През август 2024 г. той беше добавен в "черния списък" на Владимир Путин. Кейси Мишел, който оглавява програмата за борба с клептокрацията към Фондацията за правата на човека, е журналист, известен с ангажимента си към борбата с корупцията. Миналото лято американският автор публикува "Чужди агенти: Как американските лобисти и законодатели заплашват демокрацията по света" - книга, в която изследва заплахата, представлявана от американските лобисти, работещи от името на чужди диктатури, и как те биха могли да укрепят режимите по света, включително този в Русия. Предишната му книга, "Американска клептокрация: Как САЩ създадоха най-голямата в света схема за пране на пари" (2021), беше определена от The Economist като една от "най-добрите книги за разбиране на финансовите престъпления". Редовен сътрудник на Foreign Policy, Financial Times и New York Times, този разследващ журналист сега е разтревожен от безпрецедентното премахване от администрацията на Тръмп на антикорупционните мерки, прилагани от няколко десетилетия. "Никога преди не съм виждал подобно нещо". Американският президент започна да рекламира "златни визи" за 5 милиона долара, вдъхновени от зелената карта, за да привлече богати инвеститори в Съединените щати, включително руски олигарси: "Катастрофа за американската политика и за това, което остана от нейното лидерство в борбата срещу корупцията", предупреди наскоро Кейси Мишел в статия, публикувана в The New Republic.

В интервю за френския вестник L'Express последният описва как Доналд Тръмп, който "продаде страната си на чужди сили", си играе с националната сигурност на Съединените щати. Той също така обяснява как и защо според него американският президент ще направи всичко, за да заобиколи институционалните пречки, които по принцип му пречат да остане на власт през 2028 г. Той също така смята, че главният прокурор на Съединените щати Пам Бонди "представлява много по-очевидна заплаха за американската демокрация", отколкото шефът на разузнаването Тулси Габард, която е широко критикувана. С нарастването на спекулациите защо Тръмп споделя визията на Владимир Путин относно конфликта в Украйна, Кейси Мишел вижда нещо повече от просто "идеологическо" сходство между двамата лидери. И предупреждава: "Искрено се надявам, че всеки политик в Париж разбира заплахата, която представлява отмъстителна диктатура като тази на Путин."

L'EXPRESS: Според Вас Съединените щати преминават през най-лошия период в историята си по отношение на борбата с корупцията и клептокрацията...

КЕЙСИ МИШЕЛ: Абсолютно. За да стане ясно за какво говорим, е важно да запомним, че Съединените щати разработват набор от политики за борба с корупцията и клептокрацията от десетилетия. Можем да се върнем към 70-те години на миналия век, за да видим първите основи на тази инициатива, със закони като Закона за чуждестранните корупционни практики (FCPA). Това беше първият закон, не само в Съединените щати, но и в света, който забрани американски компании и ръководители да подкупват чуждестранни служители. Този закон се превърна в крайъгълният камък на американската политика за борба с мащабната корупция и позволи на Съединените щати да претендират за лидерска роля в тази област. През годините редица политики затвърдиха тази водеща позиция. Министерството на правосъдието създаде специализирани звена за идентифициране на активи и мръсни пари, свързани с олигарси и клептократични режими по целия свят. Бяха въведени скорошни реформи, като например Закона за корпоративната прозрачност (CTA) от 2021 г. (Бел. Ред.: той изисква собствениците на фиктивни компании да разкриват самоличността си), които направиха значителни стъпки напред в идентифициране и наистина разобличаване на мрежите за мръсни пари, които повлияха върху правенето на политики във Вашингтон, насочени срещу американските политици. Но през последните седем седмици станахме свидетели на истинско разрушаване на тези усилия от администрацията на Тръмп. И не става дума просто за оспорване на някои скорошни политики, а по-скоро пълно унищожаване на десетилетия работа в тази област. Администрацията на Тръмп, наред с други неща, елиминира звената за борба с клептокрацията в Министерството на правосъдието и даде ясно да се разбере намерението й повече да не прилага антикорупционните закони. Дори FCPA е под заплаха, тъй като Тръмп обяви спирането му. Това е зелена светлина за олигарси, клептократи и всеки друг, който се стреми да скрие мръсните си пари в Съединените щати, знаейки много добре, че никога няма да бъдат преследвани, поне не и при тази администрация.

L"EXPRESS: Вие обвинявате Доналд Тръмп, че е "продал Америка на своите клептократични приятели". За кои приятели говорите?

К. МИШЕЛ: Имам предвид руските олигарси, на които Тръмп обеща да продаде американско гражданство за 5 милиона долара чрез визовата система "Златна карта". Но не става въпрос само за Русия. Дава се карт бланш на всички олигархични мрежи, които разчитат на незаконни финансови потоци и са изградили авторитарни режими. Това включва Унгария, Азербайджан, Китай, Венецуела... Списъкът може да бъде продължен.

L"EXPRESS: Всичко това само за пари ли е? Каква е целта на Доналд Тръмп?

К. МИШЕЛ: Да, парите са основната причина. Целта е обогатяването на тези режими, диктатори и олигарси, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Те се стремят да използват всеки възможен ресурс и инструмент, за да останат на власт, да обогатят себе си, семействата си и близките си кръгове, като същевременно подкопават всеки опит, независимо дали в техните собствени страни или на места като Съединените щати, да разследват и санкционират тези авторитарни мрежи, пуснали корени в тези страни. През 21-ви век авторитарните и клептократичните режими не ограничават корупционните си практики до страната на произход. Сега те пресичат граници, океани и дори полукълба. И най-доброто нещо, което може да се случи на тези корумпирани мрежи, е Съединените щати да изоставят всички усилия за борба с тях. Сега, когато те се оттеглят от сцената, не знам кой ще поеме тази лидерска роля.

L"EXPRESS: Какво печели Доналд Тръмп от това? Вижда ли го като начин за инжектиране на пари в американската икономика?

К. МИШЕЛ: Отчасти. Той отдавна се противопоставя на много от тези антикорупционни политики. Още от първия му мандат виждаме опити да ги атакува. По това време той се опита да отмени FCPA, но това не доведе до нищо. Във всичко това има идеологически елемент: той не смята, че бизнесмени като него или компании като неговата "Тръмп Организейшън" в Съединените щати или другаде трябва да бъдат разследвани или регулирани по някакъв начин. Но сега става все по-трудно да се разбере каква е ролята му на бизнесмен - дали действа в полза на компанията си или за собствените си финансови интереси - и каква е връзката му с авторитарните режими в чужбина, които искат да продължат да перат колкото се може повече пари. Всичко това е свързано и със собствената му визия за власт.

L"EXPRESS: Тоест?

К. МИШЕЛ: Въпросът, пред който американците ще се изправят през следващите години, е: какво да правят с президент, който очевидно не иска да напусне поста си в края на втория си мандат? Съединените щати не са се сблъсквали с подобен тип ситуация от почти век (бел. ред.: Франклин Д. Рузвелт е единственият американски президент, който е избиран четири пъти между 1933 и 1945 г.). Вярвахме, че ограничението от два президентски мандата, установено от 22-рата поправка през 1947 г., е основен и непоклатим принцип на американската демокрация. И все пак не се съмнявам, че Тръмп ще направи всичко възможно, за да остане на власт през 2028 г. За тази цел той ще се опита да намери съюзници както в Съединените щати, така и в авторитарни и клептократични режими навсякъде по света. Русия, Унгария, Азербайджан - всички те ще направят всичко възможно, за да задържат Тръмп в Белия дом, защото знаят, че ако демократите спечелят през 2028 г., е много вероятно много от тези антикорупционни политики да бъдат възстановени, много от разследванията ще бъдат възобновени и това би било много вредно за тях. Така, че сме свидетели на формирането на един вид транснационален съюз между авторитарните сили в Съединените щати и режимите в чужбина, които имат личен интерес да задържат Тръмп на власт.

L"EXPRESS: В Съединените щати обаче един президент може да служи само два последователни мандата... и изменението на конституцията би изисквало сложна процедура.

К. МИШЕЛ: Това е въпрос, който си задаваме по много теми от няколко години. И ако има нещо, на което Доналд Тръмп ни е научил, то е, че много от елементите, които сме смятали за крайъгълните камъни на американската демокрация и разделението на властите, са отчасти просто норми или практики. И ако имате някой в ​​президентството, най-влиятелния пост в Съединените щати, който не отговаря на тези стандарти, тогава става трудно да се види къде минава границата.

Има много начини Тръмп да остане на власт. Той може да се опита да отмени 22-рата поправка, която ограничава президентските мандати. Той може също така да декларира, че Републиканската партия не е възпрепятствана от закон да го номинира отново за кандидат. И ако избирателите гласуват за него на избори - което отново не би било незаконно - кой може да каже, че Върховният съд или някой друг трябва да се противопостави на волята на американския народ? Или казано по-простичко, той може да откаже да напусне Белия дом. Има много възможни механизми и съм сигурен, че той и съюзниците му мислят за тях в момента.

L"EXPRESS: Тръмп е казвал: "Познавам някои руски олигарси, които са много мили хора". Как фактът, че руските олигарси, повечето от които бяха санкционирани от Вашингтон след нахлуването на Русия в Украйна, харчейки парите си в Съединените щати, представляват заплаха за американската демокрация?

К. МИШЕЛ: Тези руски олигарси не са независими бизнесмени или магнати. Те са войници в служба на режима на Владимир Путин. И разбира се, няма нужда да ви обяснявам как изглежда диктатурата в Русия: никаква свобода на словото, много малка свобода на религията, много малка свобода като цяло, включително в бизнеса. Това е диктатура отгоре надолу. Да отвориш вратите за руските олигарси, да ги поканиш вътре, е равносилно на това да поканиш самия режим на Путин. И последният няма друг интерес освен да разширява влиянието си, независимо дали в Русия или в международен план. Следователно от гледна точка на икономиката, демокрацията или националната сигурност това представлява заплаха. За съжаление, не мисля, че Доналд Тръмп осъзнава мащаба на това...

L"EXPRESS: През последните месеци се говори много за рисковете, свързани с назначаването на Тулси Габард за ръководител на разузнаването, но към момента назначаването на главния прокурор на САЩ Пам Бонди изглежда също толкова тревожно. С нея, пишете Вие, "Съединените щати премахнаха или подкопаха за един ден своите най-ефективни и най-важни инструменти за борба с клептокрацията".

К. МИШЕЛ: Пам Бонди представлява много по-явна заплаха за американската демокрация, както днес, така и в бъдеще, отколкото Тулси Габард. Не че Габард заема чисто символична позиция, но тя не може сама да започне разследвания или да прекрати текущи съдебни разследвания. Нейната роля е по-скоро посредническа: тя директно се свързва с президента, като му предлага определени приоритети и в същото време се опитва да установи връзки с потенциални партньори. Въпреки че на този етап не знам дали партньорите, които Габард има предвид, са съюзници от НАТО като Франция или авторитарни държави като Русия, Китай или Иран. Що се отнася до Пам Бонди, от друга страна, нейната роля беше силно подценявана досега. Но тя заема уникална позиция в историята на Министерството на правосъдието. Всъщност тя е първият главен прокурор, който преди това е работил като чуждестранен лобист - не за американски компании или американски служители, а за чужда диктатура, тази на Катар. Това е безпрецедентно събитие в историята на Съединените щати: лице, което е било директно платено от чужд диктатор, сега се оказва начело на Министерството на правосъдието! Това е само допълнение към това, което виждаме в момента: пълна загуба на независимостта на Министерството на правосъдието на САЩ, което сега изглежда готово да изпълни всички желания на Доналд Тръмп. Подобна ситуация не се е случвала в Съединените щати от десетилетия. Трябва да се върнете при Ричард Никсън, за да намерите нещо подобно. Така че Пам Бонди е в уникалната позиция да направи живота на много хора по-труден, просто защото се противопоставят на политиките и президентството на Доналд Тръмп. Това, което ме тревожи най-много, структурно, за бъдещето на американската демокрация, е това изчезване на независимостта на Министерството на правосъдието.

L"EXPRESS: Превърна ли се Доналд Тръмп във враг на Европа след грандиозния си обрат срещу Украйна?

К. МИШЕЛ: Не знам дали бих стигнал дотам да нарека Тръмп враг на Европа. Той със сигурност представлява значителна заплаха, много по-голяма от всичко, което европейците някога са виждали от американски политик, вероятно през цялата си история. Този президент очевидно гледа на европейците като група от нации, които могат да бъдат натискани, които могат да бъдат доминирани и които той не смята за достойни да бъдат взети на сериозно, независимо дали по въпросите на съюза в рамките на НАТО или по въпросите на сигурността като цяло. Ясно е, че Америка изостави традиционната си лидерска роля в усилията за консолидиране и разширяване на либералната демокрация по света. Струва ми се очевидно, че тази роля ще остане изоставена, докато Доналд Тръмп е на власт. И това поставя още по-голям натиск върху европейците от гледна точка на сигурността, а също така ги принуждава да поемат факела на либералната демокрация на международната сцена. Тези от нас, които все още вярват в либерално-демократичния проект в Съединените щати, сега обръщат поглед към Париж, Брюксел, Отава и други столици за лидерство по този въпрос. И досега бях приятно изненадан да видя, че европейците започват, поне на пръв поглед, да претендират за това лидерство.

L"EXPRESS: Ще успее ли Тръмп да убеди Зеленски да сключи сделка с Русия или дори да го отстрани от поста президент на Украйна?

К. МИШЕЛ: Видяхме това през последните дни със спирането на военната помощ и прекратяването на споделянето на разузнавателна информация. Има много други действия, които той може да продължи да предприема, независимо дали ще задуши украинските ресурси или дори ще окаже натиск върху европейските съюзници да не помагат на Украйна. Не знам каква ще бъде следващата стъпка, но вече е ясно, че визията на администрацията на Тръмп за Украйна съвпада с тази на Русия. И това включва отстраняването на Зеленски като лидер, независимо дали чрез изгнание или изборно поражение. Едно предполагаемо договорено споразумение за прекратяване на огъня в Украйна непрекъснато ще се нарушава от руснаците, отново и отново, без отговор от страна на Съединените щати. И в крайна сметка - може би не веднага, но постепенно - това ще доведе до установяването на проруски режим в Киев, благоприятен за автокрацията и клептокрацията. Това не означава непременно, че руските войски ще маршируват през Киев, както си представяше Путин преди няколко години. Но един възможен сценарий и такъв, който изглежда привлекателен за Тръмп и може би дори за Путин в този момент, е този, който видяхме да се развива в Грузия през последните месеци: силно оспорвани избори, които доведоха на власт проруски, прокремълски олигархичен режим. Разбира се, обществените протести продължават и има широка обществена подкрепа за членството на Грузия в Европейския съюз и НАТО. Но сегашният режим няма никакво намерение да върви в тази посока. И няма да се изненадам, ако точно това е моделът, който започваме да виждаме да се появява в Украйна в бъдеще, защото това е, което някои хора искат. Сега въпросът е колко време ще отнеме. За Грузия вече минаха седемнадесет години от руската инвазия и днес на власт се вкоренява проруски режим. Но Путин не става по-млад. Склонен ли е да чака толкова дълго, за да види същото нещо да се случи в Украйна? Не мисля така.

L"EXPRESS: Някои френски политици смятат, че Владимир Путин не е "главната" заплаха за Франция. И те не мислят, че ще нападне Молдова или Румъния... Вие как мислите?

К. МИШЕЛ: Съвсем ясно е, че целта му не се ограничава до възстановяване на прокремълски режим в Киев. И отново, това не означава непременно руски сухопътни войски в украинската столица. Путин ясно показа желанието си да бъде доминиращата военна сила на европейския континент. И това включва няколко елемента: връщане на НАТО към границите му от средата на 90-те години или дори разпадането на самия НАТО. Но това не означава непременно директни нахлувания в страни като Полша и още по-малко в страни като Франция. По-скоро става дума за признаване на страната като водеща военна сила в Европа. Амбициите на Путин се простират далеч отвъд Украйна. Например в Молдова има определени елементи, които според мен я правят много по-привлекателна цел. Преди няколко дни румънските власти арестуваха няколко граждани, които планираха държавен преврат в Букурещ, което съответства на модела, който вече наблюдавахме в Молдова или Черна гора. Да не говорим за прокремълските гласове в Унгария, Сърбия и другаде. Искрено се надявам, че всеки политик в Париж разбира заплахата, която представлява реваншистка диктатура като тази на Путин.

L"EXPRESS: Какво знаете за невидимите отношения между Доналд Тръмп и Владимир Путин?

К. МИШЕЛ: Това е отличен въпрос и се надявам да живея достатъчно дълго, за да видя отварянето на архивите, както в Съединените щати, така и в Русия, така че най-накрая да можем да анализираме в дълбочина как са се развивали тези отношения и какво наистина ги движи. От една страна, очевидно има идеологическа близост между Тръмп и Русия. Мисля, че дълбоко в себе си Тръмп харесва Путин. Той оценява високо модела, който Путин си изгради. Той харесва как този модел му е позволил да забогатее, като същевременно остава на власт завинаги. И не става въпрос само за Русия. Тръмп изпитва същото очарование към други диктатори и автократи, независимо дали в Унгария, Турция или Северна Корея. Списъкът е дълъг. Но отвъд идеологията и стремежа към богатство има и други елементи, които съм разгледал в няколко мои книги. Има транснационална мрежа от олигарси, до голяма степен съсредоточена в Москва, но не само в Русия. Все още има известен брой украински олигарси, които биха искали Зеленски да бъде свален, за да продължат да ограбват Украйна и да елиминират всяка форма на демокрация в тази страна. И през последните десет години те успяха да проникнат във вътрешния кръг на Тръмп. Те направиха това с помощта на редица американски фигури като Пол Манафорт, който беше първият мениджър на кампанията на Доналд Тръмп, Майкъл Флин, който беше първият му съветник по националната сигурност, и няколко членове от вътрешния му кръг, които лобират за интересите на тези олигарси, както и тези на Кремъл, в ущърб на Зеленски, НАТО и основните интереси на националната сигурност на САЩ. Това е истинска мрежа за влияние, която се простира до Париж, Будапеща, Брюксел и дори Лондон. Но именно в Съединените щати тази мрежа намери благоприятна почва, процъфтявайки в обкръжението на Тръмп. И мисля, че това до голяма степен обяснява неговите политически предпочитания и решения по отношение на Украйна и Русия.

L"EXPRESS: Като Ви слуша, човек би си помислил, че Москва вече е с единия крак в Белия дом...

К. МИШЕЛ: Да. Точно както бих казал, че Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства имат своето място в Белия дом. И със сигурност също страна като Катар. Част от това е структурно, но голяма степен се дължи на самия Доналд Тръмп. Това е президент, който не само разруши всички антикорупционни политики на Америка, но и пусна тази нова криптовалута, Trump Memcoin, която всеки в света може да използва, за да го финансира директно. Само си представете, начин за директно финансиране на американски президент, никога не сме виждали това в американската история! И разбира се, той също е президент, който има частна компания, която семейството му продължава да управлява, която каза, че ще прави бизнес с всяка страна, всеки режим. Става дума за продажба на американската политика, особено външната политика, на този, който предложи най-висока цена. Това е премахването на всякаква разлика между интересите на Съединените щати и личните финансови интереси на Тръмп.

L"EXPRESS: Достатъчно силни ли са американските институции, за да осигурят защита срещу маневрите на Тръмп? Демократите изглеждат напълно мълчаливи...

К. МИШЕЛ: Изминаха само седем седмици след встъпването в длъжност на новата администрация, и сега сме точно в средата на известния период на "меден месец", който всеки президент преживява след пристигането си в Белия дом. Обикновено този гратисен период продължава около сто дни. Президентът Байдън изглежда е издържал около шест месеца, преди да изтегли войските от Афганистан. Така че мисля, че точно сега Доналд Тръмп е структурно най-мощен. Що се отнася до демократите, те загубиха президентството, Сената, Камарата на представителите... Това беше чисто поражение на всички фронтове. Така че не съм наистина изненадан, че все още не са се реорганизирали, за да се опитат да намерят най-добрата стратегия за атака. Но междинните избори през 2026 г. ще дойдат много бързо. И съм изключителен оптимист, че демократите ще се справят много добре там. След като това стане, те ще започнат нови разследвания. Нищо особено няма да се случи по отношение на обществената политика, но ще имаме по-добра представа как Доналд Тръмп е продал страната на чужди сили. Което ще доведе до ново падане на популярността му.