Платили сме почти 1 млн. евро обезщетения на съда в Страсбург

За изминалата 2016 година почти 1 млн. евро е платила България по осъдителни решения на Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Това показва справка на Министерството на правосъдието, цитирана от БГНЕС.

Заплатените обезщетения за 2016 г. са общо 960 100 евро или 1 877 800 лева. В тази сума влизат плащанията по приятелските споразумения и едностранните декларации.

429 810 евро за съпругата на Самоковеца гласува правителството след решение на ЕСПЧ

В МС одобриха допълнителни разходи за 117 660 лв. за забавено правосъдие

Само по осъдителните решения са платени 854 800 евро обезщетения или 1 671 800 лева, уточняват от МП. Освен сумата от почти 1 млн. евро, която държавата е заплатила заради осъдителни решения на Съда в Страсбург, през 2016 г.

ЕСПЧ осъди България заради прикован за 9 дни с белезници затворник

Делото касае случай от 2008 г. във Варненския затвор

От министерството на правосъдието са сключили общо 268 споразумения по реда на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди и на Закона за съдебната власт. Заплатили са 604 648 лв. по 243 споразумения за "бавно правосъдие".

Сумата е близо с 200 000 лв. по-малка от 2015 г., когато са били платени 794 720 лв. по 289 споразумения.

ЕСПЧ замрази жалбите срещу България за лошите условия в затворите

Европейският съд за правата на човека реши

От 2012 г. у нас действа компенсаторен механизъм, който предвижда всеки, който има основание да се счита за ощетен, заради "бавно правосъдие" да поиска да бъде компенсиран. Това става чрез подаване на жалба до Инспектората към Висшия съдебен съвет. В случай, че жалбата бъде приета за основателна, то ИВСС изпраща документацията на Министерство на правосъдието, което сключва споразумение и изплаща дължимата компенсация.

Въвеждането на компенсаторния механизъм имаше за цел именно намаляване на жалбите срещу България пред ЕСПЧ в Страсбург.

Плащаме в ЕСПЧ по 5 дела срещу България

Правителството ще изпълни решенията на

В коментар на цифрите от правосъдното министерство описват, че в последните 5 години България трайно е извън първата десетка на страните с най-много висящи жалби пред ЕСПЧ. "По официални данни през 2016 г. България е на 16 място по брой висящи жалби със 718 заявления, като тази положителна тенденция се дължи и на въведения през 2012 г. компенсаторен механизъм", изтъкват от Министерство на правосъдието.

Въпросът за ефективността на административно-съдебния механизъм за обезщетяване на засегнатите лица от т.нар. "бавно правосъдие" по Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) беше подложен на детайлна преценка от Комитета на министрите.

Убиецът Джок Полфрийман осъди България

Правителството ще изпълни шест решения на ЕСПЧ

Там потвърди, че въведените през 2012 г. в резултат на пилотните решения Димитров и Хамънов срещу България и Фингер срещу България вътрешноправни средства, са дали резултати.

Съпредседателят на ДПС Рушен Риза осъди България

Решение на КС да анулира изборите от 17 секции в Турция през 2009

На 28 юни 2013 г. Европейският съд по правата на човека постанови решенията си по допустимост по делата Вълчева и Абрашев срещу България (жалби № 6194/11 и № 34887/11) и Балъкчиев и други срещу България (жалба № 65187/10), които засягаха оплаквания относно продължителността на съдебни производства, както и ефективността на създадени вследствие на горепосочените две пилотни решения компенсаторни средства за защита.

Затворник осъди България за лошо отношение

Европейски съд постанови да му се изплатят 6000 евро.

ЕСПЧ постанови, че взети заедно, заявление за обезщетение по ЗСВ и иск за вреди по ЗОДОВ могат да се приемат за ефективни вътрешноправни средства за защита по отношение на прекомерната продължителност на производства пред гражданските, наказателните и административните съдилища в България.

Поради това Съдът единодушно обяви жалбите за недопустими. През 2015 г. Комитетът на министрите приключи наблюдението на изпълнението на пилотните решения Димитров и Хамънов срещу България и Фингер срещу България. Тогава заедно с 54 други решения, по които беше установено нарушение на правото на справедлив съдебен процес в разумен срок, като счете взетите от българска страна мерки за ефективни и достатъчни.

54 други решения, наблюдението на изпълнението на които беше закрито, бяха свързани със забавяния поради големия брой съдебни заседания пред гражданските съдилища, забавяния пред касационната инстанция или големи интервали между съдебните заседания пред по-малко натоварени към момента наказателни съдилища.

Пред Комитета на министрите остават за наблюдение решения, по които проблемите се отнасят до дължините на съдебните производства пред най-натоварените съдилища. Те включват и закъснения на досъдебната фаза на производствата и липсата на ефективно ускорително средство за наказателните дела в двата стадия на наказателния процес.