Според ново глобално проучване сред хора по целия свят е налице нарастваща загриженост относно климатичните промени.
Но респондентите са имали много различни нагласи към нивото на спешност, необходимо за справяне с проблема.
Големи мнозинства в по-бедните страни са категорично съгласни с борбата с климатичните промени със същата енергичност като COVID-19.
В по-богатите страни обаче подкрепата за бързи действия е далеч по-приглушена.
Междувременно принцът на Уелс предупреди, че климатичната криза ще "направи да изглежда нищожно" въздействието на коронавируса.
Социологическото проучване, проведено от Globescan, дава нови доказателства, че хората по целия свят остават силно загрижени за климатичните промени, въпреки пандемията и последващото икономическо въздействие.
В 27-те страни, където е направено изследването, около 90% от хората смятат климатичните промени за много сериозен или донякъде сериозен проблем.
Тази констатация се е засилила през последните няколко години.
Има голямо увеличение в това усещане за спешност сред анкетираните хора в Канада, Франция, Индия, Кения, Нигерия и САЩ.
В САЩ този брой хора, които възприемат проблема като сериозен или много сериозен, се е увеличил от малко над 60% през 2014 г. до 81% през юни тази година, когато е проведено допитването - това е въпреки известния скептицизъм на президента Тръмп по въпроса.
През същия период сериозните опасения относно климатичните промени в Индия са нараснали от 70% на 93% от анкетираните.
Според Ерик Уан от Globescan COVID-19 кризата е увеличила усещането на хората за заплахата от повишаващите се температури.
"Това е година на уязвимост и изостряне на неравенството и тези, които са най-податливи на проблема, усещат най-голямото ниво сериозност", каза той пред Би Би Си.
Ала когато хората са били попитани дали техните правителства трябва да се справят с проблема със същата спешност, както са се справили с пандемията от новия коронавирус, са се появили големи разлики между богатите и бедните.
В Япония, Швеция, Австралия, САЩ и Великобритания по-малко от 45% от анкетираните са категорично съгласни със спешни действия.
В Кения, Мексико, Аржентина, Турция и Нигерия числото е доста над 70% във всички тях.
По подобен начин, попитани кой ще пострада най-много, над 60% от анкетираните в Бразилия, Кения, Турция, Нигерия и Южна Африка категорично са се съгласили, че това ще бъдат бедни хора.
Но в Япония, Австралия, САЩ, Великобритания и други, по-малко от 40% категорично смятат, че бедните ще понесат най-голямата тежест.
Може би един от ключовите фактори за тези несъответствия може да се свежда до личния опит от климатичните промени.
Във Великобритания само 13% от анкетираните казват, че са били лично засегнати от повишаването на температурите, в сравнение с 34%, които са казали, че са били лично засегнати от пандемията от коронавируса.
Налице са подобни разлики в по-богатите страни като Швеция, САЩ и Япония.
Но в Мексико, Турция и Виетнам повече от 50% от анкетираните са заявили, че имат личен опит с климатичните промени.
"Спомням си за урагана "Катрина", който беше преломен момент в повече от две десетилетия на проследяване на общественото мнение относно климатичната криза", изтъква Ерик Уан.
"Настъпи истински шок в системата и данните в анкетите се промениха доста, тъй като хората все повече осъзнаваха, че това е сериозен проблем, че е антропогенен и че всъщност сме уязвими и не сме особено защитени", коментира още Ерик Уан.
Проучването е проведено онлайн сред 1000 възрастни във всяка от 27-те страни.
То се публикува, за да отбележи началото на Седмицата на климата 2020 в Ню Йорк, която се очаква да бъде най-голямата среща за климата, която ще се проведе тази година, като се провежда в координация с ООН.
USD
CHF
EUR
GBP
