След силния растеж през 2022 година българската икономика ще се забави, следвайки тенденциите в Европейския съюз. Това сочи доклад на Световната банка, цитиран от БНТ.

Данните отчитат, че инфлацията у нас остава висока. Това поставя под въпрос плановете за приемането на еврото от 1 януари 2025 г. Очакванията са фискалният дефицит да остане под маастрихтския таван от 3%, като това най-вероятно ще стане за сметка на намалени публични инвестиции.

Освен това ще се забави и намаляването на бедността. Това се дължи на факта, че България е изправена пред по-бавен растеж и повишена инфлация. Според Световната банка достъпността на енергията продължава да бъде неотложен проблем.

В доклада се посочва, че страната ни се нуждае от нов набор от политики и амбициозни реформи за стимулиране на икономическия растеж, за да може да достигне средните нива на доходите в ЕС през следващите 15 години. България трябва да отстрани институционалните и управленските си слабости и да осигури лоялна конкуренция, за да повиши ефективността на фирмите и разширяването на частния сектор.

Инвестициите в уменията на хората също ще помогнат за приближаване на икономиката към границата на производителността.

Ако България успее да преодолее тези предизвикателства с амбициозна програма за реформи, тя би могла да ускори икономическия си растеж до над 4% в периода до 2050 година. При сценарий без реформи обаче растежът може да се забави до 1,2% до средата на века, сочи още анализа на Световната банка.

ЕК прогнозира ръст на икономиката с 1% през 2023 г.

ЕК прогнозира ръст на икономиката с 1% през 2023 г.

Европейската икономика разсея опасенията от рецесия