По последни данни на Агенцията по трансплантация животът на 1027 българи зависи от решението на някой друг да им помогне чрез част от себе си или свой близък. Иначе казано - да се съгласи негов орган да бъде дарен.

В момента чакащите за трансплантация на бъбрек са 940 души, за черен дроб 48, за сърце 32. Шестима души чакат своя донор на бял дроб, а един чака за тънкочревна трансплантация.

Стотици други чакат за присаждане на костен мозък, стволови клетки и др.

Същевременно броят на заявилите несъгласие за вземане на органи, тъкани и/или клетки към 17-ти април 2013 г. е 2 747 души. В пъти повече обаче са онези, които не са се съгласили техни близки, които са починали, да станат донор и по този начин да спасят нечий живот.

Страната ни е на едно от последните места в Европа по брой на трансплантации - за 2012 година те са общо 34. За сравнение, отново през 2012 година, Националната организация за трансплантации в Испания обяви, че на 26 юни в страната са извършени 36 трансплантации. Само за ден.

Категоричен е примерът с Хърватия, която само за десетина години успя да се превърне във водеща страна за трансплантации. При 4,4 милиона население в момента там действат 32 болници, в които могат да се извършват трансплантации, както и 5 трансплантационни центъра.

За съжаление България все още е на светлинни години от подобна здравна помощ.

За проблема, касаещ катастрофално ниското ниво на донорство у нас, този път обаче не можем да упрекнем априори системата, политиците, лекарите...
В случая се касае и за начин на мислене, здравна култура, недоверие, страхове - независимо дали сме болни или здрави. Независимо дали наш близък е от чакащите или е потенциален донор.

Факт е, че масово пациентите нямат доверие в здравната система, страхуват се от злоупотреби и измами. Именно това поражда и огромният брой откази на близки на починали да се съгласят органите на роднините им да се използват в помощ на тежко болни пациенти.

С нелеката задача да внесат доза яснота по проблемите на донорството и да разбият митовете и легендите за процесите около него са се заели няколко млади хора. Една от тях е Елена Димитрова, за чиято нелека съдба сме ви разказали многократно.

Ели страда от заболяването фамилна аденоматозна полипоза и все още чака за трансплантация на тънко черво. Вече години наред всеки ден Ели краде своето право да живее. И с простичката надежда някой да й дари черво, за което чака вече четири години, макар че е единствената в листата.

„А листата за бъбреци е с 900 души. Значи, за бъбреци, по груба сметка, излиза, че трябва да чакаш 2000 години", изчислява Радомир Славчов, пряко ангажиран с кампанията в нейна помощ.

Хилядите дни борба, сблъсък с институции и с предразсъдъци правят от Ели и близките й истински експерти по трансплантации. Така възниква идеята за създаването на специален сайт, който да разясни смисъла и хуманността на съгласието да станеш донор - bgdonor.com.

Подкрепа за него оказват и от Агенцията по трансплантации, най-вече в лицето на новата й директорка д-р Мариана Симеонова.

Пред news.bg тя беше категорична, че в България съществува изградена система за трансплантации, системата на финансиране е добра, но въпреки това броят на трансплантациите е изключително нисък.

Д-р Симеонова подчерта, че хората не трябва да подлъгват по информации за злоупотреби с починали, а да се помисли за човечния и хуманен жест на донорството, чрез който биха могли да спасят живот.

Тя разсея част от ширещите се „митове" около трансплантациите и обясни, че мозъчната смърт на потенциален донор е необратимо състояние, което се установява от трима независими специалисти, необвързани с лекаря, грижел се за починалия или с трансплантационните екипи.

За доказване на смъртта се правят поредица клинични тестове. Такива следват и за да установи дали починалият би могъл да бъде донор, тоест дали има генетична съвместимост с някой от болните в листата на чакащите.

„В подобни ситуации въпросът е наистина на живот и смърт и зависи от решението на близките на загиналия", изтъкна още д-р Симеонова, посочвайки че отказите за донорство са над 70%.

Сериозна спънка пред развитието на донорството у нас е и липсата на национален регистър на потенциалните донори - проект, по който куп министри обещаваха дейна работа, но който все още не функционира. Проблем пред улесняването на трансплантациите и е също липсваща донорска карта.

Стояна Ананиева, председател на Съюза на трансплантираните в България, беше категорична пред news.bg, че медицинските ни екипи са изключително добре обучени, но изрази опасение, че с този нисък брой на трансплантирани у нас е напълно възможно те да загубят практика в подобни операции.

Тя допълни, че трябва да се дадат възможности за поощряване на т. нар. кръстосано донорство (едно лице предоставя органа си в полза на друго, срещу което близък на второто лице предоставя органа си на близък на първото лице - бел.ред.).

„Държавата трябва да се намеси активно и в поощряването на донорството, като предложи облекчения за потенциалните живи донори - например облекчен режим на работа и други", посочи още Ананиева.

Председателката на Съюза на трансплантираните изказа и съмнение, че у нас нарочно се поддържа дълго хемодиализно лечение, което се плаща скъпо от НЗОК. „Имаме случаи, при които пациенти са държани години на хемодиализа и им е обяснявано, че трансплантациите са много рисковани и опасни. Така ли се стимулира донорството?", попита риторично Ананиева.

В подпомагането на донорството могат да бъдат ангажирани дейно и личните лекари и други медицински лица, които имат чест контакт с пациентите и биха могли да им разяснят смисъла на подобен акт.

„Трансплантацията за чакащите и техните семейства е прераждане, шанс за нов живот", убеден е Радомир Славчов, ангажиран дейно с кампанията.

„Никой лекар не иска да изгуби своя пациент. Но ако това се случи, биещото сърце на починалия може да бъде неговия последен подарък на този свят за някой друг", допълни той.