Връща ни се това, че пестяхме от учители в последните десетилетия. Това заяви пред БНР министърът на образованието Красимир Вълчев.

Той обясни, че обща криза за учители няма. По отделни дисциплини обаче има сериозен проблем и недостигът се задълбочава.

Просветният министър посочи, че с увеличаването на заплатите се наблюдава и повишаване на мотивацията за включване в професията. 

Красимир Вълчев: Учителска заплата трябва да бъде 120% над средната за страната

Красимир Вълчев: Учителска заплата трябва да бъде 120% над средната за страната

За около 1/3 от първокласниците българският език не е майчин

По негови думи за първи път от десетилетия тази година учителската заплата е над средната за страната. Той обаче отбеляза, че въпреки допълнителното възнаграждение са малко кандидатите, готови да преподават в училищата в проблемните райони.

Вълчев посочи, че от тези райони най-много деца отпадат след 7 клас. Проблем остава и ежедневната посещаемост.

Вълчев притеснен, че кризата с недостига на учители се задълбочава

Вълчев притеснен, че кризата с недостига на учители се задълбочава

По думите му ежегодно трябва да постъпват два пъти повече учители

Според министъра основната цел трябва да е да се подобри функционалната грамотност и да се провокира интересът за учене на децата.

"Учителят трябва да ги накара да мислят, да проблематизират, да четат допълнително - това е промяната, която се случва в системите. При нас това означава да променим модела на промяна - да кажем на учителите: "Вие сте по-свободни, но и по-отговорни. Разчитаме на вас", обясни Вълчев.

По негови думи трябва да се случат много промени, но най-важният фактор остават именно учителите.

Относно новия ресор на българския еврокомисар Мария Габриел - "Иновации и младеж", Вълчев изрази мнение, че това ще е възможност за взаимодействие с ЕК относно възможностите за финансиране.

Красимир Вълчев не очаква криза с преподавателите

Красимир Вълчев не очаква криза с преподавателите

Според него с увеличение на заплатите ще се увеличават и младите учители

"100 млрд. ще бъдат само средствата по "Хоризонт Европа", наследникът на "Хоризонт 20/20" - голяма част от тези средства се концентрират върху най-големите страни, съгласно принципа на върхови постижения. Ние ще поставим съобразно национална цел да участваме с минимум 0,5% от средствата по тази програма", посочи той..

Според него висшето образование и наука у нас може да задържат повече млади хора само ако е по-свързано в рамките на Европейския съюз - ако ВУЗ-овете ни издават общоевропейски дипломи, а младите хора имат възможност да се обучават в общоевропейски университети. По този начин по негови думи няма да се чувстваме сякаш сме извън Европа.