Върховния касационен съд (ВКС) върна за ново разглеждане в Софийския апелативен съд делото за ремонта на НДК по отношение на осъдителната присъда на бившият председател на Съвета на директорите на Националния дворец на културата Валентин Кръстев.
С Решение № 50177/16.11.2022 г. по наказателно дело № 557/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението по в.н.о.х.д. № 20211000600883/2021 г. на апелативиян съд в обжалваната част и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване, съобщиха от ВКС.
Делото е образувано по жалба на Кръстев срещу решението на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на Софийския градски съд, с която Мирослав Боршош е признат за невинен по следните обвинения: че като изпълнителен директор на НДК се е разпоредил със средства с целево предназначение в размер на 3 431 146,06 лв. не по предназначението им; умишлено не е положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, като от това са настъпили значителни щети за НДК в особено големи размери и случаят е особено тежък; съзнателно сключил неизгодни сделки, от това са произлезли значителни вреди за НДК и случаят е особено тежък; присвоил поверени му за управление чужди пари в особено големи размери - 3 971 999,52 лв.
Валентин Кръстев обаче е признат за виновен в това, че на 5 октомври 2016 г., като председател на Съвета на директорите на НДК, чрез заплашване с уволнение принудил членовете на комисията за провеждане на обществена поръчка за адаптация на основната сграда на Националния дворец на културата за нуждите на българското председателство на Съвета на ЕС Иван Б. и Даниела И. да занижат оценката на "Главболгарстрой" АД и да завишат тази на "Галчев Инженеринг" ЕООД. Наложена му е тригодишна условна присъда с 5 години изпитателен срок. Признат е за невинен за това чрез заплашване с уволнение да е принудил Александър Б. - също член на комисията, да занижи оценката на "Главболгарстрой" АД и да завиши тази на "Галчев Инженеринг" ЕООД.
В мотивите на ВКС се посочва, че въз основа на доказателствата предходните инстанции еднозначно са приели, че по време на разговор в кабинета си с Александър Б., Иван Б. и Даниела И. на 5 октомври 2016 г. Къстев едновременно е заплашил последните двама с уволнение, ако откажат да завишат оценката на "Галчев Инженеринг" ЕООД и да понижат тази на "Главболгарстрой" АД. Упражненото психическо въздействие довело и до изпълнението, противно на действителната им воля, на устното разпореждане, което според предходните инстанции кореспондира с механизма на престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК. ВКС в известна степен не споделя тези правни изводи, тъй като при принудата, осъществена чрез заплашване, деецът противозаконно въздейства върху психиката на пострадалия, като го мотивира да извърши нещо, противно на волята му. От Върховния касационен съд обясняват, че под заплашване съобразно разпоредбата на чл. 198, ал. 2 от НК следва да се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на застрашения, без да е необходимо да бъде установено, че деецът има обективна възможност да осъществи заплашването. В обвинителния акт обаче е посочено, че Валентин Кръстев употребил заплаха, като с груб тон казал на тримата свидетели, че ако не намалят оценката на "Главболгарстрой" АД, ще бъдат уволнени. В решението на ВКС се подчертава, че така конкретизираната заплаха като форма на въздействие не сочи да е осъществена в описания в чл. 198, ал. 2 от НК начин. От ВКС отбелязват също, че същевременно в чл. 143, ал. 1 от НК противоправното мотивиране на пострадалия към поведение, което той не желае, освен чрез сила и заплашване, може да се реализира и чрез злоупотреба с власт, т. е. като се внуши на служебно подчинения на дееца страх от бъдещи неблагоприятни за него последици, който въпрос е останал изцяло извън вниманието на инстанциите по същество.
Според ВКС е трябвало апелативният съд да изпълни предоставената му процесуална възможност да приведе отразените в обвинителния акт и възприети от инстанциите по същество фактически обстоятелства, по които подсъдимият се е защитавал, под същата правна квалификация, т. е. да приложи закон за същото наказуемо престъпление, като промени единствено действително осъществената форма на въздействие, за което не е било необходимо изрично изявление на прокурора, тъй като е налице само несъществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В решението на ВКС се изтъква, че визираното нарушение може да бъде отстранено единствено чрез връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
USD
CHF
EUR
GBP
