Парниковите газове в атмосферата, основният двигател на климатичните промени, достигнаха рекордно високи стойности миналата година и продължиха да се покачват и тази година, въпреки мерките за обуздаване на пандемията от новия коронавирус (COVID-19). Това заявиха от ООН, цитирани от "Франс прес".
Световната метеорологична организация посочи, че блокадите, затварянето на граници, приземяването на полети и други мерки за овладяване на COVID-19 кризата действително са намалили емисиите на много замърсители и парникови газове като въглеродния диоксид.
Но агенцията на ООН предупреди, че индустриалното забавяне заради пандемията не е ограничило рекордни концентрации на парникови газове, които улавят топлината в атмосферата, повишавайки температурите, причинявайки повишаване на морското равнище и водейки до по-екстремно време.
"Спадът на емисиите, свързан с блокадите, е само едно кратко мигване в дългосрочната графика", изтъкна шефът на Световната метеорологична организация Петери Таалас.
"Нуждаем се от трайно изравняване на кривата", настоя той.
Големият годишен бюлетин за парниковите газове на Световната метеорологична организация посочва, че предварителните оценки показват, че през най-интензивния период на затварянията дневните емисии на CO2 може да са намалели с около 17% в световен мащаб.
Годишното въздействие се очаква да бъде спад между 4,2 и 7,5 процента.
Но това няма да доведе до понижаване на концентрациите на CO2 в атмосферата, подчертават от агенцията на ООН, като предупреждават, че въздействието върху концентрациите е "не по-голямо от нормалните колебания от година на година".
Концентрациите на CO2 ще продължат да нарастват, макар и с леко забавен темп, като той няма да бъде повече от 0,23 частици на милион (ppm) на година по-бавно от предишната траектория.
"В краткосрочен план въздействието на ограниченията във връзка с COVID-19 не може да бъде разграничено от естествената променливост", изтъкват от Световната метеорологична организация.
Емисиите са основният фактор, който определя количеството на парниковите газове, но нивата на концентрация са мярка за това, което остава след поредица от сложни взаимодействия между атмосферата, биосферата, литосферата, криосферата и океаните.
СО2 е най-важният дълготраен парников газ в атмосферата, свързан с човешката дейност, и е отговорен за приблизително две трети от затоплянето на Земята.
Бюлетинът на Световната метеорологична организация регистрира концентрацията на CO2 в атмосферата през 2019 г. на 410 частици на милион, спрямо 407,8 ppm през 2018 г., и посочва, че нарастването е продължило и тази година.
Таалас отбеляза, че светът е нарушил глобалния праг от 400 ppm през 2015 г., като изрази тревога, че "само четири години по-късно преминахме прага от 410 ppm".
"Подобен темп на нарастване никога не е виждан в историята на нашите данни", поясни той.
Агенцията на ООН уточни, че от 1990 г. насам се наблюдава 45-процентно увеличение на така нареченото радиационно принуждаване, което е затоплящият ефект върху климата от парниковите газове.
"Въглеродният диоксид остава в атмосферата в продължение на векове, а в океана още по-дълго", обясни Таалас.
"Последният път, когато Земята е изпитала сравнима концентрация на CO2, е бил преди три до пет милиона години", отбеляза той, като посочи, че по това време световните температури са били с два до три градуса по Целзий по-високи, а морското равнище е било с 10-20 метра по-високо от сегашното.
"Но нямаше 7,7 милиарда жители", подчерта шефът на агенцията на ООН.
Вторият най-разпространен парников газ в атмосферата е метанът, който се отделя отчасти от говедата и ферментацията от оризовите насаждения, и който е отговорен за около 16% от глобалното затопляне.
През 2019 г. нивата на метан са били с 260 процента по-високи от прединдустриалните нива, на ниво 1877 части на милиард (ppb), като нарастването от 2018 г. е малко по-ниско от предишното годишно увеличение, но все пак е по-високо от 10-годишната средна стойност.
Концентрациите на азотен оксид, третият голям парников газ, който е газ, причинен главно от селскостопански торове, междувременно са достигнали 332 ppb миналата година, или 123% над прединдустриалните нива.
Повишаването му от 2018 до 2019 също е по-ниско от наблюдаваното в периода от 2017 до 2018, но е равно на средния годишен темп на растеж през последното десетилетие.
USD
CHF
EUR
GBP
