Извинявайте.
Ще напиша неща, които могат да не се харесат. И тъй като идват светли празници, е хубаво човек да се старае да бъде позитивен и благороден.

Като, например, благородната идея на всекидневниците “Труд” и 24 часа, която днес изкара мало и голямо, куцо и сакато, просветено и непросветено пред вестникарски павилиони и репове.

Всички тези ранобудни и ученолюбиви българи от дни живеят с едничката мисъл, как ще поемат във вторник словото, мъдростта и прозрението.
Как ще се докоснат до мистерията на Аристотеловата гениалност и през семиотичния лабиринт на Умберто Еко ще станат свидетели на унищожаването на митичния труд “Комичното”, който завинаги изчезва в пламъците и мрака на бенедиктинския манастир.

Уви, нещата не стоят така.
Единственото, което ще бъде постигнато от днешната акция, е да се докаже огромната сила на понятието “аванта”.

Авторите на идеята спокойно можеха да сложат до днешните броеве на двата всекидневника готварска книга или чифт джапанки, а може и китайско-японски речник и резултатът щеше да е същият – опашки, списъци с имена за докопване до подаръка.

Най-добре щеше да бъде, ако заедно с вестника се даваше и по една топла кифла.
Тогава наистина акцията можеше да има успех – поне гладните щяха да се нахранят.
Това е идея, която някой може “да прегърне и осъществи”.

Ние обичаме да ни подаряват – щом не го плащаме, всяко нещо е добре дошло.
Великата книга на Еко е от няколко десетилетия на нашия книжен пазар, както и по рафтовете на обществените библиотеки.
Сиреч, всеки който е искал, я е прочел.
С тази книга италианецът показа на света така наречения “полисемантичен роман”, спечелвайки признанието на милиони и едва ли се нуждае от подобна дарителска акция.

Надява ли се въобще някой, че днешната акция ще накара придобилите книгата да се приберат по къщите си, да седнат и “да я изгълтат с кориците”.
След което, запленени от стила на Еко, да издирят и "Махалото на Фуко", и "Островът от предишния ден", и т.н, и т.н.

Извинявайте.