От времето, в което се предлагаха над 1000 предприятия (от масовата приватизация, за които бяха раздадени акции - б.р.), сега са останали не повече от десетина процента с дейност и паричен оборот. Само толкова са оцелели.
Това заяви пред БНР икономистът Румен Гълъбинов, който беше зам.-председател на Комисията за финансов надзор.
Голямата маса от бонови книжки ще трябва да се насочи към силно намаляла маса от активи, които имат стойност към момента и в които може да се инвестира, обясни Гълъбинов.
Според него вариантът, при който около 3 млн. "спящи акции" да бъдат загубени, трябва да се обсъди добре, допълни икономистът.
Номиналът на акциите се изчислява на 2-3 млрд. лв.
Важен въпрос е да има акции, които да са атрактивни за инвеститори и те да платят за тях. Не е сигурно каква сума може да се събере. Може да няма достатъчно атрактивни активи, допуска Гълъбинов.
Според него би било добре да се премисли и срокът. Предлага се петгодишен срок, вероятно може да се изчака 10 години и тогава да се премине към варианта държавата да ги събере в общ фонд.
Голяма част от акциите от масовата приватизация не се съхраняват или управляват от инвестиционен посредник, какъвто трябва да е обичайния подход за търгуване с ценни книжа. Незнанието, че притежаваш такива акции или си наследил такива акции, води до неупражняване на права.
Недоволство срещу Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица, водени от Централен Депозитар вече изразиха омбудсманът, синдикатите и представители на работодателските организации.
USD
CHF
EUR
GBP
