Лидл нямали интерес да слагат големи надценки, работили на минимална печалба

Маржът на печалба на Лидл България е 4,73% за 2021 година, откогато са и последните официални данни от годишния доклад, като в същото време веригата продава кошница от 250 продукта на цени с до 14% по-ниски от конкурентите си. В същото време не са верни спекулациите, че цените на храните в Германия били масово по-ниски.

Това бе акцентът в изявление на представители на мениджмънта на Лидл България. Събитието, проведено в столичен хотел, започна с пространна презентация пред представителите на медиите, включваща урок по макроикономика и причините за инфлацията в световен, европейски и български мащаб.

Основен акцент обаче бе - няма и е нямало изкуствено повишаване на цени - напротив.

"Кауфланд" не се плашат от проверки на държавата, работили с печалба 3-4%

За 17 години "Кауфланд" платил 1,46 млрд. лева данъци на държавата

"При търговията с хранителни стоки, чиито срок на годност е изключително къс, ритейлът никога е нямал интерес от изкуствено завишаване на цените, защото функционира през оборота. За приключилата вече финансова 2021 г. е 4,73%. Това означава, че на всеки 100 лева за Лидл остават 4 лева и 73 стотинки", подчерта Милена Драгийска, изпълнителен директор на Лидл България.

Значително перо са разходите по логистика, режийните разходи, мартетинг, продължи тя. Драгийска изрично изтъкна - никога управляваната от нея верига не е товарила производителите и доставчиците с такси, за да попаднат в брошура или реклама.

"Няма абсолютно никакви такси, утежняващи българския производител - нямаме входни такси, такси за промоции на различни продукти, работим с цена нето-нето", добави търговският директор Драгомир Илиев.

Налице било и миксирано ценообразуване - например продавали се често и стоки на нулева печалба. "Няма как да не ги продаваме, защото потребителите ги търсят и заради жестоката конкуренция няма как да ги продаваме на по-висока цена", каза Драгийска. И даде пример с агнешкото месо по Герьовден и шарана по Никулден - тогава магазините продавали без никаква печалба, защото се искали да дадат справедлива цена на производителите.

Явор Гечев за цените: В България има надценки от 50 до 100 процента

Много от играчите на пазара прекалиха, темата няма да затихне

В рамките на презентацията бе направена и съпоставка между над 20 аналогични базисни продукта в Лидл Германия и Лидл България, като у нас цените са по-високи единствено при яйцата, кашкавала и прясното мляко. С изричното уточнение обаче - ДДС върху храните във Федералната република е 7%, а не е 20%, каквото е у нас.

Попитан от News.bg как точно е правено сравнението между тези продукти - средно от целия асортимент, на продукти от фирмените марки или по друга методика (продиктувано от сравнението на сиренето, което било 9,99 за кг у нас и 15,97 в Германия), изпълнителният директор на Лидл уточни: "Взели сме сравними продукти в България и Германия, сравними по качество и грамаж. Това не е българско сирене в Германия, а такова, каквото се предлага там."

"Винаги е имало продукти, които в една страна са по-скъпи, а в друга по-евтини. Безспорно не можем да неглижираме неслучилите се с десетилетия реформи в агросектора в България. Зависими сме и от внос заради недостатъчното да покрие нуждите производство", изтъкна изпълнителният директор на търговската верига.

При масовото покачване на цените преди месеци компанията пък била подложена на силен натиск от производителите за повишаване на цените, но успяла да бъде буфер между растящите цени и тези на щанда. Например при захарта е била искана 105% по-голяма цена от доставчиците, но купувачите в крайна сметка платили 25% повишение.

Властта иска веригите да разкажат за печалбата си

Ние не можем да определяме надценките, призна Тодор Джиков

Специални служители пък обикаляли конкурентите и правели списък с цените там, като след анализ на данните 250 артикула в Лидл се продавали на цени с до 14% по-ниски от останалите магазини.

"Подложени сме на интензивни проверки от 15 февруари насам. Приблизително 200 проверки имаме в нашите магазини, от които 1 е завършила с констативен протокол, а една с два акта от НАП за обект в София. Там от агенцията по приходите са открили само един кочан с хартиени бележки и книга, каквито трябва да има при положение че има срив на системата на НАП и продажбата продължи с хартиени бележки", обясни Любомир Хърсев. Вторият констативен протокол пък бил от БАБХ, защото клиент се почувствал подведен от информацията на опаковката на ядки кашу относно страната на произход, която била Германия.

От Лидл ще обжалват резултатите от двете проверки, като посочват, че в случай на срив на системата на НАП процедурата на действие била просто да се затвори магазина, а не да се обслужва големия поток от клиенти с хартиени разписки, което щяло да създаде огромни затруднения и за клиенти, и за персонал.

Паразитното ценообразуване вдига цените на храните

Лошите практики са в търговията на дребно

Не се приема еднозначно и идеята всяка разлика над 25% между закупна и продажна цена се обявява пред Комисията за защита на потребителите. Според мениджмънта на Лидл това не би било работещо, защото означава разкриване на детайли за търговски отношения, а опитът показва, че ако такава граница се въведе, то тя ще започне да се приеме като общоприета надценка, а не като максимална, като всички ще започнат да продават с подобен марж.

Търговската верига е готова за диалог с държавата, но досега такъв фактически е нямало. "Имаме по-различна дефиниция за диалог. От 15 февруари започнаха проверки, но преди това имаше редица констатации за свърхпечалби, печалбарство и др. (...) В края на октомври се обяви за създаването на работна група. Тази група досега не е имала нито едно заседание", посочи Драгийска.

Припомняме, че във вторник служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов от своя страна заяви, че проверките на държавата масово установявали случаи на двойни надценки между изкупната цена и етикета на щанд. Разработват се и законови промени, които няма да определят таван на надценката, но ще задължат търговците да обявяват пред Комисията за защита на потребителите (КЗП) продуктите, които продават с разлика от над 25% от цената, на която са закупили първоначално стоката.