Съдът иска прокуратурата да уточни с или без умисъл е хакната НАП през 2019 г.

Делото за тероризъм покрай изтичането на данни на над 6 млн. граждани и юридически лица от Националната агенция за приходите (НАП), за което са подсъдими бизнесменът Иван Тодоров и служителят във фирмата му "ТАД Груп" Кристиян Бойков, се връща в прокуратурата. Защитниците и на двамата обвиняеми поискаха това с аргумент, че в обвинителния акт не са изложени факти за извършени престъпления.

Обвинението се връща на прокуратурата заради допуснати съществени нарушения, като съдия Петър Стоицев от СГС откроява, че в обвинителния акт се говори на едно място за евентуален умисъл от страна на Тодоров, а на друго място се твърди за пряк умисъл, пише Lex.bg. Съдът отбелязва, че в обвинението не са описани конкретни действия на подсъдимите, дата и място, на които са извършени престъпленията, а вместо това е правен само анализ на доказателства и последващи изводи.

Според СГС допуснатите нарушения са лишили подсъдимите от възможността да научат в какво престъпление са обвинени и е ограничило правото им на защита.

Определението на СГС не е окончателно и прокуратурата може да го атакува пред апелативния съд.

Припомняме, че мащабният теч на данни от НАП датира от юли 2019 г. Тогава медии бяха сигнализирани от името на анонимен руски хакер. Впоследствие обвинение в тероризъм и образуване и ръководене на престъпна група получиха Иван Тодоров, Кристиян Бойков и търговският директор на "ТАД Груп" Георги Янков, който беше сочен и за подбудител, заедно с Тодоров. Разследващите твърдяха, че Янков и Тодоров са подбудили Бойков да извърши кибератаката. Те бяха обвинени в тероризъм, а целта им била да се създаде смут и страх в населението.

След като делото беше внесено в съда обаче се разбра, че сред подсъдимите не е Георги Янков.

След това от прокуратурата обясниха, че действията им били насочени срещу действащата политическа система и форма на управление. В тази връзка държавното обвинение публикува множество разговори и чатове между тримата. Аргумент на обвинението за това, че тримата са имали за цел да свалят тогавашното правителство на ГЕРБ беше, че са имали за цел да хакнат поливната система край парламента и да пръскат високопоставени лица на влизане в Народното събрание. И втори път прокуратурата реши да публикува доказателства за престъпление.

Собственикът на "ТАД Груп" остана в ареста повече от 6 месеца и беше освободен едва в началото на 2020 г. срещу гаранция от 100 000 лева.

Адвокатът на Иван Тодоров: Няма никаква престъпна група

Според Ина Лулчева се цели да не стане ясно какво става със сигурността на НАП

След теча на данните от НАП десетки граждани заведоха дела за вреди, заради които Върховният административен съд отправи преюдициално запитване, но все още се чака произнасянето на Съда на Европейския съюз.

В края на февруари пък Административният съд - София-град прие, че НАП е можела да предотврати изтичането на данните през 2019 г., но е бездействала. Съдът потвърди почти всички констатации на Комисията за защита на личните данни, въз основа на които беше наложена глоба от над 5 млн. лева на НАП.

Санкцията беше оспорена от агенцията, но делото за нея още е висящо в Софийския районен съд, тъй като се чака заключение от експертиза.

Припомняме и че течът на данни завари тогавашния директор на НАП Галя Димитрова в отпуска, която тя обаче не прекрати, а след това заяви пред медиите, че това е било тежко, но правилно решение. Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че от НАП иска решения, а не оставки и защити Галя Димитрова. Всъщност от НАП бяха санкционирани само няколко лица, които работеха в техническата поддръжка, а няколко месеца по-късно заплатата на Галя Димитрова бе дори и увеличена.