Стара мъдрост ни внушава, че не е важно дали котката е черна или бяла - важното е да лови мишки. Но вече повече от месец след катастрофалния експеримент „Пеевски" хилядното множество по софийските улици - а и в страната - демонстрира, че се вълнува и от „боята" на котката.

Но явно нито премиерът Орешарски, нито малцината работещи в най-охраняваната сграда на страната си научиха домашното. И избраха за председател на ДАНС човек, за когото - при всичките му предполагаеми професионални качества - веднага може да се каже: „ама той..."

Защото дори за неизкушените от политиката и конспиративните теории, Владимир Писанчев неизменно се асоциира с оперативната разработка „Галерия". А от там - с накърняване на едно от основните човешки права, гарантирано дори от тази наша толкова хулена Конституция: правото на свободно слово и изразяване на мнение.

Едва ли днес „улицата" спокойно ще приеме такова назначение. Още повече, че на подчинение на този пореден спорен човек освен мощната контраразузнавателна служба - с право да използва СРС (от което той безспорно разбира), е прехвърлена и ГДБОП - основен ударен юмрук на предишните управляващи. Така в ръцете на „галериста" се съсредоточава огромна власт, която въпреки вричането на Писанчев във върховенството на закона и отричането му от партийна зависимост след трети петли може да започне да работи за нечии странични от националните интереси.

В предложението си за назначаването на шеф на ДАНС премиерът Орешарски отбеляза, че приоритет за службата ще бъде ниската събираемост на приходите. Простено му е - човекът е финансист. Лошо е, че ченгето от кариерата Писанчев като ехо отвърна - икономическата криза е основната заплаха. Но контраразузнаването не е данъчна служба, г-н министър-председател. Да, измамите с ДДС, прането на пари, източването на еврофондове, корупцията, контрабандата са тежък удар по икономиката на страната. Но в тази държава съществуват структури като НАП, митници, Икономическа полиция.

Да се поставя работата на контраразузнаването единствено на икономически релси ден след годишнината от атентата в Сарафово - за който вече година много говорим, но нищо не разкриваме и не доказваме - е признак за дълбоко непознаване на съвременните предизвикателства пред националната сигурност. За икономист - как да е, за професионален контраразузнавач  - резил.

А и дали тези икономически приоритети в работата на ДАНС няма да бъдат насочени приоритетно срещу „не нашите"? И службата да се превърне в инструмент за натиск. Гарантира ли някой, че котката няма да лови само определени мишки? Освен „честната пионерска" на Писанчев, че няма да е партийно зависим. Но отново разработката „Галерия" разколебава вярата ни в откровеността му.

А оправданието, че в онзи случай просто е изпълнявал заповеди... Такива оправдания са се чували и на Нюрнбергския процес.

Времето - а за това управление очевидно то вече е The Final Countdown - да разберем дали улицата, която не прости Пеевски, ще преглътне „галериста" Писанчев, вече тече. Но след поредната „грешка" да се очаква прошка вече ще е непоносим цинизъм.