"Настъпи моментът на кризата" в опитите за справяне с климатичните промени. Това предупреди прочутият британски естественик сър Дейвид Атънбъро пред Би Би Си.
Според него "ние отлагахме нещата от година на година".
"Докато говоря, Югоизточна Австралия гори. Защо? Защото температурите на Земята се повишават", подчерта сър Дейвид Атънбъро.
Коментарите на прочутия естествоизпитател бяха направени във връзка с инициативата на британската обществена телевизия тази година да акцентира специално върху отразяването на темата с климатичните промени.
Атънбъро е казал, че e "осезаема глупост" някои политици и коментатори да предполагат, че пожарите в Австралия нямат нищо общо с това, че светът се затопля.
"Ние знаем отлично", натърти той, че човешката дейност стои зад нагряването на планетата.
Той подчертава факта, че въпреки че климатолозите (климатичните учени) стават все по-ясни за необходимостта от бърза реакция, темпът на международните преговори е мъчително бавен.
Последните световни преговори за климата - в Мадрид миналия месец - бяха определени като разочарование от генералния секретар на ООН, британското правителство и др.
Решенията по ключови въпроси бяха отложени, а няколко държави, включително Австралия и Бразилия, бяха обвинени в опит да изклинчат от ангажиментите си.
"Трябва да осъзнаем, че това не е играене на игри", настоя сър Дейвид, допълвайки: "Това не е просто да имаме хубав малък дебат, спорове и след това да се стигне до компромис. Това е спешен проблем, който трябва да бъде решен и нещо повече, ние знаем как да го направим - това е парадоксалното, че отказваме да предприемем стъпки, които знаем, че трябва да бъдат предприети."
Какви са тези стъпки?
Още през 2018 г. Междуправителствената експертна група за климатичните промени (IPCC) към ООН, която е най-авторитетната институция в света по темата за климатичните промени, разясни как светът може да има разумен шанс да избегне най-опасните повишения на температурите в бъдеще.
IPCC констатира, че емисиите на газове с парников ефект, които затоплят планетата - от електроцентрали и фабрики, превозни средства и селско стопанство - трябва да бъдат намалени почти наполовина до 2030 г.
Вместо това се случва точно обратното.
Изхвърлянето в атмосферата на тези газове с парников ефект все още се увеличава, вместо да намалява, а основният парников газ - въглеродният диоксид (CO2) - в момента е в такива нива в атмосферата, които са далеч над всичко, преживяно в човешката история.
Както отбеляза сър Дейвид Атънбъро: "С всяка изминаваща година тези стъпки стават все по-трудни за постигане".
Защо това има значение в момента?
Тази година се разглежда като жизненоважна възможност за промяна на хода на събитията по отношение на климатичните промени.
Великобритания е домакин на съдбоносна среща под егидата на ООН, известна като COP26, в Глазгоу през ноември. Преди тази среща правителствата по целия свят са подложени на натиск да увеличат целите си за намаляване на въглеродните емисии. Това е така, защото сегашните им обещания не са достатъчни.
Ако приемем, че те бъдат изпълнени, както е обещано (а няма гаранция за това), все още може да има повишаване на средната глобална температура с над 3 градуса по Целзий до края на века в сравнение с равнищата отпреди индустриалната епоха.
Последната оценка на Междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени разкрива опасностите от това. Оценката показва, че повишаването на средната световна температура с над 1,5 градуса би означавало, че наводненията по крайбрежията, горещите вълни и щетите върху кораловите рифове ще станат по-тежки.
А най-новите данни показват, че светът вече се е затоплил с малко над 1 градус за период около 120 години.
USD
CHF
EUR
GBP
