От Българската стопанска камара (БСК) информират за хаос и опашки в Агенция по вписванията след поредната мярка за облекчаване на административната тежест за бизнеса.

В писмо до медиите от БСК припомнят, че след промени в Закона за счетоводството, които се основат на промени в Данъчно-процесуалния кодекс, приети в края на 2017 г., неактивните фирми не подават финансови отчети.

По данни на НСИ, през 2016 г. 188 751 предприятия не са упражнявали дейност. Те не трябва да публикуват финансовите си отчети и да заплащат държавна такса за това.

Фирмите без дейност през 2017 г. не са длъжни да подават данъчна декларация

Фирмите без дейност през 2017 г. не са длъжни да подават данъчна декларация

До 2 април компаниите подават декларация пред НАП за м.г.

За да се възползват от облекчението, фирмите, които нямат дейност, трябва да обявят с декларация в Търговския регистър (ТР) до 31 март на следващата година, че предишната им година е неактивна. Такси за публикуване на декларацията в ТР не се дължат.

Безплатна декларация, вместо платено публикуване на финансов отчет - звучи чудесно, коментират от работодателската организация и веднага допълват - "но само ако има синхрон между Закона за счетоводството, Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и Закона за регистър Булстат".

Задължението за подаване на декларация, когато не е извършвана дейност през финансовата година, се отнася до всички предприятия независимо от тяхната правна форма. Единственото изключение е за бюджетните предприятия и едноличните търговци, чиито отчети не подлежат на независим финансов одит.

По смисъла на Закона за счетоводството, това са не само търговците, но и юридическите лица, които не са търговци. Сред тях са и - например, тези с нестопанска цел, както и дружества, които нямат качеството на юридическо лице и подлежат единствено на регистрация по Закона за регистър Булстат. Такива са консорциумите, дружествата по Закона за задълженията и договорите, осигурителните каси и др.

Юридическите лица с нестопанска цел, които имат дейност в частна полза, и дружествата, които нямат качество на юридическо лице, имат облекчен ред за публикуване на годишните си финансови отчети. Той е чрез икономическо издание или интернет, според Закона за счетоводството. При публикуването на декларацията за неактивност този режим е неприложим - публикуването задължително трябва да се извърши в Търговския регистър.

В същото време, Законът за търговския регистър и регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, както и Наредбата за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър, не позволяват обявяване на актове, които се отнасят до лица, които не са вписани (нямат открита партида) в ТР.

Например, в ТР не могат да бъдат вписвани предприятията, които подлежат на регистрация само по Закона за регистър Булстат. Юридическите лица с нестопанска цел, биха могли да поискат публикуване на декларацията си за неосъществяване на дейност през предходната година, ако преди това са успели да направят пререгистрация в Агенция по вписванията, въпреки че срокът за това е до 31 декември 2020 г.

Открит остава въпросът доколко Агенция по вписванията има техническа възможност да извърши приемане на документи за пререгистрация от лицата без дейност, в краткия срок от 1 януари до 31 март на настоящата година.

Служителите на Агенцията по вписванията с право отказват да приемат декларации на субекти, неподлежащи на регистрация в Търговския регистър. Администраторите изпълняват разпоредбите на закона.

И докато предприятията се лутат в параграф 22 - Законът за счетоводството ги задължава да публикуват декларация в Агенция по вписванията, а Законът за търговския регистър не позволява приемането ѝ, крайният срок наближава - 31 март 2018 г.

В този законово устроен хаус, ако предприятията не подадат декларация, те могат да бъдат санкционирани съгласно чл. 77 от Закона за счетоводството. Длъжностните лица подлежат на глоба от 200 до 1000 лева, а предприятията - на имуществена санкция от 300 до 2000 лева.

В значително по-благоприятна позиция са поставени търговците. Те са вписани в Търговския регистър и след няколкочасово редене на опашки, управителите им или упълномощени от тях адвокати безпроблемно могат да подадат въпросната декларация.

Има и облекчен ред - подписване на документите с електронен подпис и подаването им по електронен път. Но едва ли може да се очаква, че предприятия, които не са осъществявали дейност през 2017 г., към настоящия момент разполагат с валиден електронен подпис.

Най-често квалифицираният електронен подпис се издава със срок на валидност една година. Цената варира между 48 и 60 лв., а с карта и четец достига до 100 лева.

Електронен подпис на управител не може да бъде използван за подаване на декларацията, ако е издаден в негово лично качество. Необходим е професионален подпис, в качеството на представляващ предприятието. Очевидно е финансово неизгодно за неработещо търговско дружество да поддържа електронен подпис, с единствената цел веднъж годишно да подаде декларация, че не е извършвало дейност през предходната година, коментират от БСК.

От БСК предполагат, че напрежението през последните месеци, създадено от посочената законодателна мярка, целяща намаляване на административната тежест, можеше в голяма степен да бъде избегнато, ако редът за публикуване на декларацията беше идентичен с реда за публикуване на годишните финансови отчети.

В писмото се припомня, че от Асоциацията на организациите на българските работодатели /АОБР/ са предупредили за създалите се проблеми с писмо от 06.03.2018 г. до Министъра на финансите и Министъра на правосъдието.

В отговор на писмото, Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите уточнява, че приема изложените от работодателите мотиви, които ще бъдат взети предвид при подготовка на следващ законопроект за изменение на Закона за счетоводството. Това обаче със сигурност няма да се случи до крайния срок за подаване на декларацията - 31 март 2018 година. В какви срокове институциите ще премахнат причините за създалия се хаос, питат на финала от БСК.