тях, които не са родени български граждани, а останалите задълго да бъдат обуздани.

Обаче е известно какво се случи - съглашенията от 4 февруари, довели до оглавяването на споменатата структура на Министерството на отбраната от емисар на протестантска секта, ликвидирал за броени месеци резултатите от търпеливата дългогодишна работа на сътрудниците на съответното направление.

През 2009г. с работата по неутрализирането на радикалните ислямисти се беше заел много сериозно Алексей Петров, в качеството си на съветник на председателя на ДАНС. И беше на път да успее най-малкото да обнародва резултатите от провежданото под негово ръководство социологическо изследване "Влияние на радикалните ислямски идеи върху българските мюсюлмани", ако не беше измислената операция „Октопод" и ареста му.

Впоследствие Цветан Цветанов използва материалите, събрани от неговия опонент, проведе няколко акции за сплашване на развилнелите се ислямисти и с това всичко приключи.

Факт е, че делото срещу тях се точи вече толкова време, през което те продължават да промиват мозъците на стари и млади в циганските и помашките райони на Югозападна България. Няколкото репортажа по различните национални телевизии от циганския квартал на Пазарджик, които успях да проследя, показват колко дълбоко е проникнал в съзнанието на тези хора радикалният ислям, превръщайки ги в послушни оръдия на неговите идеолози както от страната, така и от чужбина - Близкия и Средния Изток. Между другото, отдавна не са тайна техните свърталища у нас!

Мога само отчасти да се съглася с твърдението на проф. д-р Божидар Димитров затова, че "няма радикален ислям, защото ислямът по принцип е радикален". Това наистина е така, но не можем да слагаме под един знаменател всички мюсюлмани - тези, които кротко се молят и съблюдават своите ритуали, и онези, които мъстят на "неверниците".

По-скоро трябва да делим мюсюлманите на активни и пасивни. Например, ако една млада мюсюлманка се облича "като пингвин" (според изключително сполучливия израз на председателя на ВМРО Красимир Каракачанов) в 40-градусовата жега, тя вреди само на себе си и в никой случай не е обект на подражание. Ако обаче една млада мюсюлманка се взривява с „шахидски" пояс на оживено място, тя вече вреди и на другите и срещу потенциалните самоубийци няма как да не бъдат упражнени превантивни репресии.

Такива са необходими и срещу високопоставени държавници в ислямските страни - министърът на ж.п. транспорта на Пакистан трябва да бъде преследван от международния наказателен съд за изказването си, че е готов да даде 100 000 долара за главата на главния редактор на френския ежедневник, позволил си да публикува карикатури на пророка Мохамед. Защото е не по-малко виновен от Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Слободан Милошевич или Мануел Антонио Нориега!

Няма как да се пречупи гръбнакът на радикалния ислям само със законови методи!