България има голям проблем с донорството. Това обяви доц. Д-р Силви Кирилов, изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция по Трансплантации по време на семинар „Трансплантацията - настояще и бъдеще."

Стана ясно, че в България за трансплантации чакат 911 души. От тях за сърдечна трансплантация - 31, за чернодробна - 29, най-много са чакащите за бъбречна трансплантация - 851 души.

Страната ни е на последно място по донори в Европа, като процентът на смъртност поради ниското донорство е 8.5.

Изтъкнато беше, че за пациентите с тежка, терминална сърдечна и чернодробна недостатъчност липсва възможност за апаратно поемане на функцията за намиране на подходящ донор на органа.

Д-р Силви Кирилов за проблемите на Елена Димитрова:
„Когато човек не може да реши даден проблем, той търси причини. Истината е една - България не може да прави трансплантация на черва. Елена е била в Америка, където не са решили проблема й. В Италия се прави опит, но и те според мен също имат проблем. Няма страна в света, която да разполага с излишни донори."

Броят на трупните донори през 2010 година е бил 21. За сравнение този през предходната 2009 година е бил 11.

Изключително малко са и трансплантациите на сърце у нас. В най-добрите години те са едва 4-5, обяви проф. Генчо Начев, директор на Университетската кардиологична болница „Света Екатерина." За сравнение той посочи, че в света се извършват средно около 3500 подобни интервенции.

31 човека чакат в момента в България за трансплантация на сърце, като д-р Начев определи тази листа като къса.

Много са проблемите, които обясняват ниския процент на донорство у нас. Конкретно за сърдечните трансплантации д-р Начев изтъкна, че максималното допустимо исхимично време за експлантиране на сърцето е 4 часа. През това време трябва да бъде извършена трансплантацията, отбеляза той и изтъкна редица затруднения за реализирането на подобна операция. Все още нямаме инфраструктура, която да улесни транспортиране на органа; условията в донорските бази не осигуряват необходимата степен на стерилност; липсва дебат сред обществото за проблемите на трансплантацията.

Д-р Начев изтъкна още, че в България на едва 15 пациента е приложена т.нар. система за механична циркулаторна поддръжка (изкуствено сърце). На двама от тях след това е направена и трансплантация на истинско сърце. В сравнение в световен мащаб 25% от пациентите, които са с трансплантирано сърце са преминали през подобна интервенция.

Методът Berlin heart INCOR той определи на мост между момента преди трансплантацията и нейното осъществяване.

Решенията, които д-р Начев даде за увеличаване за броя на сърдечните трансплантации, са: своевременно регистриране на потенциалните донори; подобряване на кондиционирането на донорите; назначаване на висококвалифицирани клинични психолози в лечебните заведения с цел извършване на кризисни интервенции при близките на потенциалния донор и при рецепиентите. Дебатът за проблема в обществото и популяризирането на донорството чрез медиите е друга препоръка, която лекарите дават.

Пред news.bg д-р Силви Кирилов за коментар на проблемите на Елена Димитрова. Той беше категоричен, че това, че фондът е закрит не е създало проблем за наследилата го Комисия за лечение в чужбина. „Не виждам проблем, който да застрашава тази дейност и да нарушава ритъма на работа," посочи той.

Изтъквайки че не е запознат детайлно със затрудненията пред Ели, той заяви: „Когато човек не може да реши даден проблем, той търси причини. Истината е една - България не може да прави трансплантация на черва. Елена е била в Америка, където не са решили проблема й. В Италия се прави опит, но и те според мен също имат проблем. Няма страна в света, която да разполага с излишни донори."

Любопитен съм в страна Х, където има такива проблеми, дали наш пациент ще е начело на листата за чакащи, заяви още той.