Първо, задържаш лидера на държавата или го ликвидираш. Второ, всички мобилни сили, които не са част от Coup d’Etat трябва да бъдат спрени или да не им се позволява да се намесят. И трето, блокиране на социалните мрежи и средствата за масово разпространение на информация с изключение на основната държавна телевизия, използвана от извършващите преврата да обявят, че поемат властта в държавата.

Така най-общо могат да се обобщят основните стъпки как едно правителство може да бъде свалено от военните и да бъде извършен държавен преврат.

Обаче нито една от тези стъпки не беше изпълнена при опита за пуч в Турция, което доведе и до закономерен крах за организаторите на Coup d’Etat.

Те не успяха да привлекат нито военния елит, нито обществото, нито активно да мобилизират лоялните танкове, хеликоптери и самолети, защото не изпълниха първата най-важна стъпка.

Първата грешка на организаторите на преврата беше, че турският президент Реджеп Ердоган, отишъл по това време на почивка до Мармарис, беше оставен свободно да се обърне към турския народ с призив да излезе по улиците да спаси „демокрацията”, което стана в същност по един много ироничен начин.

Трябва да припомни, че лидерът на южната ни съседката многократно блокираше социалните мрежи през последните години при антиправителствени протести, особено в парка „Гези” на площад „Таксим”в Истанбул, но вчера безпрецедентният ход да използва FaceTime и ефира на CNN Türk определено му спаси главата, поставяйки началото на края на опита за преврат.

Към тази жалка ирония може да се добави фактът, че Ердоган свика пресконференция на летището в Истанбул, където говори под официалния портрет на създателя на светската турска държава Кемал Ататюрк. Никой не отрича, че през последните години турският държавен глава стремглаво е тръгнал към погазване на наследството на Ататюрк и заменянето му с опасна за съседните на Турция държави ислямска република.

Разпространяваните телевизионни кадри категорично потвърдиха накъде е тръгнала страната: по улиците на Турция излязоха хиляди поддръжници на Ердоган - само скандиращи ислямски лозунги мъже с мустаци и бради (светските турци избягват мустаците) – жени почти не се виждаха.

Втората грешка беше свързана с неуспешния опит на разбунтувалите се военни да спрат мобилните сили, които не ги подкрепят. По време на управлението си Ердоган успя да създаде една лоялна на него полиция като балансираща сила на военното влияние. Подкрепяни от хиляди турски граждани, силите на реда успяха да обезвредят войниците, което е също безпрецедентно по рода си.

Третата грешна стъпка на превратаджиите беше, че използваха само една телевизия, държавната TRT, за да обявят, че поемат контрола над Турция, забравяйки, че не са в 70-те години на XX век. В същото време те оставиха повече от 10 частни телевизии, използвани от правителствени лица да уверяват, че все още легитимното правителство управлява държавата, което допълнително настрои обществото към метежниците. В допълнение властта използва и най-старата медия: макар и в полунощ в събота, джамиите, призоваващи за молитва по необичайно време, мобилизираха хиляди поддръжници на управляващата Партия на справедливостта и развитието.

Огромната тълпа от хора се оказа и психологически удар за мобилизираните в опита за преврат войници, около 2 хиляди (превратът през 1960 г. е организиран от група от 38 офицери), които не само, че не получиха подкрепа от висшия офицерски състав, но и бяха залети от десетки хиляди симпатизанти на Ердоган.

Като допълнителен удар срещу „опита за въвеждане на демократичен ред“ от страна на организаторите на пуча беше изразената единодушна подкрепа за „демократично избраното правителство в Турция“ от лидери като Обама и Меркел, макар и със закъснение. Това даде увереност на Ердоган да бълва традиционната си тирада от обвинения към все по-боледуващия Фетхуллах Гюлен, че е организирал преврата. Още повече турският лидер призова САЩ да го експулсират, припомняйки, че Анкара винаги е изпълнява задълженията си към стратегическото сътрудничество между двете държави за разлика от Вашингтон. В същото време трудовият министър Сюлейман Сойлу наля масло в огъня като побърза да обвини САЩ, че стоят зад опита за Coup d’Etat, което доведе до очакван гневен отговор от страна на администрацията на Обама.

Зад аматьорски „режисираният” опит за преврат не е изключено да стои Гюлен или самият Ердоган, или група офицери от въоръжените сили на Турция, но едно е сигурно - турският лидер излиза печеливш от тази ситуация. Събраният от него политически капитал може да се окаже достатъчен да осъществи амбицията си за Османска Турция, управлявана от модерен султан.