Устойчивите емисии на парникови газове могат да доведат до нарастване на световните нива на морското равнище с почти 40 сантиметра през този век, след като ледените покривки в Антарктида и Гренландия продължават да се топят. Това заключава голямо международно проучване, цитирано от "Франс прес".

Гигантските ледени покривки съдържат достатъчно замръзнала вода, за да повишат нивото на океаните с 65 метра, а изследователите са все по-загрижени, че темповете на топене следват най-лошите сценарии на ООН за повишаване на морското равнище.

Експерти от повече от 30 изследователски института са използвали данни за температурата и солеността на океана, за да направят множество компютърни модели, симулиращи потенциалната загуба на лед в гренландските и антарктическите ледници.

Полша притеснена от предложението на ЕК за намаляване на емисиите

Полша притеснена от предложението на ЕК за намаляване на емисиите

Разтревожени сме от предложението на Европейската комисия

Те са проследили два климатични сценария - един, при който човечеството продължава да замърсява при сегашните нива, и друг, при който въглеродните емисии драстично намаляват до 2100 г.

Те са установили, че при сценария с високи емисии загубата на лед в Антарктика ще доведе до повишаване на морското равнище с 30 см до края на века, като Гренландия ще допринесе с допълнителни 9 см.

Подобно увеличение би имало опустошително въздействие в световен мащаб, увеличавайки разрушителната сила на бурите и излагайки крайбрежните райони, в които живеят стотици милиони хора, на многократни и тежки наводнения.

Нов рекорд на въглеродните емисии в атмосферата въпреки спада покрай пандемията

Нов рекорд на въглеродните емисии в атмосферата въпреки спада покрай пандемията

Нивата на въглероден диоксид сега са най-високите досега в човешката история

Дори в сценария с по-ниски емисии, ледената шапка на Гренландия ще повиши океаните с около 3 см до 2100 г. - над това, което вече е определено да се стопи заради допълнителните 1 градус затопляне, причинено от хората в индустриалната епоха.

"Не е толкова изненадващо, че ако затоплим планетата повече, ще се загуби повече лед", коментира Андерс Леверман, експерт по климата и ледените покривки от Института за изследване на въздействието върху климата в Потсдам.

"Ако отделим повече въглерод в атмосферата, ще имаме повече загуба на лед в Гренландия и Антарктика", каза той пред "Франс прес".

"В нашите ръце е колко бързо оставяме нивото на морето да се повишава и колко нивото на морето се повишава в крайна сметка", изтъква Леверман.

До началото на 21-ви век ледените покривки на Западна Антарктика и Гренландия обикновено натрупваха толкова маса, колкото се топеше. С други думи, загубата се компенсираше от нов снеговалеж.

Коронавирусът ще предизвика повече трафик и CO2 емисии

Коронавирусът ще предизвика повече трафик и CO2 емисии

допълнителни 3 милиона тона емисии на CO2 годишно

Но през последните две десетилетия темпът на глобално затопляне наруши този баланс.

Миналата година Гренландия е загубила рекордните 532 млрд. тона лед - еквивалентът на шест олимпийски басейна студена, прясна вода, изтичаща в Атлантическия океан всяка секунда. Това оттичане представлява 40% от повишаването на морското равнище през 2019 г.

Междуправителственият панел на ООН за климатичните промени (IPCC) в специален доклад за замръзналите пространства на Земята прогнозира миналата година, че топенето на леда в Гренландия може да повиши с 8-27 см нивата на океана до 2100 г.

Според него Антарктида може да добави още 3-28 см.

Проучване, публикувано по-рано този месец в Nature Climate Change, посочва, че масата, която вече е загубена от разтопена вода и разпадащ се лед между 2007-2017 г., е в съответствие с най-екстремните прогнози на IPCC за двете ледени покривки.

Те също така прогнозираха максимум 40 см повишаване на морското равнище до 2100 година.

Най-дългите преговори за климата завършват без сделка за въглеродните емисии

Най-дългите преговори за климата завършват без сделка за въглеродните емисии

Страните пак отлагат борбата с климатичната криза

Авторите на изследването, публикувано в специално издание на сп. The Cryosphere Journal, заявиха, че подчертават ролята, която емисиите ще играят този век върху световните морета.

Леверман заяви, че широките вариации в прогнозираните нива на топене на леда не са причина да не се намалят емисиите възможно най-бързо.

"Несигурността не може да бъде причина да чакаме и да видим какво ще стане - тя всъщност е причина за спешни действия", настоя той и допълни: "Вече знаем, че нещо ще се случи. Просто не знаем колко лошо ще стане."