Световните сили трябва да се обединят и да преосмислят икономиките си за зелено бъдеще или човечеството е "обречено". Това предупреди генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, който заяви пред "Франс прес", че невъзможността за контрол на пандемията от новия коронавирус илюстрира опасността от разединение.

Преди вирусът да удари, 2020 г. беше обявена за ключова година за плана за избягване на катастрофално глобално затопляне, като планираните срещи на високо равнище трябваше да хванат вълна от обществена тревога за бъдещето на планетата.

Кризата с коронавируса може да остави климата на втори план, след като страните предприеха безпрецедентни блокади, за да се опитат да забавят разпространението му, но Гутериш заяви, че необходимостта от действия по климата е по-спешна от всякога.

В мрачна оценка на международния отговор Гутериш заяви, че пандемията трябва да изостри фокуса на правителствата върху намаляването на емисиите, призовавайки ги да използват кризата като трамплин за стартиране на "трансформационни" политики, насочени към отбиване на обществата от изкопаемите горива.

"Мисля, че провалът, който беше показан в капацитета да се ограничи разпространението на вируса - поради факта, че нямаше достатъчно международна координация в начина, по който беше борен вируса - този неуспех трябва да накара страните да разберат, че трябва да променят курса", изтъкна той пред АФП.

"Те трябва да действат заедно по отношение на климатичната заплаха, която е много по-голяма заплаха от заплахата от пандемията сама по себе си - това е екзистенциална заплаха за нашата планета и за живота ни", предупреди шефът на ООН.

Гутериш заяви, че "замърсяването, а не хората" трябва да се облага с данъци и призова страните да прекратят субсидиите за изкопаеми горива, да започнат огромни инвестиции във възобновяеми енергийни източници и да се ангажират с "въглероден неутралитет" - нетни нулеви емисии - до 2050 г.

"Трябва да имаме редица трансформационни мерки по отношение на енергетиката, по отношение на транспорта, по отношение на селското стопанство, по отношение на индустрията, по отношение на нашия собствен начин на живот, без които бихме били обречени", каза той.

Коментарите му бяха направени, след като историческото споразумение за климата в Париж влиза в сила тази година в опит да се ограничи повишаването на температурата до "доста под" два градуса по Целзий над нивата отпреди индустриалната епоха.

Споразумението вече беше под въпрос преди пандемията, със съмнения относно ангажиментите на големите замърсяващи държави и опасения, че все още не е достатъчно това, което според науката е необходимо за предотвратяване на катастрофални климатични промени.

Американският президент Доналд Тръмп шокира света през 2017 г., когато заяви, че САЩ - най-големият замърсител в историята - се оттеглят от Парижкото споразумение. САЩ трябва да напуснат на 4 ноември, точно ден след президентските избори в страната.

Пандемията още повече разсея надеждите, че дипломатическият натиск може да накара страните да обявят смели планове за действие в областта на климата, тъй като големите срещи на високо равнище бяха отложени и страните бяха фокусирани във вътрешните си проблеми.

Гутериш заяви, че понастоящем няма ясен знак, че политиката на правителството на САЩ за възстановяване ще се приведе в съответствие с целите на Париж, но изрази надежда, че щатите, бизнеса и частните лица "ще компенсират липсата на политическа ангажираност, която съществува в момента".

Той каза, че сега много се основава на действията на големите замърсители, Китай, САЩ, Европа, Русия, Индия и Япония и други членове на "Отразяване на климата сега", глобално сътрудничество на новинарски агенции, ангажирани със засилено отразяване на климата.

"Никога не сме били толкова крехки, колкото сме, никога не сме имали нужда от толкова смирение, единство и солидарност, както сега", каза той, критикувайки "ирационални демонстрации на ксенофобия" и възхода на национализма.

"Или сме обединени, или ще бъдем обречени", добави той.

Предупрежденията за климатични промени вече не са предсказания за далечно бъдеще.

Средната температура на повърхността на Земята се е повишила с един градус по Целзий от 19-ти век, достатъчно, за да увеличи интензивността на сушите, горещите вълни и тропическите циклони.