Икономическият спад, свързан с пандемията от новия коронавирус (COVID-19), доведе до внезапен спад в глобалните емисии на парникови газове, но друг важен показател за определяне сериозността на глобалното затопляне - количеството на парниковите газове, които са действително във въздуха, са достигнали ново рекордно равнище, пише "Вашингтон пост".
Според данни на Института по океанология Скрипс и Националната администрация на САЩ за океаните и атмосферата (NOAA) количеството на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата през май 2020 г. е достигнало средно малко повече от 417 частици на милион (ppm). Това е най-високата средномесечна стойност, регистрирана някога, и е увеличение от 414,7 ppm през май миналата година.
Нивата на въглероден диоксид сега са най-високите досега в човешката история и вероятно най-високите от 3 млн. години. Последният път, когато е имало толкова много CO2 в атмосферата, средните световни температури на повърхността са били значително по-топли от днешните, а морското равнище е било с 15 до 24 метра по-високо.
Продължаващото повишаване на концентрациите на CO2 в атмосферата може да звучи изненадващо в светлината на скорошни констатации, че пандемията от новия коронавирус и свързаните с нея блокади доведоха до рязък спад на глобалните емисии на парникови газове, достигайки най-високия си спад от 17 процента в началото на април.
Но общото количество CO2, което се озовава в атмосферата, се определя не само от нивата на човешките емисии, но и от процесите на сушата (особено в горите) и в океаните, които флуктуират ежегодно.
Според съобщение за медиите на Института Скрипс, което информира за констатациите, намалението на емисиите на CO2 от порядъка на 20 до 30 процента ще трябва да се поддържа в продължение на 6 до 12 месеца, за да може увеличаването на CO2 в атмосферата да се забави по доловим начин.
"Натрупването на CO2 е малко като боклук в сметище. Докато продължаваме да отделяме, той продължава да се натрупва ", казва Ралф Кийлинг, който ръководи програмата за мониторинг на въглеродния диоксид на Института Скрипс и чийто покоен баща, Чарлс Дейвид Кийлинг, започва измервания в обсерваторията Мауна Лоа на Хавайските острови през 1958 г.
"Кризата забави емисиите, но не достатъчно, за да е достатъчно видимо в Мауна Лоа. Много по-важна е траекторията, по която поемаме, излизайки от тази ситуация", допълни той.
Ускорява се равнището на увеличаване на този дълговечен парников газ в атмосферата.
През 1960-те години годишният темп на растеж е около 0,8 ppm годишно. Той се удвоява през 1980-те години и в края на краищата се покачва до 2,4 ppm годишно през последното десетилетие. Множество доказателства показват, че причината за това увеличение са емисиите на парникови газове от човешки дейности, изтъква Питър Танс, който ръководи групата за парникови газове Carbon Cycle към NOAA.
Изследователите от Института Скрипс са установили, че средната концентрация на CO2 в атмосферата за май 2020 г. е 417,16 частици на милион. Използвайки различни изчисления от екипа на Скрипс, изследователите на NOAA са установили, че пиковата месечна стойност е малко по-ниска, а именно - 417,1 ppm.
Годишният пик обикновено се случва през май, преди нивата на CO2 временно да спаднат, тъй като дърветата и растенията в Северното полукълбо абсорбират огромни количества от затоплящия планетата газ през летния вегетационен период. Въпреки че нивата на CO2 показват сезонен цикъл, общата възходяща тенденция е очевидна.
Темпът на нарастване от миналия май до този май е бил по-бавен, отколкото е бил в съпоставимия период от 2018 до 2019 г., но природни фактори като Ел Ниньо в тропическия Тихи океан и промените в земните поглъщания на въглерод, като горите, могат да имат голямо влияние върху това от година на година, уточнява Танс.
USD
CHF
EUR
GBP
