Мнозинството от българите не разбират нуждата от промени в Конституцията, а 95% нямат или имат само бегла представа от предложенията за промени в основния закон. Докато 47,9% от гражданите имат само най-бегла представа какво включват предложените конституционни изменения, то 47,2% не знаят нищо за тях. Под 5% са тези, които заявяват, че се чувстват напълно запознати с предложенията.

Това показва изследване, реализирано от агенция "Глобал Метрикс" по поръчка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ). То беше представено днес - в деня, в който Комисията по конституционни въпроси организира обществено обсъждане на предложенията за промени, които тази седмица ще влязат за гласуване в пленарна зала.

Решаването на проблемите в съдебната власт като част от промените в Конституцията се изтъква като важно от близо 60% от българските граждани. Създаването на условия за контрол на главния прокурор (39,8%) и промяната на политическата среда (39,3%) допълват трите най-важни за решаване проблема към настоящия момент от гледна точка на конституционните промени.

Снимка 644845

Източник: БИПИ/Глобал Метрикс

18,7% от българите са за приемане на изцяло нова Конституция на Република България, 35% се застъпват само за частични изменения, а 14,4% са категорични в оценката си, че не са необходими нито промени в действащата, нито изготвянето на изцяло нова Конституция. Съществен е и делът от гражданите, които нямат мнение по поставения въпрос - 31,9%.

Оценките на българските граждани са нееднозначни и по темата за свикването на Велико Народно събрание. Основната група от анкетираните не успяват да формират лично мнение въпреки публичните дискусии по темата (близо 40%). Подкрепящите идеята - малко над една четвърт - са с по-нисък дял в сравнение с групата на заявилите, че не трябва - 34,2%. Противниците на идеята изтъкват като основен аргумент убеждението, че към настоящия момент нищо не налага свикването на Велико Народно събрание.

По отношение на конкретните промени, предлагани с настоящия проект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, най-висока подкрепа (около две трети) получава предложението за завишаване на стандартите при избиране на ръководствата на независимите регулатори като КЕВР, КЗК, НОИ, БНБ, НЗОК и др.

Намаляването на мандатите на "тримата големи" в съдебната система и на членовете на Висшия съдебен съвет, правото на всеки гражданин да може да се обръща към Конституционния съд и намаляването на правомощията на главния прокурор са сред оставалите предложения, които се подкрепят от мнозинството от българските граждани.

Снимка 644844

Източник: БИПИ/Глобал Метрикс

Същевременно, разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни съвета и закриването на Върховната административна прокуратура - предложения, попадащи в обхвата на съдебната реформа, срещат голямо неразбиране сред българските граждани, като около 60% от тях не могат да определят своето отношение към тях.

Най-критични са настроенията към предвидената промяна на националния празник на страната от 3 март на 24 май - идея, срещу която се обявяват близо три четвърти от българските граждани.

При представянето на изследването Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на БИПИ, подчерта, че резултатите от изследването не са в полза на бързането за приемане на промените. Самото бързане допълнително засилва усещането, че промени се правят за някакъв човек - да спрем Радев, да блокираме втори Гешев, Сарафов и т.н., което фрустрира гражданите.

Изследването показва, че от направените сега предложения за промени с най-голяма подкрепа се ползва идеята за завишаване на стандартите при избиране на ръководствата на независимите на регулатори.

Обществото усеща, че положението с регулаторите в държавата не е добро, каза коментира и Теодор Славев от БИПИ. Почти няма процедура по избор на ръководител на колективен орган, минала през Народното събрание, с дебат по същество. Паралелно с това непрекъснато процедурите по избор се усложняват, но това не води до обществено доверие за справедливост и прозрачност.

Снимка 644843

Източник: БИПИ/Глобал Метрикс