През изминалата 2007 година българското образование бе разтърсено от събития, които извадиха на преден план отлагани в продължение на 18 години въпроси.
Ефективната стачка на учителите разкри пред широката общественост както ниското заплащане на българския преподавател, така и необходимостта от редуциране на щатните служители в учителското съсловие.

Обществеността се раздели на два лагера по отношение на въпроса дали с увеличението на учителските заплати ще се подобри качеството на образованието. Безспорно, закъснелите реформи са повече от необходими и трябваше да започнат отнякъде, в случая - от заплатите на преподавателите.

Решението беше постигнато, а като решителна стъпка бе одобрено диференцираното заплащане сред учителите.

Общественото мнение обаче се раздели и по отношение на самата стачка - болшинството от хората одобряваха исканията на учителите за по-добро възнаграждение, но известен процент от тях бяха против ефективната стачка като начин на изразяване на протест, която - в крайна сметка - навреди най-вече на децата.

Безспорно, учителите постигнаха личен успех с финансовите си искания, но в хода на стачните действия бе повдигнат и въпроса за частните уроци.
В крайна сметка обаче, въпреки увеличението на заплатите, учителите ще запазят практиката да  дават частни уроци и по този начин образованието няма да напусне сивата икономика.

Нещо повече - заради въведения като задължителен зрелостен изпит, тарифите на частните уроци ще се увеличат двойно през 2008 г.
Това вероятно ще донесе негативи на учителите и по този начин евентуалните им стачни действия през 2008 година няма да срещнат същата обществена подкрепа, както през тази година.

На този фон ученическият протест се появи като неизбежна довършителна щриха във всеобщата картина.
Дванадесетокласниците се противопоставиха на матурите - но не толкова на въвеждането на задължителния зрелостен изпит, колкото на липсата на информираност, яснота и точни условия при провеждането му.

Разбира се, трябва да се разграничат и гласовете на учениците, протестиращи против матурите просто заради увеличената бройка изпити, които се налага да държат през настоящата  учебна година.
В техния случай това просто са притеснения от частно естество, а доводите, че в матурите попада непредаден в училищата учебен материал, са безпредметни.

Оказва се, че недоволството на зрелостниците е заради изпит, който - благодарение на тестовите задачи и на външните независими оценяващи комисии - равнопоставя всички ученици.

Държавният зрелостен изпит ще изравни оценките във всички райони на страната и ще изключи субективизма при оценяването.
Именно това са първите стъпки за уеднаквяването на критериите в образователната система - учениците да получат обективна оценка на своите знания. 

Всъщност проблемите идват от забавената реформа в образователната система, която стартира с 18-годишно закъснение.
Учениците ще преодолеят страха и ще се справят с новата за тях изпитна форма, а в хода на въвеждането на изпитната схема ще бъдат преодолени настоящите спънки и административни неудобства.

Ученическият протест срещу матурите разкри необходимостта от въвеждането на задължителните матури като подход за разчупване на статуквото на образователната система, която на този етап все още е необновена и буксуваща.

Необходимостта от матурите може да се разглежда като следствие от острата нужда от реформи в образователната система - например въвеждането на ред в хаоса, породен от ежегодната смяна на учебни програми и учебници.
По този начин матурите могат да бъдат посочени в качеството си на началния тласък на дългоочакваните промени.
Следващата стъпка би трябвало да бъде модернизирането на училищата - закупуване на (нови) компютри, подновяване на старо оборудване, лаборатории и т.н.

Министърът на образованието Даниел Вълчев демонстрира желание да стартира наложителните реформи в образованието, започвайки именно от стандартизирането на изпита за завършване на средно образование.
Това се прави с цел да бъде преустановен училищният хаос и да бъде подобрена образователната система.
Матурите ще бъдат дисциплиниращ фактор благодарение на външното обективно оценяване на изпитните работи на учениците.

Очевидно е, че матурите са необходимост, тъй като образованието се променя.

От една страна, броят на учениците във випуските намалява и се изравнява с квотата студентски места в университетите.
Това означава, че има нужда от промяна в оценъчните критерии.

От друга страна, в условията на адаптацията на страната ни към изискванията на ЕС, взаимното признаване на издържан държавен зрелостен изпит вече ще бъде необходимо условие за получаване на висше образование в европейските страни членки.