Магистратите от Върховния административен съд (ВАС) оставят без уважение искането на Сдружение "Единство" ЕИК за запитване до Съда на Европейския съюз по делото срещу бившия вицепремиер и военен министър Красимир Каракачанов относно негово изказване. Решението по делото не подлежи на обжалване, стана ясно от решението на ВАС.
С решението на ВАС се връща делото в отменената част като преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на Сдружение "Единство". Изискването е да има съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. Оставя в сила решение № 3706 от 09.07.2020 г. по адм. дело № 1334/2020 на Административен съд - София-град в останалата част.
Поводът за изказването на Каракачанов е жесток побой над военен навръх Богоявление - 6 януари 2019 г. заради направена забележка за неправилно пресичане на улицата. Боецът е пребит в село Войводиново, пловдивската община Марица. След побоя, в който са участвали мнозина от обитателите на местната ромска махала и последвалото събаряне на незаконни къщи, от обитателите на махалата бяха завели 59 дела, като 17 от тях бяха срещу кмета и началника на местната полиция, които бяха прекратени.
След побоя тогавашният военен министър каза: "Циганите са станали изключително нагли. Парадоксално е, че циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен. Това не може да продължава повече и търпимостта на българското общество се изчерпва". Думите му са цитирани в решението на делото на ВАС.
От Комисията за защита от дискриминация (КЗД) са приели, че "това изказване не осъществява състав на нежелано поведение "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като, на първо място, не е насочено към конкретен субект - лице, още по-малко това да е самият жалбоподател, на следващо място, не формира отрицателно отношение към ромите повече от допустимото в конкретния случай предвид контекста, в който е направено изказването, както и не обективира омраза и агресия към дадения етнос, а единствено отразява гражданската позиция на неодобрение на автора към стореното и участниците в него". Становището е в решението на ВАС.
Това решение на ВАС е разтълкувано от Българския хелзинкски комитет като: "Съдът: Красимир Каракачанов е насаждал нетърпимост към ромите". Делото се води от ромския активист Ачо Йорданов и ръководеното от него сдружение "Единство", с правната помощ на Българския хелзинкски комитет.
Нападателите над военния бяха установени, а в последствие и осъдени, но последиците от случилото се засегнаха цялата ромска общност в селото, пишат от БХК и изтъкват, че на улицата са останали няколко десетки семейства, включващи малки деца, стари хора и хора с увреждания.
С решението си ВАС отменя произнасяния на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и Административен съд - София-град, с които не се установява изказването на Каракачанов да осъществява дискриминация.
Съгласно мотивите на върховните съдии, особено значение по делото има фактът, че изявленията на вицепремиера Каракачанов са широко разпространени в медиите. Съдът подчертава, че той не е критикувал конкретните извършители на престъплението, носещи лична отговорност, а е говорил за целия етнос.
Според съда, за да може едно нежелано поведение да доведе до визираната в нормата неблагоприятна среда, то трябва да е проявявано системно, да не се касае за еднократно действие, тъй като само системно проявявано негативно отношение спрямо дадено лице, на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., е от естество да предизвика чувство на тревожност, несигурност, отхвърляне и враждебност у потърпевшия.
"Съдът е приел, че в настоящия случай липсва и друг съществен елемент от фактическия състав на нарушението "тормоз" по смисъла на ЗЗДискр., а именно - целта на сочения като дискриминатор с изявлението си да предизвика негативни последици спрямо конкретно лице или група лица от ромски произход, изразяващи се в накърняване достойнството на тези лица и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Съдът е отхвърлил и хипотезата на осъществен състав на "подбуждане към дискриминация" по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 5 ДР на ЗЗДискр. на основата на признака "етническа принадлежност", като е застъпил тезата, че процесното изказване на Красимир Каракачанов по повод нападението и побоя над военнослужещ в с. Войводино не сочи на насърчаване и подтикване към дискриминационно поведение, не съдържа указание и не оказва натиск към извършване на дискриминация", се казва в решението.
По делото няма спор за факти. Те са установени правилно още в производството пред административния орган, възприети са от първоинстанционния съд, поради което не следва да се преповтарят от касационната инстанция. Спорът по делото е относно законосъобразността на изводите на КЗД, потвърдени и допълнени с решението на Административния съд на София град (АССГ), с които е отхвърлена като неоснователна жалбата на Сдружение "Единство" срещу министъра на отбраната Красимир Каракачанов с искане за установяване на дискриминационно поведение в хипотезата на "тормоз" и "подбуждане към дискриминация".
От БХК изтъкват, че върховните съдии обръщат внимание и на влиятелната позиция на вицепремиера Каракачанов: "[изявлението, предмет на делото,] не може да бъде прието като проява на критична гражданска позиция на личността", цитират становището на ВАС.
В коментар адвокатът по делото и директор на Програмата за правна защита на БХК Адела Качаунова заяви: "През последните години със съжаление наблюдаваме натрупване на много лоша практика по случаи на публична дискриминационна реч, включително от КЗД, който е специализираният национален орган за равенството."..
Според нея това произнасяне на ВАС, създава основата, върху която другите съдилища и КЗД трябва да стъпват когато решават други дела относно езика на омразата.
Малко по-късно бившият вицепремиер Каракачанов написа на своята страница в социалната мрежа Фейсбук. Той припомня, че "ефрейтор Димов беше жестоко пребит от двама развилнели се цигани в нетрезво състояние. В резултат военнослужещият беше с мозъчно сътресение и множество тежки наранявания по главата и тялото. При посещението ми на място в с. Войводиново се установи, че върху частен имот, напълно незаконно, има изградени множество постройки, самоволно включили се към електропреносната мрежа и ВиК. Разбира се и неплащащи ток и вода за разходите.".
Според Каракачанов мотивите на това съдебно решение са развити въз основа на две озадачаващи тези. Първата е, че в България има "ромско етническо малцинство" (http://www.sac.government.bg/.../1b221d78a94aae88c22586ee0040...), което аз съм засегнал в неговата цялост с направеното изказване. А втората е, че това малцинство има колективно право на защита от "тормоз" по смисъла на Закона за защита от дискриминация, в който се е изразило моето изказване.
Позовавайки се на Конституцията Каракачанов заяви, че в България няма никакви етнически, религиозни или други малцинства. "Не се признава малцинствен статут на която и да било група на какъвто и да е принцип. Българската конституция признава универсалните индивидуални човешки права и задължения", обяви лидерът на ВМРО.
В решението няма позоваване на решението на българския Конституционен съд по Рамковата конвенция за защита на малцинствата, според което в България малцинства няма. По силата на същата Конвенция, дори да има признати малцинства, Конвенцията не им предоставя никакви колективни права.
България е етнически толерантна държава, изтъква политикът.
"Правата на човека, прогласени в Конституцията и законите на Република България, са права на всеки български гражданин без значение от индивидуалната му етническа принадлежност. Такива са и задълженията, които законодателството ни установява. ... моделът на процеса на "интеграция", прилаган до сега, е неправилен и не води до желания резултат", пише Каракачанов.
По думите му моделът на "интеграция" се изразява в това не да се възпитават циганите към спазване на законността и обществените норми на поведение, а към приучаване на мнозинството добросъвестни граждани да бъдат толерантни към противоречащото на установените правила поведение на несоциализираната част от циганския етнос.
"Последните 30 години бяха похарчени над 1 млрд. лева за интеграция на това т.нар. ромско население. На хранилката за тези пари стояха десетки НПО, които уж се занимаваха да интегрират хората от гетата в българското общество. Ефектът обаче всички виждаме. Той е нулев", пише Красимир Каракачанов.
Според него с интеграцията е трябвало да бъдат променени приоритетите. Липсата на образование и на трудови навици и явления, които се приемат за традиции в циганския етнос, но противоречат на правовия ред и съвременните морални ценности (напр. купуването на булки, фактическо съжителство между деца, саморазправи и др.), липсата на съзнание за спазване на установените правила и изпълнение на задължения.
Той изтъква, че ако имаше промяна, тя щеше да преодолее противопоставянето между българските граждани, породено от усещането за привилегированото положение, с което се ползват част от лицата от цигански произход. Нещо повече - този подход не само че не изключва, а извежда още един сериозен акцент в съдържанието на принципа на върховенството на закона.
"Липсата на адекватна реакция от страна на държавата за решаването на проблема с поведението на несоциализираните лица, представляващи немалка част от циганския етнос, създава риск в близко бъдеще да избухне конфликт между тази част от циганското население и останалото население на страната", пише бившият военен министър.
Той е категоричен, че сблъсъците в някои населени места не са изолирани случаи. Честотата им и обстоятелствата, при които се случват, дават основание да се направи извод, че все по-често ще се проявяват локални конфликти. Това от своя страна създава реална среда за възникване и на конфликт - битов, социален и етнически, в национален мащаб.
Подценяването на тези изводи и омаловажаването им ще има непредвидими последици, в това число и за националната сигурност, категоричен е Каракачанов.
Каракачанов изтъква увеличението на броя на ислямизираните цигани, както и на тези, които извършват престъпления, свързани с наркотиците, вандалски прояви и други правонарушения. Свидетелство за тези тенденции е не само случаят във Войводиново, но и тези в Пазарджик, Столипиново, Плевен и др. Това фактическо положение създава реална опасност за радикализация, включително религиозна на все повече лица от маргинализираните групи, а това от своя страна създава и реална опасност за националната сигурност.
Каракачанов е категоричен, че дори да бъде наказан, няма да спре да защитава потърпевшите от произвола на маргинализираната престъпност.
"Видно е в последните години, че при налагането на ултралибералния модел на политиката става все по-трудно да защитаваш националните ценности, морала и идентичността на нацията си", се казва в позицията му.
"А що се отнася до БХК. Колко пъти пребити, изнасилени, унижени, ограбени български жени, деца или баби или дядовци през годините бяха защитени от тях? Тези хора насадиха усещането в обществото, че ако в България не си циганин, не си македонски сепаратист или ислямски фундаменталист, ти нямаш право на защита от неправителствена организация. Още по-малко от БХК", пише Каракачанов по адрес на Българския хелзинкски комитет (БХК), които оказват юридическа помощ на ищеца по делото срещу него.
Позицията на Каракачанов завършва с призива: "България не се продава".
USD
CHF
EUR
GBP
