В софийската галерия Credo Bonum, паралелно с течащото 54-то Венецианско биенале, се откри "Българският павилион".

Кураторският проект на Светлана Куюмджиева си поставя за цел аналогия между две нееднозначни, но емблематични липси, свързани с близката ни история - несъществуващият български павилион във Венеция и празното място на Мавзолея на Георги Димитров в София.

Изложбата представя находките и реакциите на художници, дизайнери и архитекти от България и чужбина, техните проекти и идеи за това как би могъл да изглежда вечно проблематичният български павилион тук, в България.

Припомняме, тазгодишното участие на страната ни в световния форум, след четиригодишна пауза, беше силно критикувано от редица наши творци. В открито писмо до културния министър Вежди Рашидов те припомниха, че България няма собствен павилион във Венеция и представянето й там е спорадично. В него творците подложиха на съмнение прозрачността на избора на изненадващото тазгодишно българско участие и поискаха ясни правила и процедури по осъществяването му, както и адекватен на нивото на международното събитие ангажимент на държава.

Проектът „Български павилион" е план за създаване на павилион на България за следващото издание на Венецианското биенале през 2013 г. в България. Целта му е да отрази еволюцията на отношенията между изкуството и политическата власт в страната.

В проекта се включиха 20 автори от България и чужбина, като повечето от тях фокусираха своето внимание върху мавзолея, даден като отправна точка. Предложенията са адаптирани за представяне в изложбено пространство под формата на видео и фото документация, инсталации, принтове, рисунки, анимации, текст. Идеята е съвкупността от тези прояви да се превърне в алтернатива на национален павилион на България на биеналето

Макар и да няма пряка връзка с изкуството, мястото на „Българския павилион" - бившето място на мавзолея - е показателно за радикалното прекъсване на обществената тъкан, която подържеше българското изкуство, посочват организаторите.

Въпреки светкавичното му построяване (само за седмица), неговото събаряне изненадващо се оказа сложен проект, за който бяха нужни две серии от детонации.

Днес мястото на мавзолея е празно и служи единствено за сцена на спорадични концерти на открито или за терен за бирени фестивали. Отсъствието на български павилион на биеналето във Венеция и празното пространство, оставено от мавзолея в София, са двете „празни полета", които представят историческите взаимоотношения на България с модернизма в изолация с неговото развитие на Запад, изтъкват още инициаторите на събитието.

Проектът е развит от изкуствоведите Десислава Димова и Светлана Куюмджиева в рамките на курса Curating in Public Realm от програмата Curatorial Intensive Fall 2010, организиран от Independent Curators International в Ню Йорк.